ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2116
гр. София, 23.04.2026 год.
Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВАкато изслуша докладваното от съдия Р. Б. гр. дело № 4640 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Васмир“ ООД, против решение № 1504 от 28.12.2023 г. по в. гр. д. № 2429/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която, като се потвърждава първоинстанционно решение № 900717 от 31.05.2021 г. по гр. д. № 76/2017 г. на Окръжния съд – Благоевград, поправено с решение № 901329 от 30.12.2021 г. и решение № 901687 от 04 април 2022 г., се уважава предявеният от С. К. А. в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, заместен в хода на първоинстанционното производство от С. И. А., в качеството й на едноличен търговец с ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, иск по чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и осъждане на дружеството да предаде владението върху 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], разположена в имот с идентификатор ***, със застроена площ от 161 кв. м и предназначение - административна, делова сграда, на един етаж, идентичен с имот по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от 27.11.2001 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон – разпоредбите на чл. 60 ТЗ, чл. 15, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 2, вр. чл. 4, б. „л“ и чл. 6, б. „б“ ПВ (ред., ДВ - бр. 67 от 2005 г.) и чл. 16, ал. 5 ТЗ. Развиват се оплаквания за допускането на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в игнориране и необсъждане на част от правнорелевантните факти и защитните тези на ответника и за необоснованост на решаващите крайни изводи на съда по предмета на спора. Моли се за отмяна на въззивния съдебен акт в обжалваната му част и за постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск.
В изложение към жалбата се релевират доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при следните формулирани въпроси: 1. В хипотеза, при която предприятието на ЕТ се наследява от двама наследници и един от тях изразява съгласие да поеме предприятието, а другият изразява насрещно волеизявление, че е съгласен с поемането, следва ли, за да се впише прехвърлянето на предприятието в ТР по партидата на търговеца, наследниците да уредят помежду си имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ за частта от предприятието, придобито по наследство от наследника, който не поема същото; 2. Нормата на чл. 60, ал. 2 ТЗ урежда ли, освен начина на поемане на предприятието на ЕТ от наследниците на търговеца (с и без фирмата), и хипотеза за прехвърляне на предприятие чрез наследяване при смърт, при която имущественият комплекс на търговското предприятие преминава към този от наследниците, който го е поел, при условията на универсално правоприемство, включително и за частта на наследника, който дава съгласие предприятието да бъде поето от наследника, който го поема, без да е необходимо да се уреждат имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ; 3. Съгласието за поемането на предприятието на ЕТ с неговата фирма от някой от наследниците трябва ли да бъде дадено съобразно чл. 15, ал. 1 ТЗ – писмено с нотариална заверка на подписите или е достатъчна писмена форма; 4. При поемане на търговското предприятие на починал ЕТ от един от наследниците по реда на чл. 60, ал. 2 ТЗ и вписване в ТР на поемането, приема ли се, че наследниците са уредили имуществените си отношения във връзка с прекратяване на съсобствеността помежду им с поемане на предприятието от един от тях или те имат свобода да уредят в бъдеще имуществените си отношения; 5. Ако в активите на предприятието на починал търговец има недвижим имот и част от него се поема по реда на универсалното правоприемство, а за друга част от него наследниците са уредили имуществените си отношения чрез правна сделка, то сделката, чрез която е прекратена съсобствеността между наследниците, подлежи ли на вписване в имотния регистър. Заявява се, че поставените въпроси следва да се разгледат поради значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото уредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ е неясна и непълна и създава трудности в правоприлагането. Посочва се и решение № 20 от 17.02.2010 г. по в. гр. д. № 1/2010 г. на Великотърновския апелативен съд.
Извън това касаторът се позовава и на противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следващите въпроси: 6. За точното приложение на чл. 60, ал. 2 ТЗ, чл. 15, ал. 1 ТЗ, чл. 16, ал. 5 (предишна ал. 4) ТЗ и чл. 212 ГПК, и 7. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните, и да изложи правните си изводи във връзка с тях. Посочва се противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и посочените в изложението решения на ВКС, постановени по реда чл. 290 ГПК, като решение по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение по гр. д. № 1413/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о., и други.
Ответникът по касационната жалба – ищецът ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, в подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор оспорва същата по съображения за липса на обосновани аргументи за наличие на релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението и за нейната неоснователността по същество. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ № 1 от 09.07.2004 г.
Другите участници по производството (третите лица помагачи на страната на ответника „Васмир“ ООД) - В. С. Р., Й. С. К. и И. С. Р., не са подали отговор по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като извърши преценка на поддържаното основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от С. А., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, заместен в хода на първоинстанционното производство от С. А., в качеството й на едноличен търговец с ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу „Васмир“ ООД, легитимиращо се като собственик на 1/2 идеална част от процесния имот по силата на постановление за възлагане от 13.09.2012 г. по изп. дело № 450/2009 г. по описа на ЧСИ Ш. Д.с рег. № * на КЧСИ. По молба на ответника, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството са конституирани като трети лица - помагачи взискателите по изпълнителното дело. Прието е също така, за съвместно разглеждане, предявеното от него възражение по чл. 72 вр. с чл. 70 ЗС за подобрения и за задържане на имота до заплащане на сумата 100 000 лева. Същото е уважено до размер на сумата 37 561.93 лева.
За да постанови решението си в обжалваната му част, въззивният съд приема за установено от фактическа страна, че процесният имот е придобит през 2001 г. от С. М. Ч., действаща като ЕТ „Слава - К. И. С. - С. Ч.“. Същата е починала на 07.03.2006 г. и е оставила като законни наследници своите синове С. К. А. и И. К. А.. На 29.03.2006 г. от наследника С. А. е депозирано заявление по чл. 60, ал. 2 ТЗ пред Фирмено отделение на Окръжния съд - Благоевград, с което е поискано да се впише в ТР поемането на предприятието от заявителя, като е представена и декларация от другия наследник - И. А. за отказ от поемането на предприятието на починалата му майка. В изпълнение на дадени по посоченото заявление указания на съда за прехвърляне на наследствения дял по реда на чл. 15 ТЗ, между двамата братя е сключен договор за дарение на 1/2 идеална част от търговското предприятие на ЕТ „Слава - К. И. С. - С. Ч.“ от 04 април 2006 г. с нотариална заверка на подписите, като е посочено, че същият не е вписан в СВп. С решение от 05.04.2006 г. по ф. д. № 2219/1990 г. ОС - Благоевград е вписал прехвърлянето на търговското предприятие в търговския регистър, излагайки в мотивите към него съобразяване от заявителя с изискванията на чл. 60, ал. 2 ТЗ, и е изпратил до редакцията на ДВ за публикуване на обявление на основание чл. 6 във вр. с чл. 60, ал. 4 ТЗ (ред. до изм. ДВ, бр. 38 от 2006 г.) за вписване на прехвърлянето на фирмата заедно с търговското предприятие. Изложено е също и че имотът е заприходен като актив на ЕТ „Слава - К. И. С. – С. А.“ и деклариран по реда на ЗМДТ.
Въззивният съд е приел за установено, че към момента на прехвърлянето срещу И. А. е имало висящо наказателно производство (НОХД № 498/2004 г. на ОС – Благоевград), приключило с осъдителна присъда и уважаване гражданските искове на наследниците на С. И. Р. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта му, настъпила в резултат на причинена от подсъдимия умишлена тежка телесна повреда. Спорната 1/2 идеална част от процесния имот е изнесена на публична продан и възложена на ответното дружество „Васмир“ ООД с постановление от 13.09.2012 г., издадено по изп. дело № 450/2009 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. с рег. № * на КЧСИ, образувано по искане на наследниците на С. Р. въз основа на издадения им изпълнителен лист за обезщетението. Постановлението е вписано на 28.09.2013 г. и купувачът с постановление от 08.11.2012 г. е въведен във владение на имота, а на 26.11.2012 г. получената от проданта сума е разпределена между взискателите. Констатирано е, че с НА № 109 от 18.10.2012 г., издаден въз основа на писмени доказателства по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК, сред които и посочените съдебно решение за прехвърляне на търговското предприятие и договор за дарение, първоначалният ищец С. А., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Слава - К. И. С. – С. А.“, е признат за собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ****, като измежду приложенията на НА са посочени съдебното решение за прехвърляне на търговското предприятие и договора за дарение. Жалбата на същия срещу принудителното изпълнение върху процесния имот е оставена без разглеждане с влязло в сила на 26.07.2013 г. решение по гр. д. № 50/2013 г. на ОС - Благоевград. Изложено е също и че с постановление за възлагане на недвижим имот от 04.09.2013 г., издадено по друго изп. дело № 360/2013 г. по описа на същия съдебен изпълнител, и вписано на 16.09.2013 г., на ответното дружество „Васмир“ ЕООД е възложен и имот, представляващ на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ****, с предназначение на административна сграда и със застроена площ 161 кв. м. В тази сграда ответното дружество „Васмир“ ООД е извършило основен ремонт.
Посочено е, че в хода на първоинстанционното производство първоначалният ищец С. А. е починал и предприятието му е поето от неговия наследник по закон С. А. (дъщеря на И. А.), поела предприятието на свой ред в съответствие с чл. 60, ал. 2 ТЗ.
При така установените данни, въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът е доказал поемане на търговското предприятие на своята майка, упражнявала търговска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Слава – К.И.С. – С. Ч.“, на основание чл. 60, ал. 2 ТЗ. Изложени са съображения, че посочената разпоредба касае специална хипотеза за придобиване на права върху търговско предприятие на едноличния търговец, различна от предвидената в чл. 15 ТЗ – чрез правна сделка, тъй като смъртта на физическото лице, упражнявало дейност като едноличен търговец, не води автоматично до заличаване на вписания едноличен търговец от търговския регистър (чл. 60, ал. 2 и чл. 60а, т. 2 ТЗ). С поемането на търговското предприятие на починалата С. Ч. наследникът С. А. е станал собственик на процесния недвижим имот, включен в търговското предприятие на ЕТ „Слава – К.И.С. – С. Ч.“ и закупено от последната в качеството й на едноличен търговец, тъй като след смъртта й търговското предприятие е поето от С. А., заявил едновременно с поемането на предприятието, за което е дадено съгласие от другия наследник И. А., обективирано в т. нар. договор за дарение с нотариално удостоверяване на подписите от 05.04.2006 г. – форма, утвърдена в съдебната практика като реципрочно на изискването на чл. 15, ал. 1 ТЗ, и регистрирането му като едноличен търговец. Посочено е, че в хипотезата на поемане на търговското предприятие от един от наследниците на едноличния търговец, което като обстоятелство подлежи на вписване в търговския регистър, а в първоначалната редакция на чл. 60, ал. 4 ТЗ и на обнародване в ДВ, законът не предвижда вписване и в Служба по вписванията, за разлика от прехвърлянето на търговско предприятие чрез договор - чл. 16, ал. 5 ТЗ (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 15 от 2018 г.). В този случай правата и задълженията на търговското предприятие преминават към този от наследниците, който го е поел, при условията на универсално правоприемство по силата на наследяването, а не по силата на правната сделка, т. е. носител на правата и задълженията е наследникът на физическото лице, упражнявало търговска дейност като едноличен търговец, който е поел търговското му предприятие. Така е изведено, че се касае за способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на имуществото на едноличния търговец, което настъпва с вписването в търговския регистър на новия собственик. Изложено е от въззивния съд, че няма изискване по какъв начин наследниците да уредят имуществените си отношения във връзка с поемането на предприятието, но при всички положения то може да бъде поето от един от тях, а останалите следва да обективират съгласието си за това, доколкото като едноличен търговец може да се регистрира само едно физическо лице (чл. 56 ТЗ). След като в случая такова съгласие е дадено, то не е било оспорено от далия го и е извършено вписване на прехвърлянето и поемането на предприятието, всяко лице може да се позове на вписаното обстоятелство (чл. 598 ГПК, чл. 492 ГПК - отм.). Докато не бъде заличено посоченото вписано обстоятелство, чиято нищожност или недопустимост, респ. несъществуване на вписано обстоятелство (чл. 604 ГПК и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ), се установява само п о исков ред, то поражда правни последици. Затова възраженията на ответника и на третите лица, с които се оспорват действителността на съгласието на И. А., обективирано в договора за дарение, с което съгласие се изпълнява легално условие за запазване на търговското предприятие на починалия едноличен търговец, при вписано поемане на търговското предприятие, са приети за неотносими за правилното решаване на спора. Изложено е, че защитата спрямо кредиторите от евентуално увреждащия характер на извършено правно действие може да бъде осъществена по реда на чл. 135 ЗЗД, а и с възражение за недействителност на един договор не може да се упражняват чужди права - в случая на низходящите на И. А..
