РЕШЕНИЕ

№ 296

гр.София, 24.10.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

с участието на секретаря А. Й. след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 66 по описа на ВКС за 2025г., и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Гаранционен фонд, [населено място], чрез юрисконсулт К. Я., срещу решение № 810 от 08.07.2024г. по възз. гр. д. № 504/2024г. на Софийския апелативен съд в частите, с които, след частична отмяна на решение № 6407/13.02.2023г. по гр. д.№ 4548/2022г. на СГС, касаторът е осъден да заплати на П. А. Н., на осн. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания от травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 16.03.2021г., в [населено място], причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2022г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Релевирано е оплакване, че не са обсъдени въведените в отговора на въззивната жалба доводи във връзка с недоказването, при доказателствена тежест на ищцата, на всички елементи от фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. Според касатора не е извършена оценка на заключенията на САТЕ и СМЕ във връзка с всички доказателства по делото. Материалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за нарушение на чл. 45 ЗЗД и чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. Искането е за касиране на решението в обжалваните части и за отхвърляне на предявените искове, а при условията на евентуалност – за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер. Претендира за присъждане на разноски, в т. ч. за юрисконсултско възнаграждение.

С постановеното по делото определение № 1434/13.05.2025г. е допуснато касационно обжалване на решението в обжалваните части на осн. т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?

С писмен отговор насрещната страна, ищцата П. Н., чрез адв.К. Д., излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на адвокатски хонорар, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.

В откритото съдебно заседание касаторът, чрез юрисконсулт К.Я. поддържа касационната жалба, а ответницата по касация, чрез адв. К.Д. поддържа отговора.

Съставът на I т. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

По въпроса, обусловил допускането на обжалване:

По процесуалноправния въпрос, свързан с приложение на чл. 269, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 ГПК, е относима формираната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г., І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г., ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г., І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г., II т. о., и други, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Даденият правораздавателен отговор е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните, съобразно правилата за доказателствена тежест, правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл. 263 от ГПК. Въззивната инстанция е длъжна, като инстанция, разрешаваща по същество материалноправния спор, да разгледа и обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите, очертани с въззивната жалба и отговора, следва да подложи на самостоятелна преценка релевантните доказателства и да обсъди защитните тези и доводи на страните. Тези изводи следва да намерят писмено отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, което би осигурило възможност за страните да се запознаят с изводите на съда, а за горната инстанция – да провери правилността на решението.

В този смисъл следва да се даде отговор на поставения въпрос.

По същество и на въведените касационни основания:

Първоинстанционното производство, гр. д.№ 4548/2022г. на СГС, е образувано на 04.05.2022г. по предявените от П. Н. против Гаранционен фонд искове, с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 16.03.2021г. в [населено място], причинено от виновното и противоправно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Исковете са основани на твърдения, че ищцата е получила травматични увреждания - счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост на лявата подбедрица при ПТП, настъпило на 16.03.2021г. в [населено място], когато, пресичайки пешеходна пътека тип „Зебра“ на [улица]срещу входа на ВМА, е блъсната от неустановен автомобил в областта на коляното на левия крак.

О. Г. фонд е оспорил исковете, възразявайки, че не са представени доказателства, от които по безспорен начин да се установи наличието на предпоставката на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ – неидентифицирано превозно средство - липсва протокол за установяване на такова събитие и не са представени доказателства за установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, и за изясняване на поведението на пострадалата, оспорил е причинната връзка на уврежданията с процесното ПТП, евентуално е направил възражение за съпричиняване, поради нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като ищцата е предприела пресичане на платното за движение на пешеходна пътека, без да съобрази разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на движение.

Сезиран с въззивна жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение, с което исковете са изцяло отхвърлени, съставът на апелативния съд не е е споделил извода на първоинстанционния съд за недоказаност на ПТП. Крайният извод, че е доказан фактическият състав на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ е основан на протоколаза оглед на местопроизшествието, съставен на 14.04.2021г. по образуваното досъдебно производство във връзка с инцидента и приложената към протокола скица на мястото, предполагаемо за настъпване на ПТП, на изготвеното въз основа на тях заключение на САТЕ по делото и на заключението на СМЕ по делото.

С оглед на дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на обжалване, даденото по него от въззивния съд разрешение е неправилно. В обжалваното решение не е извършен цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, не е извършена оценка на заключенията на САТЕ и СМЕ във връзка с останалите доказателства по делото и не са изложени мотиви в тази връзка. Като постановено в нарушение на процесуалния закон, въззивното решение в обжалваните и допуснати до касационно обжалване част следва да бъде касирано.

Тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

За ангажиране на обективната отговорност на Гаранционен фонд по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, е необходимо да са налице всички предпоставки на фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, една от които е деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на водача на неидентифицираното МПС. Относно отговорността по чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят, при доказателствена тежест на ищеца, обективните елементи - наличието на конкретно противоправно поведение, вреда и причинна връзка с деянието, а вината се предполага.

Установяването на оспорените от ГФ конкретни механизъм на ПТП, противоправно поведение на водача на неустановеното МПС и причинната връзка с вредите е в доказателствена тежест на ищцата.

Спецификата на казуса изисква да се съобрази, че в случая липсва констативен протокол, съставен на датата на твърдяното ПТП или поне на близка дата, липсват свидетели-очевидци, от показанията на разпитания по делото свидетел - внучката на ищцата се установява единствено факти, относими към претърпени от ищцата увреждания, при това без конкретизация във времето, от заключението на СМЕ във връзка с представеното извлечение от амбулаторна книга на неврохирургичен кабинет на УМБАЛСМ „Н.И. П.“ се установява, че на 16.03.2021г. ищцата е била прегледана по назначение от каб. 108. Съответно, единственият източник по делото на информация за спорните факти относно настъпването на ПТП са протокол за оглед на местопроизшествието, съставен от полицейски служител при ОПП-СДВР по образуваното досъдебно производство ЗМ № 11100/21г., на дата 14.04.2021г. - почти месец след ПТП, в който е отразено, че не са иззети следи и веществени доказателства, и приложените към протокола скица и фотоалбум. Въз основа на така съставеният протокол за оглед е изготвено заключението на САТЕ относно мястото, причините и механизма за възникване и развитие на ПТП и конкретното поведение на двамата участници в него. Оценката на това заключение, съгласно чл. 202 ГПК, във връзка с останалите доказателства по делото, сочи, че дадените от вещото лице отговори са изцяло хипотетични. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод, че не е установен по несъмнен и категоричен начин конкретен механизъм на ПТП с конкретно противоправно поведение на водач на неустановено МПС. Тъй като не е доказана отговорността на делинквента – в сл. водач на неустановено МПС, липсват основания за ангажиране на отговорността на ГФ на поддържаното основание. Ето защо предявените искове, като неустановени по основание, подлежат на отхвърляне.

С оглед на този резултат въззивното решение следва да се отмени и в частите, с които в тежест на ГФ са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и такси и разноски. В тежест на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените от касатора разноски пред касационната инстанция за ДТ в размер на 630лв. и за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 300лв.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.,

РЕШИ:

Отменя частично решение № 810 от 08.07.2024г. по възз. гр. д. № 504/2024г. на Софийския апелативен съд в обжалваните и допуснати до касационно обжалване части, вкл. в частите, с които са присъдени в тежест на Гаранционен фонд разноски за адвокатско възнаграждение и такси и разноски, и вместо него постановява:

Отхвърля предявените от П. А. Н. против Гаранционен фонд иск, с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, от травматични увреждания, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 16.03.2021г., в [населено място], в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2022г. до окончателното изплащане.

Осъжда П. А. Н. да заплати на Гаранционен фонд направените разноски пред касационната инстанция за ДТ в размер на 630лв. и за юрисконсултско възнаграждение на 300лв.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: