ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4891 гр.София, 28.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. частно гр. д.№ 3845 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано по частна жалба на Н. М. Н., чрез адвокат Н. М., срещу протоколно определение от 19.03.2024 г. по в. гр. д.№ 3503/2022 г. на Апелативен съд София в частта, в която се оставят без уважение молбите на жалбоподателя с вх.№ 25762 и 25763/14.11.2023г. за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности по частните жалби с вх.№ 14434 и 14433/20.06.2023 г. Изложените са съображения за нарушение на закона, без да е проведена процедурата по чл. 64-66 ГПК, в нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, без постановен надлежен съдебен акт, който да съдържа законоустановените реквизити в чл. 254, ал. 2 ГПК и в нарушение задължението на съда в публично съдебно заседание да събере ангажираните от ищцовата страна доказателства, което нарушава правата на жалбоподателя по чл. 6 ЕКПЧ и чл. 47 ХОПЕС.

От насрещните страни по жалбата не е подаден писмен отговор.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба за редовна и процесуално допустима, но по същество е неоснователна поради следните съображения: От данните по преписката е видно, че обжалваното определение е постановено от надлежен съдебен състав, след автоматично разпределение за случаен подбор, за което е съставен и съответния протокол за избор на съдия-докладчик. Липсват данни за нарушения, освен твърденията на жалбоподателя за предубеденост и заинтересованост на съдебния състав. Не се констатират процесуални нарушения на съда, доколкото действията му са съобразени със съдопроизводствените правила и съдебна практика на ВКС. В случая, искането на жалбоподателя за възстановяване на изтекли преклузивни срокове по отстраняване на нередовности, във връзка с подадените от него жалби са разгледани в открито съдебно заседание, с участието на страната, на която е предоставена възможност да представи доказателства за наличието на извинителна причина. Видно от съдебния протокол, молителят не е представил доказателства в подкрепа на твърденията, че са налице „особени непредвидени обстоятелства“, вкл. липсата на документи, които са били приложени към частните жалби. Жалбоподателят лично е присъствал на проведеното открито съдебно заседание и е изразил становището си ред съдебния състав, поради което оплакванията за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и ограничаване правото му на защита са изцяло несъстоятелни. Възраженията за липса на постановен надлежен съдебен акт и опорочаване на процедурата по неговото връчване също не могат да бъдат споделени. Както е изяснено в съдебната практика на ВКС - напр. ППВС № 1/1985 г., т. 8, ТР № 1 от 10.02.2012 г. по тьлк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 355/03.10.2012 г. по гр. д.№ 35/2012 г., I г. о., решение № 73/18.05.2015 г. по гр. д.№ 5113/2014 г., III г. о., решение № 318/29.11.2013 г. по гр. д.№ 2009/2013 г., III г. о., решение № 15/26.01.2015 г. по гр. д.№ 3298/2014 г., I г. о., решение № 60138/26.01.2022 г. по гр. д.№ 723/2021 г., I г. о. и др., нищожно по смисъла на чл. 270 ГПК е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се изведе дори при тълкуване. Посоченото разрешение следва да се приеме за приложимо и по отношение на съдебните определения. В практиката на съдилищата е трайно установена възможността за постановяване на крайния съдебен акт в съдебното заседание, чрез обективирането му в съдебния протокол, както в случая. След като са спазени всички законови изисквания по смисъла на чл. 254 ГПК – в него са посочени дата и мястото на постановяване, членовете на съдебния състав и на страните, номерът на делото и какво е постановено от съда, а протоколът е изготвен в писмена форма, подписан е от съдебния състав и секретаря, следва да се приеме, че е налице валиден съдебен акт. Съгласно чл. 275 ал. 1 изр. 2 ГПК, срокът за обжалване на определението, за страната, която е присъствала, тече от деня на заседанието. Ето защо са изцяло неоснователни доводите в частната жалба за нарушаване и ограничаване правото на обжалване поради нарушаване на реда за връчване на съдебния акт по чл. 64 ГПК.

Обжалваното определение на апелативния съд по същество е съобразено с изискванията на процесуалния закон поради което следва да бъде потвърдено. В практиката си Върховният касационен съд приема, че „особени непредвидени обстоятелства“ са тези, които обективно препятстват страната и процесуалния й представител да извърши процесуални действия, въпреки проявената от тях добросъвестност. От материалите по делото, обаче, е видно, че страната и процесуалният й представител са подавали множество жалби, молби и заявления, вкл. неподписани, не в цялост и с идентично съдържание, по което са образувани съдебни производства /това е удостоверено и в настоящото дело по частните жалби вх. № 14434 и 14433 от 14.11.2023 г., които са изпратени недовършени и неподписани, какъвто извод е възприет и в постановеното определение № 4119 от 15.12.2023 г. по ч. гр. д. № 5113/2023 г. по описа на ВКС, I г. о., потвърдил разпореждането за връщането им/.

Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС приема за неоснователни твърденията на жалбоподателя за злоумишлени действия на служителите и магистратите, които са довели до „мистериозно изчезване“ на представени от по делото книжа и основание за уважаване на молбите му по чл. 64 ГПК. Заинтересованата страна не е установила наличието на извинителни причини за пропускане на процесуалните срокове, поради което исканията за тяхното възстановяване правилно е била оставена без уважение.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.03.2024 г. по в. гр. д. № 3503/2022 г. на Апелативен съд София в частта, , в която се оставят без уважение молбите на жалбоподателя с вх.№ 25762 и 25763 от 14.11.2023г. за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности по частните жалби с вх.№ 14434 и 14433 от 20.06.2023 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.