РЕШЕНИЕ

№ 50003

гр. София, 24.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 4517/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Й. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 10418 от 11.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 368/2020 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 17.10.2019 г. по гр. д. № 5959/2017 г. на Софийския градски съд, с което по предявения от В. Ц. Н. против С. Й. А. иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК е признато за установено, че ищецът е изключителен собственик на недвижим имот – апартамент № Е14, находящ се в [населено място], [улица], вх. Д, ет. 3, с площ от 64,31 кв. м, заедно с избено помещение № 13 от вх.“Д“ с площ от 3,31 кв. м и припадащите се 2, 15 % ид. части от общите части на вх. „Д“, както и прилежащите към апартамента 0,39 % ид. части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, в който е построена сградата, съставляващ УПИ *-*, * от кв. 271 по плана на [населено място], м. „С.“, с обща площ от 6040 кв. м.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 27.05.1984 г., е прекратен с развод с влязло в сила решение от 05.04.2016 г. по гр. д. № 4628/2015 г. на Варненския районен съд. Процесният имот е придобит от ищеца в първоинстанционното производство В. Ц. Н. с договор за покупко-продажба от 02.12.2010 г., обективиран в нот. акт № 109/2010 г., срещу продажна цена от 37 000 евро, която страните по договора са заявили, че е платена изцяло преди неговото подписване. Посочената сума е преведена на продавача от негова лична банкова сметка, открита на 22.11.2010 г., по която са генерирани суми от други негови лични сметки, открити предимно след 01.10.2009 г. при действието на сега действащия Семеен кодекс, и набрани със средства от трудови възнаграждения на ищеца и дивиденти от участие в търговски дружества. Бившите съпрузи са имали уговорки жилището да бъде закупено за по-големия им син, първоначално на името на фирмата на ищеца, тъй като средствата за това са реализирани от аптечната му дейност. Основният финансов ресурс за семейството е осигуряван от тази му дейност, подпомагана и от ответницата, която през годините е полагала грижи за дома и децата и е влагала в семейството доходите си от трудова дейност.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовият режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени при придобиването, като преценката се извършва съобразно нормативната уредба на СИО към момента на плащането. В случаите, при които плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.(отм.), съгласно който паричните влогове се включват от обхвата на СИО, за да се обори презумпцията за съвместен принос по ал. 3 на същия член, е необходимо да се установи произходът на средствата по влога и да се докаже техният характер. Когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., по който паричните влогове са изключени от обхвата на чл. 21 и имат статут на „друго лично имущество” по смисъла на правната норма, презумпцията на чл. 21, ал. 3 е опровергана и другият съпруг следва да установи, че е влагал средства при набирането на влога, което в случая не е сторено от ответницата. Посочено е, че приносът на същата чрез грижи в семейството и домакинството и получаването на трудови доходи би имал отношение, ако предмет на спора е конститутивен иск по чл. 30 СК за определяне на част от стойността на вземания на другия съпруг, придобити по време на брака, когато са на значителна стойност и съпругът-нетитуляр е допринесъл за тяхното придобиване, какъвто не е предявен, но не и за основателността на иска по чл. 23, ал. 1 СК. Изложени са и съображения, че пред въззивната инстанция ответницата не е провела успешно доказване във връзка с твърдението си, че действително платената продажна цена на имота е в размер на 70 000 евро, тъй като третото лице-продавач е отрекло наличието на предварителен договор за покупко-продажба на имота и разликата между договорената продажна цена и пазарната стойност на имота според съдебно-техническата експертиза /57 000 евро/ не се явява само по себе си убедително доказателство, че действителната воля на страните по продажбеното правоотношение не съответства на обективираната в нотариалния акт.

Ответникът страна по жалбата В. Ц. Н. счита същата за неоснователна.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на СК от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

Така поставеният въпрос е бил предмет на разрешаване в ТР № 2 от 20.01.2025 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че на влог обичайно се съхраняват и средства, влагането на които би съставлявало проявна форма на материален принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК – получени от трудово възнаграждение за положен труд по трудово или служебно правоотношение, доходи от упражняване на свободна професия, занаят или търговска дейност, включително като едноличен търговец, съдружник или акционер в търговско дружество и др., приходи от продажба на имущество, придобито и притежавано от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, а така също и средствата, получени от продажба на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК, като само влагането на последните ще има за последица осъществена трансформация по чл. 23 СК, защото характерът на собствеността върху вещите е функция на средствата, чрез които са придобити.

В случая съдът е приел, че сумата за покупката на жилището е преведена на продавача от лична банкова сметка на ищеца в първоинстанционното производство, открита на 22.11.2010 г., по която са генерирани суми от други негови лични сметки, открити предимно след 01.10.2009 г. при действието на сега действащия Семеен кодекс, и набрани със средства от негови трудови възнаграждения и дивиденти от участие в търговски дружества, които съгласно приетото с цитираното тълкувателно решение не представляват лично имущество, респ. придобитото с тях не се изключва от съпружеската имуществена общност. Ето защо изводът на въззивния съд, че в настоящата хипотеза презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана и че ответницата е следвало да установи, че е влагала средства при набирането на влога, което в случая не е сторено, респ. за основателност на предявения иск по чл. 23 , ал. 1 СК е неправилен и направен в нарушение на закона.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 23, ал. 1 СК следва да се отхвърли изцяло. Доводите на ответника по жалбата, че в случай на отмяна на обжалваното решение делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, като му бъде дадена възможност да изложи твърдения и ангажира доказателства за произхода на набраните по влога средства, са неоснователни, тъй като още в първото по делото заседание пред първата инстанция неговият пълномощник е посочил, че тези средства са от получени дивиденти от търговската му дейност, от заплати и лихви по негови влогове, а не от продажбата на имущество, придобито по наследство, дарение или преди брака.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касаторката следва да се присъдят сторените по делото разноски за всички инстанции в размер на 12 544 лв. Заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита пред настоящата инстанция в размер на 6260 лв. не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението на ответника по касация по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

Р Е Ш И:

О т м е н я въззивно решение № 10418 от 11.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 368/2020 г. на Софийския апелативен съд, като вместо него постановява:

О т х в ъ р л я предявения от В. Ц. Н. против С. Й. А. иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на недвижим имот – апартамент № Е14, находящ се в [населено място], [улица], вх. Д, ет. 3, с площ от 64,31 кв. м, заедно с избено помещение № 13 от вх.“Д“ с площ от 3,31 кв. м и припадащите се 2, 15 % ид. части от общите части на вх. „Д“, както и прилежащите към апартамента 0,39 % ид. части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, в който е построена сградата, съставляващ УПИ *-*, * от кв. 271 по плана на [населено място], м. „С.“, с обща площ от 6040 кв. м, като неоснователен.

О с ъ ж д а В. Ц. Н. да заплати на С. Й. А. сумата 12 544 лв. /дванадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева/ разноски

РЕШЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: