О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50553

[населено място], 09.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на пети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: И. П.

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1514 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Трейс груп холд“ АД и Агенция „Пътна инфраструктура срещу решение № 44/24.01.2022 г. по в. т. д. № 861/2021 г. на Апелативен съд София.

„Трейс груп холд“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 261012/23.06.2021 г. по т. д. № 437/2020 г. на Софийски градски съд за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на дружеството сума в размер на 31 676, 93 лв. за периода 05.07.2019 г. до 25.02.2020 г. – обезщетение за забава на главница в размер 717 973, 51 лв. Заявява становище, че в тази част решението е незаконосъобразно, тъй като съдът е приложил неправилно материалния закон и е счел, че ответникът изпада в забава след покана. Счита, че задължението на Агенцията е срочно, поради което следва да се приложи правилото, че срокът кани вместо кредитора. В конкретния спор времето на изпълнение и начинът на определянето му се установява от самия закон – от деня на изразходване на необходимите и полезни разноски. Твърди, че решението на въззивния съд е вътрешно противоречиво, тъй като от една страна съдът приема, че задължението възниква от момента на извършване на разходите, а от друга излага съображения, че предварително определяне на срок за изпълнение е невъзможно поради наличието на правоотношение с извъндоговорен характер, както и, че срок не е определен и в закона.

В изложението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като правната норма на чл. 61, ал. 1 ЗЗД е приложена в нейния несъществуващ противоположен смисъл. Отделно съдът е постановил решението си в отклонение от практика на ВКС /решение № 311/2014 г. по гр. д. № 507/2012 г. на III г. о. и решение № 28/2006 г. по т. д. № 245/2005 г. на I т. о./ по следните материалноправни въпроси:

1. „Необходимо ли е длъжникът, който има задължение по чл. 61, ал. 1 ЗЗД да обезщети кредитора като му върне необходимите и полезни разноски, които последният е направил, да бъде поставен в забава като бъде поканен от кредитора съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, въпреки че в закона /чл. 61, ал. 1 ЗЗД/ е посочено, че задължението по чл. 61, ал. 1 възниква от деня на изразходването им?“

2. „Кой е началният момент, от който длъжникът, който има задължение за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 61, ал. 1 ЗЗД изпада в забава при положение, че задължението става изискуемо от момента на реализиране на разходите – от датата, следваща датата на реализиране на разходите, или от датата, следваща датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение съгласно поканата, отправена по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД?“

3. „Задължението по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за връщане на необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им представлява ли срочно задължение?“

4. „Приложими ли са последиците, уредени с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а именно: длъжникът се смята в забава и без покана спрямо института на водене на чужда работа без възлагане по чл. 61 ЗЗД при положение, че законът определя изрично задължението по чл. 61, ал. 1 ЗЗД да бъде изискуемо от деня на реализиране на разходите?“

При изложените доводи касаторът моли да бъде постановено решение, с което да се отмени въззивното в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да се уважи предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в претендирания размер, заедно с разноските.

Ответникът по жалбата Агенция „Пътна инфраструктура“ заявявя становище срещу основателността на касационната жалба с доводи, че не са налице основания за достъп до касация, тъй като цитираната от касатора практика е неотносима към процесния казус. Отделно, правните изводи на въззивния съд са в съответствие с даденото в ТР № 5/2019 г. по т. д .№ 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС разрешение по въпроса за забавата при обезщетение по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В отговора се заявява становище, че отсъства твърдяното от касатора основание за директен достъп до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Нормата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД е приложена в смисъла, вложен в нея от законодателя. Решението на въззивния съд следва логическа последователност и обоснованост.

Агенция „Пътна инфраструктура“ атакува въззивното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Трейс груп холд“ АД сума в размер на 717 973, 51 лв., ведно със законната лихва. Счита, че съдът неправилно е приложил общите правила на ЗЗД към развилите се между страните отношения, като е нарушил принципа, че специалният закон дерогира общия. Съдът не е обсъдил изложените в този смисъл доводи на касатора, с което е нарушил съдопроизводствените правила, осигуряващи всестранно и пълно изясняване на делото, която дейност следве да бъде обективирана в мотивите на въззивното решение. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, а на касатора да бъдат присъдени разноски.

В изложението на основания за достъп до касация поставя въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да изложи мотиви по възраженията и доводите на страните в съгласие с т. 19 от ТР № 1/2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС; както и относно възможността на изпълнителя да се позовава на чл. 61, ал. 1 ЗЗД при положение, че с възложителя е обвързан от договор за обществена поръчка по реда на ЗОП, по който страните не са изразили воля за изменение и по който цената е окончателна. Отделно, задава и следните въпроси: „Съществува ли форма за действителност на волеизявлението за натоварване, за да се приеме, че институтът на водене на чужда работа без пълномощие не е приложим?“ „Следва ли да се приеме за осъществен фактическият състав на воденето на чужда работа без пълномощие при наличие на изразено натоварване от страна на доминуса, макар и в непредвидената форма?“ По тези въпроси се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по отношение на първите два въпроса се твърди отклонение от практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С въззивното решение състав на Апелативен съд София е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктура на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД е осъдена да заплати на „Трейс груп холд“ АД сума в размер на 717 973, 51 лв., ведно със законната лихва – парично обезщетение за предприета от ищеца в интерес на ответника работа във връзка с изграждане на „Надлез при км 0+329.64 на път IV 90052 Ахелой-Тънково над път 1-9 при км 209+599, 04“, съставляващо парична равностойност на 1 997 кв. м. реализиран насип от кабиони. За да достигне до извод, че въпросната сума е дължима, въззивният съд изцяло е възприел изложените от състав на СГС мотиви като е извършил и собствена преценка на събраните доказателства и установени чрез тях факти. Приел е, че ищцовото дружество изпълнител е извършило дейности съгласно сключен договор по ЗОП, но над договорения обем, които са били изцяло в интерес и от полза на възложителя Агенция „Пътна инфраструктура“, поради което има право да получи обезщетение на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Съставът се е позовал на съществуваща практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК и обективирана в решение № 60078/2021 г. по т. д. № 802/2020 г. на ТК. Счел е, че разменената между страните кореспонденция, допълване на издаденото разрешение за строеж, изготвянето на количествено-стойностна сметка и приемането на работата от възложителя не могат да бъдат приравнени на сключено между тях допълнително споразумение, поради което е прецил за правно ирелевантно настъпването на непредвидени обективни обстоятелства, обсъждани в писмо изх. № 53-00-1170/2018 г. Приел е, че уговорките в подписания между страните договор не могат да дерогират правилото, което отрича възможността за неоснователно обогатяване на някоя от страните по гражданско правоотношение.

С въззивното решение съдът е отменил първоинстанционното решение в частта, с която към присъденото обезщетение е била добавена и 10% търговска печалба. Приложил е разрешенията, дадени в практика на ВКС, според която в обема на обезщетението по чл. 61, ал. 1 ЗЗД не може да се включва търговска печалба.

На последно място съставът на Апелативен съд София е отменил решението, постановено от СГС, в частта, с която е била присъдена лихва за забава на главницата за периода 05.07.2019 г. – 25.02.2020 г. и размер на 40 274, 21 лв., като е приел, че задължението за заплащане на обезщетение по чл. 61, ал. 1 ЗЗД е безсрочно, с оглед на което предварителното определяне на срок за неговото изпълнение е невъзможно, а такъв не е определен и в закона. За да изпадне длъжникът в забава, той трябва да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, изключение от което правило е уредено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД само за задължения с източник непозволено увреждане.

Не са налице твърдените от касатора „Трейс груп холд“ АД основания за директен и факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за директен достъп до касация е правно несъстоятелно. То се характеризира със самостоятелен фактически състав и предпоставя обоснован от касатора порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, драстично нарушаване правилата на формалната логика и на основополагащи правни принципи. Подобни пороци на съдебния акт нито се обосновават от касатора, нито се констатират от настоящата инстанция. Доводите по тази част от изложението се отнасят до обикновена неправилност на мотивите, формирани от въззивния съд, поради неправивлно приложение на материалния закон и представляват касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Поставените от касатора „Трейс груп холд“ АД въпроси не покриват релевирания допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочените в изложението две решения не са в противоречие с изложените от въззивния съд мотиви, а в съгласие с тях. В цитираните две решения е прието, че „изискуемостта на вземането не поставя автоматично длъжника в забава, а определя момента, от който кредиторът може да иска изпълнение. За да бъде поставен длъжникът в забава, изпълнението трябва да бъде поискано от кредитора.“ В нито едно от двете решения не е посочено, че задължението, регламентирано от чл. 61, ал. 1 ЗЗД, е срочно. Даденото от въззивния съд разрешение е в съгласие и с ТР № 5/21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на което изрично е проведена разлика между изискуемост на задължение, възникнало от извъндоговорен източник, и изпадане на длъжника в забава.

Въззивното решение е постановено изцяло и в съотвествие с практиката на ВКС по поставените от касатора Агенция „Пътна инфраструктура“ в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, а именно: решение № 60/25.03.2013 г. по т. д. № 475/12 г., ІІ т. о., решение № 179/16.12.2016 г. по т. д. № 2235/2015 г., І т. о.; решение № 51/22.06.2017 г. по т. д. № 1334/2015 г., І т. о.; решение № 117/2.10.2020 г. по т. д. № 1034/2019 г., ІІ т. о. Отделно, въззивният съд се е позовал на даденото с решение № 60078/30.08.2021 г. по т. д. № 802/2015г., ІІ т. о., ТК на ВКС разяснение, че, когато са налице извършени от изпълнител дейности, съвпадащи с дейностите по сключен по реда на ЗОП договор, но над договорения обем, и тези дейности са извършени в интерес на доминоса със знанието и без противопоставянето му, отношенията между тях се уреждат по правилото на чл. 61, ал. 1 ЗЗД. В този случай на изпълнителя се дължи стойността на разходите за материали и труд без печалба. Настоящият състав изцяло споделя цитираната по-горе практика и счита, че наличието й изключва сочения от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позоваването от касатора на решение № 95/26.06.2017 г. по гр. д. № 60211/2016 г., III г. о. настоящият състав счита за неотносимо към спорните по делото факти, тъй като с цитирания съдебен акт е отречена възможността валидно да бъде изменян договор, сключен по реда на ЗОП. Необходимо е да бъде посочено и, че въззивният съд не се е отклонил от задължението си да изложи мотиви, в които да обсъди доводите на страните. Поставеният от касатора въпрос под номер едно единствено илюстрира несъглесието му с даденото от състава на Апелативен съд София разрешение, но не поставя общозначим процесуалноправен въпрос, който се явява обуславящ за изхода на спора.

При липса на сочените и от двамата касатори предпоставки за осъществяване на достъп до касационен контрол такъв следва да бъде отказан.

При изхода на делото разноски не се присъждат.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44/24.01.2022 г. по в. т. д. № 861/2021 г. на Апелативен съд София, постановено при допусната от съда очевидна фактическа грешка в наименованието на въззивника ищец.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.