Мотивиран от изложеното, въззивният съд е достигнал до извод, че процесният имот не е принадлежал на длъжника по изпълнението И. А., поради което постановлението за възлагане на 1/2 идеална част от същия на ответното дружество „Васмир“ ООД като купувач не е могло да породи вещнотранслативен ефект. Изложено е, че публичната продан е деривативен придобивен способ, т. е. купувачът по нея не може да придобие недвижим имот, който не е бил собственост на длъжника по изпълнението (чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК). Така е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск.
При тези съображения за постановяване на оспорваното решение настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че не се обосновават предпоставки за допускането му до касационно обжалване по наведените от касатора основания.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), като едновременно с него е необходимо да обоснове и специална предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Независимо от тези основания въззивното решение по арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК се допуска до касационно обжалване при извод за неговата вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност.
Първите два въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК предполагат общо разглеждане, доколкото касаят поемане на предприятието на едноличния търговец от негов наследник при няколко наследници и прилагане на нормата на чл. 60, ал. 2 ТЗ. Наведените в изложението към касационната жалба съображения не обосновават наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Законът определя търговското предприятие на едноличния търговец (чл. 15, ал. 1 ТЗ) като съвкупност от правата, задълженията и фактическите отношения, които възникват при извършване на търговската му дейност. В съдебната практика и правна доктрина последователно се приема, че прехвърлянето на търговското предприятие на едноличния търговец може да бъде осъществено чрез правна сделка съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ и чрез наследяване при смърт. В последната хипотеза (универсално правоприемство по наследяване), на основание чл. 60, ал. 2 ТЗ, е възможно наследниците на физическото лице, упражнявало дейност като едноличен търговец, да постигнат съгласие и предприятието да бъде поето от един от тях заедно с неговата фирма, което се вписват в търговския регистър, като към този наследник преминават правата и задълженията на търговското предприятие на едноличния търговец и същият става страна по фактическите отношения, включени в него. Така приетото в практиката на ВС и ВКС по решение № 612 от 28.05.1996 г. по гр. д. № 851/1995 г. на ВС, V г. о., решение № 491 от 22.07.2005 г. по гр. д. № 119/2005 г. на ВКС, I г. о., решение № 454 от 04.06.2009 г. по гр. д. № 1607/2008 г. на ВКС, I г. о., определение № 449 от 03.07.2019 г. по ч. т. д. № 909/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 60093 от 25.01.2022 г. по гр. д. № 4069/2020 г. на ВКС, II г. о. Посочената съдебна практика и липсата на основания за нейното осъвременяване или изменение води до отсъствие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Третият поставен въпрос не може да формулира основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият няма обуславящо за крайния изход по предмета на спора значение. В разглежданата хипотеза въззивният съд приема, че съгласието за поемане на търговското предприятие е дадено в квалифицирана писмена форма с нотариална заверка на подписите съобразно действащата редакция на чл. 15, ал. 1 ТЗ преди изменението с ДВ, бр. 105 от 2016 г. След като са спазени по-високите изисквания за форма на даденото съгласие, то решаващите изводи по конкретния правен спор не биха се повлияли от отговора на въпроса дали съгласието за поемане на предприятието на едноличния търговец с неговата фирма от някой от наследниците трябва да бъде дадено съобразно чл. 15, ал. 1 ТЗ в писмена форма с нотариална заверка на подписите или е достатъчно да се изрази в обикновена писмена форма.
