ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1190

гр. София, 24.04.26 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 425 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. Н. П. срещу определение № 140/ 15.01.2026 г., постановено по т. д. № 1611/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, I отделение, с което е върната искова молба, подадена от жалбоподателката срещу „Профи кредит България“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 801 от 19.03.2010 г. по арб. д. № 801/2010 г. на арбитър Б. Г..

Жалбоподателката счита, че съдът неправилно е приел, че арбитражното решение е връчено на 06.08.2010 г. на нейния наследодател, който е длъжник на присъденото с него вземане, тъй като е направено оспорване на обратната разписка, с която е удостоверено това връчване, и този документ не е представен в оригинал в производството. Освен това не може да се приеме, че тази обратна разписка се отнася за връчване на процесното арбитражно решение, защото в нея не е отбелязан номер на арбитражното дело и кой е кредитор по арбитражното решение, което се връчва. Жалбоподателката се позовава на това, че не е узнала за арбитражното решение при получаване на покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело, тъй като то не е описано в нея. С оглед на това счита, че предвиденият в чл. 48, ал. 1 ЗА преклузивен срок за предявяване на искове за защита срещу арбитражното решение не е започнал да тече. Намира, че уреденият в тази норма срок не се прилага за иска за прогласяване нищожност на арбитражното решение, защото нищожността е порок, който в българското законодателство е предвидено, че може да се преследва безсрочно във времето, като това следва и от Директива 93/13 и постановените решения на СЕС по нейното тълкуване.

Ответникът по частната жалба „Профи кредит България“ ЕООД я оспорва. Заявява, че по отношение на иска за прогласяване нищожност на процесното арбитражно решение се прилага предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗА преклузивен тримесечен срок. Посочва, че връчването на арбитражното решение на длъжника, който е наследодател на ищцата, се доказва от представената по делото в оригинал обратна разписка за връчване на куриерска пратка. Освен това от материалите по изпълнителното дело, образувано за събиране на сумите по арбитражното решение, е видно, че и по него длъжникът е уведомен за неговото съдържание, като в хода му са извършвани погасявания на част от присъдените задължения.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК подлежи на обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение, съставът на Върховен касационен съд е приел, че е сезиран с иск, предявен от П. Н. П. срещу „Профи кредит България“ ЕООД по чл. 47, ал. 2 от Закона за арбитража /ЗА/, за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 801 от 19.03.2010 г., постановено по арб. д. № 801/2010 г. на арбитър Б. Г., поради това, че спорът не подлежи на решаване от арбитраж. Посочил е, че съгласно твърденията на ищцата тя е наследник на Н. Р. П., който е длъжник по вземанията, присъдени с арбитражното решение и който е починал на 18.01.2020 г. Счел е, че арбитражното решение, предмет на иска е постановено преди влизане в сила на ЗИД на ЗМТА, който е обн. в ДВ, бр. 63 от 2025 г. и е в сила от 01.08.2025 г., поради което неговото предявяване е ограничено с предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗА тримесечен преклузивен срок, който тече от момента на получаване на арбитражното решение. Намерил е, че от събраните по делото доказателства се установява, че арбитражното решение е връчено на длъжника Н. П. още докато е бил жив. Това е станало на 06.08.2010 г., когато той го е получил лично, което е видно от обратна разписка, която е налична сред материалите по образуваното пред съда дело за разглеждане на искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение. Ето защо от 06.08.2010 г. по отношение на длъжника П. е започнал да тече тримесечният преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗА и той е изтекъл преди предявяване на исковата молба по делото. Взето е предвид и обстоятелството, че в хода на образуваното изпълнително дело за събиране на вземанията, присъдени с арбитражното решение, длъжникът П. отново е уведомен за него с връчването на поканата за доброволно изпълнение, което е станало чрез неговия работодател по реда на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ГПК, като се установява, че към момента на връчването трудовото правоотношение не е било прекратено и е изпълнявано върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение. Съставът на касационния съд е приел още, че от материалите по изпълнителното дело се установява, че в хода му ищцата е конституирана като правоприемник на длъжника, като тя е поискала издаване на удостоверение за размера на дълга на 08.02.2023 г., връчена й е покана за доброволно изпълнение на 31.01.2024 г. и с молба от 09.12.2024 г. е заявила желание за доброволно уреждане на спора, което означава, че тя също е узнала за арбитражното решение на посочените дати, които са повече от три месеца преди датата на подаване на исковата молба. След като исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл. 48, ал. 1 ЗА предявеният иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната.

В Закона за арбитража е въведен преклузивен срок за предявяване на уредените в него искове, с които страна в арбитражното производство може да се защити срещу постановеното решение, като поиска то да бъде прогласено за нищожно или да бъде отменено. Той е предвиден в чл. 48, ал. 1 ЗА, в която норма е посочено, че иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят го е получил. До изменението на закона, обн. в ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г., в чл. 48 ЗА няма включено правило, което да урежда различни предпоставки за предявяване на иска за прогласяване нищожността на арбитражно решение, като в постоянната практика на ВКС се приема, че чл. 48, ал. 1 ЗА се прилага и по отношение на този иск и той също следва да бъде предявен в регламентирания в нормата преклузивен тримесечен срок. С. З. за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж, който е обн. в ДВ, бр. 63 от 2025 г. и е в сила от 01.08.2025 г. /ЗИД на ЗМТА/, наред с наименованието на закона, са приети и промени в него, като е създадена нова разпоредба на чл. 48, ал. 3 ЗА, съгласно която иск за установяване на нищожност на арбитражно решение може да бъде предявен от страните и техните правоприемници пред Върховния касационен съд без ограничение във времето. В § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗМТА е предвидено, че иск за нищожност на решение, постановено преди влизането в сила на този закон, може да бъде предявен до изтичането на срока по чл. 48, ал. 1 и само на основанията, предвидени в закона към датата на постановяване на решението. С тази разпоредба е въведено специално правило за действие във времето на новата процесуалноправна норма на чл. 48, ал. 3 ЗА, имаща отношение към предпоставките за предявяване на иска за нищожност на арбитражно решение. При нейното тълкуване се налага изводът, че новата норма е приложима само когато предмет на такъв иск е арбитражно решение, което е постановено след влизането й в сила, т. е. след 01.08.2025 г. За да бъде допустим един иск за нищожност на арбитражно решение, което е постановено преди 01.08.2025 г., той трябва да бъде предявен при предпоставките на действалата до тази дата правна уредба, а именно в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗА. Арбитражното решение, което се иска да бъде прогласено за нищожно с установителния иск по чл. 47, ал. 2 ЗА, който е предявен за разглеждане в настоящото производство, е постановено на 19.03.2010 г., което е преди 01.08.2025 г. Това означава, че за неговото предявяване се прилага предвиденият в чл. 48, ал. 1 ЗА преклузивен тримесечен срок. Не следва да се обсъжда практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуване на норми от Директива 93/13/ЕО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, на която се позовава жалбоподателят, като даваща разрешение на въпроса дали може да бъде ограничен със срок иск за нищожност. Това е така, защото тя е относима към защитата на потребителите срещу неравноправни клаузи, включени в сключвани от тях договори, като с предявения в процеса иск не се реализира тази защита на потребителя, а защита срещу арбитражно решение, което е постановено по спор, който е неарбитрируем.

За да се извърши преценка за това дали искът за нищожност на арбитражното решение е предявен в преклузивния тримесечен срок, първо трябва да се определи кой е началният момент, от който той е започнал да тече, който съгласно чл. 48, ал. 1 ЗА е този на получаване на арбитражното решение от ищеца. В случая следва да се съобрази, че ответник по арбитражното дело е Н. Р. П., който е починал на 18.01.2020 г., като негов наследник по закон е лицето П. Н. П., което е ищец в настоящото производство. От събраните доказателства се установява, че Н. Р. П. е получил препис от арбитражното решение, докато е бил жив. Това е станало на 06.08.2010 г., на която дата то му е връчено от арбитражния съд. Този факт се установява от обратна разписка, която е представена в оригинал в хода на гражданско дело, образувано пред Софийски градски съд за разглеждане на подадена от „Профи кредит България“ ЕООД молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение. В обратната разписка е направено изрично описание на съдържанието на куриерската пратка, за връчване на която тя е съставена, от което е видно, че това е точно арбитражното решение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена с предявения иск. В документа е удостоверено, че пратката е получена на 06.08.2010 г. лично от адресата Н. Р. П., за което той е направил изявление и е положил подписа си под него. В настоящия процес от ищцата не е оспорен положения от нейния наследодател подпис под изявлението за получаване на куриерската пратка. Защитните твърдения в исковата молба са били само, че това връчване на арбитражното решение е нередовно, защото не се доказва какво е съдържанието на куриерската пратка, за която е съставена обратната разписка. Ето защо от изявлението на самия длъжник, направено в обратната разписка, следва да се приеме за установено по делото, че той е получил арбитражното решение на посочената дата – 06.08.2010 г. Доколкото Н. П. е участвал като страна в арбитражното дело, то той е лицето, за което е възникнало правото да се защити при порок на арбитражното решение чрез някой от исковете по чл. 47 ЗА, поради което за началото на преклузивния тримесечен срок за тяхното предявяване от значение е датата, на която той е получил арбитражното решение, която е 06.08.2010 г. От тази дата тече срокът по чл. 48, ал. 1 ЗА и изтича на 06.11.2010 г. Към този момента Н. Р. П. е бил жив, което означава, че той е бил дееспособен и правоспособен и е можел да упражни правото си да предяви иск за защита срещу арбитражното решение в предвидения в закона срок. Настъпилата след това смърт на лицето и преминаването на задълженията, които то е осъдено да заплати с арбитражното решение, по силата на наследственото правоприемство в тежест на ищцата не може да доведе до възобновяване на вече изтеклия срок. С оглед на това е без значение дали наследницата на длъжника е била редовно уведомена за постановяване на арбитражното решение и кога е станало това. Без значение са и всички действия по връчване на съобщения и книжа на длъжника в хода на образуваното изпълнително дело за събиране на сумите по издадения от съда изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение, за редовността на които са изложени съображения в частната жалба, защото всички те са предприети след като срокът по чл. 48, ал. 1 ЗА е изтекъл. Искът за нищожност на арбитражното решение е предявен на 06.08.2025 г., която дата е след изтичане на преклузивния срок, което го прави недопустим. С оглед на това на основание чл. 130 ГПК исковата молба, за разглеждане на която е образувано производството, следва да бъде върната, както е направил и съставът на ВКС с обжалваното определение, поради което то трябва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват на ответника по частната жалба, който е направил искане за тяхното присъждане. Те са в размер на 41 евро - възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделениеОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 140/ 15.01.2026 г., постановено по т. д. № 1611/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, I отделение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Н. П., с ЕГН: [ЕГН], да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], сума в размер на 41 евро /четиридесет и едно евро/, представляваща направени по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.