Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Г. С. Членове:

М. М.

Б. М. при секретар

И. И. и с участието на прокурора

И. С. изслуша докладваното от съдията

Б. М. по административно дело № 3079/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Хаджиеви 5588 ЕООД, гр. Доспат, подадена чрез процесуалния представител адв. С., срещу решение № 1463 от 11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 167/2025 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № К-46 от 01.02.2024 г. на кмета на О. Д. и е осъдено да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски по делото.

Ответникът кмета на О. Д. редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния представител адв. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на Хаджиеви 5588 ЕООД срещу заповед № К-46 от 01.02.2024 г. на кмета на О. Д. с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж: Масивен стоманобетонов бункер на един етаж с монтирана каменотрошачка, с размери от запад-север-изток-юг: 2.40 м; 1.50 м; 4.50 м; 1.00 м; 4.50 м; 1.50 м; 2.40 м; 3.50 м. и височина от 2.40 м, със застроена площ около 21 кв. м., попадащ в поземлен имот с идентификатор 23025.130.56 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Доспат, м. Авлията, с трайно предназначение на територията земеделска, и начин на трайно ползване /НТП/ нива.

С решение № 944/04.07.2024 г., постановено по адм. дело № 69/2024 г., Административен съд Смолян е отменил оспорената заповед. Така постановеното решение е отменено от ВАС с решение № 6354/12.06.2025 г. по адм. дело № 9628/2024 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите му. В решението на ВАС е указано, че съдът следва да провери съответствието на заповедта с разпоредбите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, включително във връзка с наведените от жалбоподателя доводи за приложимост на хипотезата на чл. 147, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, както и да прецени предпоставките относно търпимостта на процесния строеж, като установи по безспорен начин годината на изграждане на строежа, за което са допустими всички доказателствени средства, включително свидетелски показания.

При новото разглеждане на делото, за да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в законоустановената форма, както и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните норми. Позовавайки се на приетите по делото писмени доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че в случая безспорно е налице строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. б от ЗУТ, и е извършен без промяна на предназначението на имот с идентификатор 23025.130.56 и в нарушение на нормите на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ без одобрен подробен устройствен план /ПУП/, което осъществява хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. За неоснователно съдът приема възражението на жалбоподателя за приложимост в случая на чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, тъй като в случая съоръжението не може да бъде експлоатирано без наличие на бетонен фундамент и следва да се премахне наред с него. Прието е от съда също така, че за процесния строеж няма строителни книжа, не са одобрени проекти, не е издадено строително разрешение и протокол за откриване и определяне на строителна линия и ниво, поради и което същият е незаконен и по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Въз основа на заключенията на вещите лица, свидетелските показания и представената фактура за закупуване на каменотрошачката от 03.12.2013г. съдът приема, че бетоновият фундамент, съоръжение за монтаж на челюстна каменотрошачка, е изградено след 2013г., поради и което строежът не се явява търпим по смисъла на 16 от ПР на ЗУТ и 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден в законоустановената форма от компетентен орган кмета на О. Д. доколкото процесният строеж е пета категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 5, б. б от ЗУТ. Правилно административният съд е приел също така, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е била надлежно проведена процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.

Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени, доколкото описаният в заповедта за премахване масивен стоманобетонов бункер на един етаж с монтирана каменотрошачка представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория, за чието изграждане са необходими строителни книжа в съответствие с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Както и правилно приема административният съд, не намира приложение в случая и нормата на чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, доколкото процесният строеж включва не само съоръжението каменотрошачка, но и изграден стоманобетонен бункер, без който то не може да бъде експлоатирано.

За да е законен един строеж от вида на процесния следва същият също така да бъде съобразен с предвижданията на действащия подробен устройствен план. В конкретния случай от неоспорената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. М., се установява, че в периода 1962 г. 1968 г., когато се е изграждал язовир Доспат, както и към настоящия момент за процесния имот няма одобрен подробен устройствен план и неговото предназначение земеделска територия, нива, не е променяно. По делото се установява също така, че процесният строеж попада в поземлен имот с идентификатор 23025.130.56 по КККР на гр. Доспат, м. Авлията, с трайно предназначение на територията земеделска, и начин на трайно ползване нива, както и че този имот е извън границите на действащия ПУП от 1984 г. на гр. Доспат. При така установеното по делото правилно административният съд приема, че в процесния случай е налице и основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за определяне на процесния строеж за незаконен, доколкото същият е изграден в територия, за която няма одобрен подробен устройствен план.

Настоящата съдебна инстанция намира също така, че правилно административният орган приема, че процесният строеж не е търпим нито по смисъла на 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Обратно на твърдяното в касационната жалба, правилно съдът приема, че процесният строеж е изграден след 2013 г. Този период на изграждане на процесния строеж се установява както от представените към приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Т., ортофотокарти от 2011 г., 2019 г. и 2022 г., и изображения от Google earth от 2003 г., 2011 г., 2013 г. и 2025 г., така и от представените по делото фактура за закупуване на трошачка ОМ 34 от 03.12.2013 г. От приетите по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В., както и от представените договор за продажба на недвижим имот частна собственост, чрез търг с тайно наддаване, от 11.08.2011 г., с който имот с идентификатор [номер] е придобит от ЕТ Е. Х. /праводател на жалбоподателя/ и протокол за предаване на имота на основание чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост от 29.08.2011 г., също така безспорно се установява, че към 2011 г. строеж, от вида на процесния, не е съществувал в имот с идентификатор 23025.130.56. В тази връзка правилно съдът не кредитира показанията на свидетеля К., доколкото същите от една страна не кореспондират с останалите приети по делото доказателства, а от друга страна при съобразяване на изявлението на вещото лице в откритото съдебно заседание, че има бетонов възел, който се намира спрямо процесния имот през улица в друг имот /№ 1294/, то показанията на този свидетел за съществуващи в периода 1962 1964 г. каменотрошачка и бетонов възел се отнасят за друг имот и строеж. Дори и да се приеме обаче, че процесният строеж е изграден в периода преди 07.04.1987 г., то същият отново не би могъл да бъде търпим строеж по приложимата разпоредбата на 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно цитираната разпоредба са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В съответствие с тази разпоредба кумулативно с изискването за допустимост на строежа по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, е и това за допустимост по действащите подробни градоустройствени планове към момента на извършването му или към настоящия момент. По делото не се установява обаче изискването за допустимост по действащ подробен устройствен план към момента на твърдяното от касатора извършване на строежа или към настоящия момент да е било изпълнено по отношение на процесния строеж, доколкото безспорно се установява, че за имот с идентификатор 23025.130.56, в който се намира процесният строеж, такъв план не е одобряван, поради което само на това основание този строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание един строеж да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем. Този извод не се променя и предвид на обстоятелството, че за процесната територия е налице приет през 2018 г. ОУП, доколкото от една страна разпоредбата на 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ изисква допустимост на един строеж по подробен градоустройствен план, а не по ОУП, а от друга страна съгласно ОУП процесният имот попада в зона забранена за промяна на предназначението на земеделската земя.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите доказателства.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Смолян е правилно и не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника кмета на О. Д. следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски за касационната инстанция, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 768 евро, съгласно приложени по делото списък на разноски, ведно с договор за правна защита и съдейстиве от 23.01.2026 г., фактура от 23.01.2026 г. и вносна бележка от 28.01.2026 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1463 от 11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 167/2025 г. по описа на Административен съд Смолян.

ОСЪЖДА Хаджиеви 5588 ЕООД, гр. Доспат, с ЕИК 202385439, да заплати на О. Д. сумата в размер на 768 /седемстотин шестдесет и осем/ евро, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Г. С.

секретар:

Членове:

/п/ М. М.

/п/ Б. М.