ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4643

София, 17.10.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.09.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1544/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. К. срещу въззивно решение № 603 /19.12.2024 г. по в. гр. д. № 1033/2024 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение на Разложкия РС и са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за посочен период от време.

Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място] (нататък и ВиК) в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

Уволнението е за неявяване на работа за периода от 07.08. до 11.08. 2023 г. без разрешен отпуск. Пред въззивния съд спорът се свежда до това дали на ищеца е отказано или разрешено ползването на платен отпуск за този период и дали работодателят е поискал и приел обясненията на ищеца преди да наложи заповедта за дисциплинарно уволнение.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е преценил събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти.

Въззивният съд е разгледал доводи във връзка с приложението на чл. 193 КТ:

Въззивният съд се е позовал на решение на ВКС № 137/02.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. на IV г. о., с което е прието, че разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага, ако...