ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2770

гр. София, 03.10.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №2073 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба от адв.М. М. от АК-Пловдив - пълномощник на ответницата в касационното производство и ищца по делото А.-М. Н. Х., за изменение на постановеното по делото определение №1641/29.05.2025г. в частта за разноските, като претендира да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 Закона за адвокатурата /ЗА/ за касационното производството. Твърди, че решаващият състав правилно е възприел заявеното в отговора на касационната жалба искане за определяне на адвокатско възнаграждение за касационно производство по реда на чл. 38 ЗА, но в диспозитива на постановеното определение е пропуснал да се произнесе по това искане.

Ответната страна ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД не представя писмен отговор.

Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за допълнение в частта за разноските на постановеното определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, молбата се явява основателна по следните съображения:

Производството по т. д. №2073/2024г. на ВКС, І т. о. е образувано по касационна жалба от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД срещу решение №987 от 10.07.2024г. по в. гр. д.№ 907/2024г. на Окръжен съд-Пловдив, с което след частична отмяна на решение №132/08.01.2024г., постановено по гр. д. №6278/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, е осъдено дружеството-касатор да заплати на А.-М. Н. Х. разликата над сумата 1 000 лева до пълния претендиран размер от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 24.10.2022г. в [населено място], причинено виновно при управление на л. а.“БМВ ИХ ХДрайв 40“ с рег. [рег. номер на МПС] , за който е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №[банкова сметка], ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до окончателното плащане и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Ответницата по касационната жалба и молител в настоящото производство е депозирала отговор на касационната жалба, в който е заявила искане за присъждане от съда на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗА.

С определение №1641 от 29.05.2025г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение №987 от 10.07.2024г. по в. гр. д.№ 907/2024г. на Окръжен съд-Пловдив, като съдът не се е произнесъл по искането на процесуалния представител на ищцата /ответница в касационното производство/ за присъждане от съда на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗА.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. чл. 36 ЗА, съдът определя възнаграждението на адвоката в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), дължим от насрещната страна, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Въведеното правило, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, т. е. че не може да определи по-нисък размер от определения с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА в частта, препращаща към чл. 36 ЗА, респ. към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. С определение № 50015 от 16.02.202г. по т. д. №1908/2022г. на ВКС, І т. о. е прието, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият състав споделя даденото разрешение, че адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя след преценка на съвкупност от фактори, включително фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и др. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразявайки изложените критерии – предмета и сложността на производството, материалния интерес пред касационната инстанция, вида на осъществените от пълномощника на ответницата по касация процесуални действия, изразяващи се в депозиране на отговор, съдържащ становище както по отношение на основанията за допускане до касационно обжалване, така и на касационните основания по чл. 281 ГПК, приключването на производството в закрито заседание по чл. 288 ГПК, съставът на ВКС намира, че следва да бъде определено и присъдено на адвокат М. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА.

С оглед изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена.

По тези съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение №1641 от 29.05.2025г., постановено по т. д. №2073/2024г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на адв.М. М. от Адвокатска колегия - Пловдив сумата 1 000 лева (хиляда лева), представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ на А.-М. Н. Х. в производството пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: