ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4184

София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов ч. гр. дело № 2861/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. Т. срещу определение № 2046 от 24.04.2025 г. по гр. д. № 4825/2024 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., с което се оставя без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 252 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 226/2023 г. на Окръжен съд – Враца в една част .

За да постанови обжалваното определение съдебният състав е констатирал, че се иска отмяна на горепосоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 33 от 02.03.2023 г., постановено по гр. д. № 598/2022 г. по описа на Районен съд – Оряхово, включително в частта по искането с правно основание чл. 127аСК. Изводът за процесуална недопустимост на касациионна жалба в тази част, съставът на ВКС е мотивирал с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени в производствата по чл. 127а СК.

В частната си жалба молителят твърди, че постановеното определение, с което се оставя без разглеждане частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно осн. чл. 127а СК, е неправилно, необосновано, като са налице касационните основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество счита, че съставът на ВКС неправилно не е допуснал до касационно обжалване решението на ОС – Враца и е оставил без разглеждане четвърти и пети въпрос от приложеното към касационна жалба вх. № 227/11.01.2024г. изложение, по отношение на иска по чл. 127а, ал. 2 СК. Молителят подробно изтъква несъгласието си изводите на въззивната инстанция.

При преценка на изложеното и данните по делото, настоящият съдебен състав на ВКС намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, изр. 2 ГПК.

Въведените доводи за противоречие с материалния и процесуалния закон на определението са неоснователни.Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени в производствата по чл. 127а, ал. 2 от СК.Тази необжалваемост е въведена със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 50/03.07.2015 г., като не е отпаднала при последващото изменение на разпоредбата, извършено със ЗИДГПК. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това са изрично предвидени в закона. Разпоредбите са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове относно разрешаването на разногласия между родители за пътуване на дете в чужбина ( чл. 127а СК), обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните решения по тези искове, поради което и с постановяването на въззивното решение, същото е влязло в сила и е необжалваемо..

Изложените съображения налагат извод за законосъобразност на обжалваното определение и същото следва да се потвърди. Възприетото становище за процесуална недопустимост е правилно и съобразено със задължителната тълкувателна практика по приложението на закона.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2046 от 24.04.2025 г. по гр. д. № 4825/2024 г. на Върховния касационен съд, IV г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.