ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2831

[населено място], 10.10.2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 1147/2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б. Е. Г. ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 1266 от 04.12.2024 г. по в. гр. д. № 190/2024 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 261168 от 25.09.2023 г. по гр. д. № 403/2020 г. на Софийски градски съд . С посоченото решение е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу Е. М. Е. иск с правно основание чл. 471, ал. 1 ГПК за заплащане на сумата от 269 508 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника поради нарушаване на законовото му задължение да съхранява с грижата на добър стопанин вещите на ищеца, на които е бил назначен за пазач по изп. д. № 185/2019 г. по описа на ЧСИ А. В., представляващи пелетираща машина 1000 кг/ч и които са били с местонахождение в [населено място], м. „Камик“, [община], имот № 000057, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно и необосновано, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Претендира се и присъждане на направените разноски.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, а е изложена обосновка на сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване. Досежно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди противоречие между изводите на въззивния съд и практиката на съда, застъпена в решение № 295 от 26.05.2009 г. по гр. д. № 1346/2008г. на ВКС, II г. о., определение № 34 от 08.01.2015г. по гр. д. № 4803/2014г. на ВКС, както и решение № 220 от 23.05.2014 г. по в. гр. д. № 200/2014 г. на Окръжен съд – Сливен, решение № 260627 от 17.02.2022г. по в. гр. д. № 14715/2019 г. на Софийски градски съд и решение № 42 от 07.03.2018 г. по в. т. д. № 21/2018г. на Окръжен съд – Добрич. По допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди, че формираната по чл. 471, ал. 1 ГПК съдебна практика е недостатъчна да изясни и конкретизира достатъчно ясно пределите на задълженията, както и вината на назначеното за пазач лице, с оглед на което изясняването на тази отговорност би допринесло за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за очевидна неправилност на обжалваното решение е заявено с довода за погрешност на извода на въззивния съд, че ответникът Е. М. Е. – назначен от ЧСИ за пазач на движимите вещи (поточна линия за производство на пелети), е положил дължимата съгласно закона грижа на добър стопанин. Твърди се, че Е. Е. е съхранявал възложената му от частния съдебен изпълнител поточна линия в своя собствен имот, приел е този ангажимент, бил е възнаграден за този му труд, но поради лошо положена грижа, най-скъпите части от поточната линия са изчезнали (откраднати) за периода, по време на който той е бил длъжен да я съхранява и опазва.

Ответникът – Е. М. Е., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявен от „Б. Е. Г. ЕООД срещу Е. М. Е. иск с правно основание чл. 471, ал. 1 ГПК за заплащане на сумата от 269 508 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника поради нарушаване на законовото му задължение да съхранява с грижата на добър стопанин вещите на ищеца, на които е бил назначен за пазач по изп. д. № 185/2019 г. по описа на ЧСИ А. В., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.01.2020 г. до окончателното плащане. С постановеното от Софийски градски съд решение искът е отхвърлен.

За да потвърди обжалвания резултат, Апелативен съд – София след собствено обсъждане на доказателствения материал е установил фактическата обстановка по делото, като от правна страна е споделил изводите на първоинстанционния съд, че задълженията на пазача на описаните и запорирани движими вещи намира правното си основание в чл. 471, ал. 1 ГПК; Тъй като законът ги е дефинирал най-общо, то съдебната практика и житейската логика определят във всеки конкретен случай какви са мерките и действията, които пазачът следва да реализира за да изпълни това си задължение. Според въззивния съд, събраните по делото доказателства в случая обосновават извода, че ЧСИ е намерил вещите в стопанска сграда (хале), разположена в голям поземлен имот и същите са били монтирани там от ищеца, т. е. намирали са се в помещение, което той е преценил, че е подходящо за запазването им; От своя страна ответникът Е. Е. е предприел действия за осигуряване съхранението на машините и детайлите, заварявайки счупената панта на входната врата на имота и поставяйки голяма верига и катинар на същата с цел предотвратяване на безпрепятственото влизане в имота; Освен това, Е. създал пречка за достъпа до халето, в което се помещавали движимите вещи, заварявайки входната му врата, като по този начин влизането в халето е било възможно единствено чрез разрушаване или счупване на вратата, което освен че е практически трудно, по същността си е и престъпно деяние по смисъла на НК. Въззивният съд е акцентирал на установения и от свидетелските показания факт, че ответникът Е. е осигурил възможната физическа охрана на имота, като той лично го обхождал през деня, а за през нощта ангажирал да прави това негов съселянин и приятел; Физическата охрана се наложила поради отказа на запитаните три охранителните фирми да пазят имота със сигнално-охранителна и видео техника заради липсата на електричество, прекъснато вследствие неплащане от ищеца. С оглед установените по делото факти, решаващият въззивен състав е приел, че предприетите от ответника Е. Е. мерки като пазач на индивидуализираните движими вещи в изпълнителното производство са обичайните, необходимите и възможните за реализация в случая, поради което в това му качеството същият е положил дължимата грижа на добър стопанин по смисъла на чл. 471, ал. 1 ГПК. С тези съображения е потвърдено обжалваното решение, с което искът е отхвърлен.

За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, атакуваният съдебен акт подлежи на касационен контрол, но в случая не се доказва приложното поле на касационното обжалване.

Съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба, както и е направено разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което следва да се съблюдава както от съда, така и от страните. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, който да бъде разрешен от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване.

Горните задължителни указания са изцяло приложими в настоящия случай, доколкото изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа въпроси, отговарящи на общото основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е достатъчно основание за отказ от допускането на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Не може да се сподели очевидна неправилност на въззивното решение поради погрешност на извода на въззивния съд, че ответникът Е. М. Е. е положил дължимата съгласно закона грижа на добър стопанин. Трайно в практиката на Върховен касационен съд се приема, че очевидната неправилност трябва да е установима пряко от мотивите на акта. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради необоснованост на фактическите и правни изводи, което е допустим предмет на друга фаза от касационното производство. Позоването на самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК обективира в случая несъгласието на касатора с решаващия извод на съда, че положената от ответника грижа е дължимата съгласно закона грижа на добър стопанин, поради което не попада сред приетите в практиката пороци, обосноваващи очевидна неправилност на решението, като превратно прилагане на закона, прилагане на отменена/изменена правна норма, или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

С оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на 9 000 лв., представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, за доказазването на което е представен Договор за правна защита и съдействие от 16.05.2025г., представляващ разписка за плащане на договореното възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1266 от 04.12. 2024 г. по в. гр. д. № 190/2024 г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА „Б. Е. Г. ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Е. М. Е., ЕГН [ЕГН], разноски за касационното производство в размер на 9 000 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.