Р Е Ш Е Н И Е

№ 289

гр. София, 17.10.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№2218 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. С., М. В. С. и Слава В. С., конституирани в хода на производството като правоприемници на Л. М. С., срещу решение №2461 от 23.04.2024г. по в. гр. д.№11530/2021г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № II-55-20101059 от 21.04.2021г. по гр. д.№59340/2019г. на Софийски районен съд, предявеният от тях срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 79 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 400 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи на Л. М. С. от невъзможността да ползва собствения си лек автомобил „Субару Ф.“ с рег. [рег. номер на МПС] , застрахован при ответника по договор за имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №21589001/93001810018856/08.03.2018г., поради неизвършване в разумен срок на ремонт на автомобила след настъпило застрахователно събитие в доверен на застрахователя сервиз, ведно със законна лихва, считано от 15.10.2019г. до окончателното плащане на сумата.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд правилно е квалифицирал претенцията като такава по чл. 79, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, но определеният размер на обезщетението за период само от един месец, възлизащо на 400 лв., е очевидно...