Доколкото изобщо би имал някакво значение към конкретните съображения на съда за постановяване на обжалваното решение, четвъртият въпрос се припокрива от първите два, поради което по него също не следва да се допуска касационно обжалване по изложените вече съображения.
Петият въпрос не кореспондира на конкретно възприетите от въззивния съд констатации относно установените по делото факти и тяхното правно значение, поради което се явява хипотетично зададен в контекста на различна от възприетата по делото фактическа обстановка. Съгласно приетото, представеният договор за дарение между наследниците на починалия едноличен търговец няма значението на сделка по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ, поради което и по отношение на него не намира приложение изискването за вписване съгласно чл. 16, ал. 5 ТЗ. Същият обективира съгласието на наследниците за поемане на предприятието само от единия от тях, без това да дава отражение върху правното основание, въз основа на което правата и задълженията на предприятието преминават върху последния. Прието е, че се касае за универсално правоприемство по силата на наследяването, а не за правоприемство въз основа на правна сделка. С оглед така изложените съображения поставеният пети въпрос също се явява неотносим по смисъла на задължителните разяснения, обективирани в т. 1 на ТР № от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК.
При липсата на позоваване на конкретна съдебна практика на ВС и ВКС, на която въззивното решение да противоречи, то няма как касационно обжалване да бъде допуснато в приложното поле на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за точното приложение на чл. 60, ал. 2 ТЗ, чл. 15, ал. 1 ТЗ, чл. 16, ал. 5 (предишна ал. 4) ТЗ и чл. 212 ГПК. Посоченото от касатора решение № 66 от 26.02.2020 г. по в. т. д. № 181/2019 г. на Великотърновския апелативен съд не формира практика по смисъла на посочената разпоредба, а противоречие с решение № 80 от 05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2009 г. на ВКС, IV г. о., не се констатира, тъй като съдът не е отказал да разглежда възраженията на касатора за нищожност на извършеното поемане на търговското предприятие. Напротив, същият е изложил конкретните си съображения, поради които ги отхвърля, а именно, че в случая са изпълнени всички предвидени в закона изисквания за поемането на търговското предприятие при смърт на едноличния търговец по чл. 60, ал. 2 ТЗ, което като обстоятелство е подлежащо на вписване в търговския регистър и вписано, респ. за преминаването на неговите елементи към наследника му, който го е поел, а що се касае до наведените възражения, то те са или неотносими към изхода на спора, или недопустими, доколкото чрез тях се предявяват чужди права. Несъгласието на касатора с тези мотиви представлява довод за неправилност, чиято обоснованост не може да бъде предмет на проверката по чл. 288 ГПК. В практиката си касационната инстанция последователно разглежда задълженията на въззивната инстанция по чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК вр. чл. 12 от ГПК като такива за обсъждане не на всякакви доводи и възражения на страните, а на тези от тях, които са от значение за спорното право. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях (решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г. о.). Некоректно е и оплакването за игнориране, съответно за липса на мотиви, по отношение начина, по който наследниците са уредили правата си, тъй като същото е основано на отхвърляне на изложените от съда правни съждения относно правната природа на представения по делото „договор за дарение“. При констатацията за липса на подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 16, ал. 5 ТЗ за съда е безпредметно също така да обсъжда оплакването, дали същият е трябвало да съдържа подробно описание на имота, до който се отнася, както и е неотносимо да изследва по какъв точно начин наследниците са уредили отношенията помежду си след като приема, че в хипотезата на чл. 60, ал. 2 ТЗ законът не се интересува от това – достатъчно е единствено да е дадено съответното съгласие от всички наследници в изискуемата от закона форма. Ето защо, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и по поставения последен процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните, и да изложи правните си изводи във връзка с тях.
При извършената служебна проверка не се установи наличие и на основанията за допускане на касационно обжалване на оспорваното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв не следва да се присъжда в полза на адвоката за защитата на ответника по касационната жалба, в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, доколкото възможността за осъществяване на безплатна адвокатска защита по този ред следва да се признае единствено в полза на физически лица в тяхното лично качество, но не и в качеството им на търговци по смисъла на ТЗ.
По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1504 от 28.12.2023 г. по в. гр. д. № 2429/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.