РЕШЕНИЕ

№ 413

гр. София, 14.10.2025 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Р. Б. Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. Т.

ИВАН СТОЙЧЕВ

при участието на секретаря Галина В. И.……………………в присъствието на прокурора И. С. ……………………като разгледа докладваното от

съдия ЧОЧЕВА.…………………….наказателно дело № 741 по описа за 2024 г.

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ф. Р. Ж. – адв. В. В., против решение № 214/24.06.2024 г. на Софийския апелативен съд, НО – 6 състав, постановено по ВНОХД № 1302/2023 г., с което е била частично изменена и потвърдена присъда от 20.06.2022 г. на Софийски градски съд по НОХД № 798/2022 г.

С тази присъда подсъдимият Ж. бил признат за виновен в това, че на 15.05.2021 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества с общо нето тегло 52.501 грама, всички на стойност 10 995.75 лева (съгласно Приложение № 2 на член единствен от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството), както следва:

- бежово на цвят прахообразно вещество, съдържащо Метил (S)-3,3- диметил-2 – (1- пент-4-ен-1-ил) – (1Н - индазол - 3 - карбоксамидо) бутаноат, познато под наименованието MDMB-4en-PINACA - с нето тегло 1.99 гр. - на стойност 11.94 лева и суха растителна маса, представляваща марихуана с нето тегло 0.601 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 9 тегловни % на стойност 3,61 лева;

- бяло прахообразно вещество на бучки, представляващо кокаин с нето тегло 49,91 грама със съдържание на активен компонент /кокаин/ - 69 тегловни % на стойност 10 980.20 лева, като от горепосочените, на същата дата и в същото място е разпространил на В. К. Г., ЕГН [ЕГН] от А. високорисково наркотично вещество - кокаин с нето тегло 49,91 със съдържание на активен компонент /кокаин/ - 69 тегловни % на стойност 10 980 лева,

престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от 4 г. (четири години) и глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Ф. Р. Ж. наказание от три години лишаване от свобода по НОХД 4573/20 г., по описа на СГС, 23 състав.

На основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнета в полза на държавата неизразходваната при експертните изследвания част от инкриминираните високорискови наркотични вещества.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски, като последните е възложил в тежест на подсъдимия.

Присъдата е била обжалвана от защитниците на подсъдимия, като с решение № 15/18.01.2023 г. по ВНОХД № 1096/2022 г. на Софийският апелативен съд същата е била изцяло потвърдена.

Въз основа на жалба от подсъдимия и защитата му пред ВКС е било образувано к. д. № 285/2023 г., като с решение № 385/26.20.2023 г. въззивното решение е било отменено и делото върнато за ново разглеждане на апелативния съд.

С понастоящем обжалваното въззивно решение, първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимият е бил оправдан за това да е държал в условията на продължавано престъпление с цел разпространение 1.99 грама MDMB-4-en-PINACA и 0.601 грама марихуана, както и за квалификацията по чл. 26, ал. 1 от НК и е намалено определеното му наказание лишаване от свобода на 3 (три) години. Поради липса на касационен протест решението в оправдателната му част е влязло в сила.

В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена и се явява предмет на настоящата касационна проверка.

В касационната жалба и в допълнението към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Оспорва се авторството на деянието, като в тази насока се изтъкват аргументи за недопустимост, а и неправилна оценка на докателствените източници, поставени в основната на осъждането, както и непълнота на мотивите по повод направени от защитата възражения. Изтъква се, че показанията на св. Г. не били подкрепени от други доказателства, както и че независимо от проведената очна ставка между него и св. В., не били преодолени съществени противоречия в изложеното от тях. Като недопустими се отчитат показанията на св. М., преразказвал не само част от беседа, провеждана със св. Г. при задържането му, но и данни от прилагани СРС, които са били унищожени и ВДС не са били изготвяни. По повод неустановено авторство се излага и възражение за липсата на дактилоскопни следи от подсъдимия по пакета с кокаин, открит в автомобила на св. Г.. Доводите за явна несправедливост на наложените на подсъдимия основно и кумулативно наказания са мотивирани с липсата на достатъчна оценка на установени по делото смекчаващи обстоятелства - данните за личността на подсъдимия, грижите които той полагал за свои тежко болни роднини, както и продължителния период на наказателното производство, през който по отношение на подсъдимият са били взети най-тежките мерки за неотклонение – задържане под стража и впоследствие домашен арест. Поради това същият е бил лишен от възможността да полага възмезден труд, което не е взето предвид при преценката за размера на кумулативното наказание глоба, както и имотното му състояние. Претендира се отмяна на въззивното решение в потвърдителната му част и оправдаване на подсъдимия, като алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС или намаляване на наказанието.

Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По доводите за нарушения на процесуалния и материален закон:

ВКС намира за неоснователни доводите за неправилна оценка на доказателствените източници, въз основа на които е било установено авторството на деянието. За да приеме, че подсъдимият Ж. е приел поръчката за кокаин от св. В. и именно той е предал пакета с това наркотично вещество на св. Г. при проведената между тях среща в [населено място] на 15.05.2021 г. (впоследствие открит при претърсването на автомобила му в [населено място]), въззивният съд е извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствената съпкупност, като е откроил ясно и последователно всички данни с уличаващ характер и доказателствените средства, от които те са били изведени. Преценката за достоверност на оспорваните от защитата показания на св. Г. и В. е проведена при ползване на висок стандарт, който информира за правилността на направените изводи за авторството на деянието. Не са били пропуснати някои несъответствията в показанията им, вкл. при проведената очна ставка, но ясно е отразено, че това не се отнася до идентичността на подсъдимия като лицето, което е договаряло със св. В., както и че същото е предало пакета кокаин на св. Г. при срещата им на уговореното място в [населено място]. С оглед предходното процесуално качество на посочените двама свидетели (подсъдими, по отношение на които производството е било прекратено), въззивният съд коректно е констатирал и надлежно е отстранил допуснатите при предходното въззивно разглеждане процесуални нарушения. В тази връзка не е позволил в обхвата на съдебните оценки да бъдат включени обясненията на св. Г. от ДП (приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, което не е било допустимо, като това не е могло да стане и по реда на чл. 281, ал. 2 от НПК). Макар да не е налице същински оговор, годните показания на св. Г. са били обсъждани внимателно и съпоставени с други доказателствени източници, които въззивният съд подробно е изследвал, изпълнявайки и дадените по този повод указания от ВКС. Извън доказателствената основа са оставени и онези части от показанията на св. М., пресъздаващи изявления на св. Г. по време на провеждана беседа и който към онзи момент е бил заподозрян и задържан, но не е бил информиран за правото му да не се самоинкриминира, нито да ползва адвокат. В останалата част показанията на св. М. са били ценени, като са изложени подробни аргументи за това и основно, че по повод изпълнение на служебните му задължения и получена оперативна информация, са му станали известни факти за поведението на св. Г., който е бил проследяван и впоследствие в автомобила му е бил намерен пакета наркотик, предаден му от подсъдимия в [населено място]. В този аспект не могат да се приемат за основателни възраженията за преразказ на прилагани СРС, които са били унищожени и за тях не са изготвяни ВДС, което поначало е недопустимо. Придвижването на подсъдимия Ж. с лек автомобил „БМВ“ 320Д, какъвто е установено да притежава неговата съпруга и такъв е бил открит в гаража към жилището им, е допълвало достоверността на изложеното от св. Г. за лицето, предоставило му наркотика.

Затова, след като въззивният съд е разгледал всеки един от доказателствените източници и е изложил съображения за тяхната процесуална годност и достоверност, а оценени в своята съвкупност те са обусловили несъмнен извод за авторството на деянието, то няма място за споделяне на възраженията за основаване на осъждането върху предположения. Преценката, както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясен пътят, по който това е било постигнато. Доколкото мотивите на обжалвания съдебен акт дават възможност процесът на формиране на вътрешното убеждение да бъде проследен ясно и последователно, то не възниква съмнение относно законосъобразността и доказателствената обезпеченост на подхода, възприет от въззивната инстанция при формиране на крайния извод за авторството на деянието. Липсата на дактилоскопни следи на подсъдимия върху пакета с наркотик действително може да има оправдаващ характер, но в случая при наличната доказателствена база и приложен процесуален подход не е от степен да повлияе по-различно становище по разглеждания въпрос.

Въз основа на правилно установени факти материалният закон е бил приложен правилно с потвърждаване на осъждането на подсъдимия Ж. по обвинението за престъпление по чл. 353а, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК.

По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание:

ВКС намира, че наложените на подсъдимия наказания за извършеното престъпление покриват критерия за справедливост, с оглед индивидуалната тежест на деянието, начина на извършването му и правилното отчитане на данните за личността на дееца. Коректно и последователно въззивната инстанция е откроила обема на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и е оценила тяхната тежест и значение. В категорията на смекчаващите обстоятелства оправдано са били включени относително младата възраст на дееца и семейния му статус. От друга страна, като отегчаващи обстоятелства правилно са оценени данните за съдебната му обремененост и в частност това, че деянието е било извършено в кратък срок след влизане в сила на присъда, с която е била ангажирана наказателната му отговорност за престъпление по чл. 354а и чл. 354в от НК, а също стойността и количеството на разпространеното наркотично вещество. Оправдаването на подсъдимия за едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление е обусловило изменението на присъдата в посока намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода от четири на три години. Контролираният съд е взел предвид и продължителния период, през който се е развивало настоящото производство.. Поради това ВКС намира намаленото наказание лишаване от свобода за справедливо и не съзира основание то да бъде редуцирано допълнително. Това не се налага и с оглед данните за полагани от подсъдимия грижи за близки родственици, които макар и значими в човешки план, не повлияват съществено вече направения извод за справедливост на наказанието.

Правилно е потвърден и размера на кумулативното наказание глоба – 10 000 лв. (при предвидени параметри на тази санкция от 5000 до 20000 лв.) Вярно е, че подсъдимият е бил лишен от възможност да упражнява възмезден труд по време на наказателното производство поради прилагането на МНО задържане, впоследствие променена в домашен арест, но от друга страна по този начин е преценено, че се обезпечавали риска от извършване на друго престъпление, като същото това време подлежи на приспадане при изпълнението на присъдата. Липсата на трудова заетост е отчетена с определяне на глобата над минимални, но под средния размер. Кумулативната санкция има предназначението да осигури комплексно постигане на целите по чл. 36 от НК и с прилагането й в посочения размер това принципно положение е спазено. Поради това ВКС намира, че разгледано в своята цялост, наказанието отговаря на тежестта на престъплението, данните за личността на дееца и необходимостта от ефективно постигане на целите по чл. 36 НК, поради което не е налице твърдяното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 214/24.06.2024 г. на Софийския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 1302/2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: