ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4903 гр.София, 29.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 2191 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на О. В. представлявана от кмета И. Л., чрез адвокат К. Б. от АК – Монтана, срещу решение № 49/13.02.2025 г. по в. гр. д.№ 11/2025 г. на Окръжен съд Монтана, с което се отменя решение № 525/13.11.2024 г. по гр. д.№ 2495/2024 г. на Районен съд Монтана и са уважени исковете на Е. Д. Т. против О. В. да се отмени на дисциплинарното уволнение със Заповед № 268/18.06.2024 г. на кмета на общината и за обезщетение, за периода 18.06.2024г. – 30.10.2024г., поради незаконното уволнение в размер на 3410 лева, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба – 07.08.2024 г., до изплащане на сумата.

Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради произнасяне по извън предмета на делото и противоречие с практиката на ВКС по въпросите: „Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение?“; „За задължението на съда да изложи мотиви, които да съдържат изложение на това как е достигнал до извода по съществото на спора и въз основа на които да може да бъде проверена правилността на неговото решение?“.

От Е. Д. Т., чрез адвокат Д. Д. от АК – София, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК по формулираните неясно въпроси и претендира разноските по делото.

Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е редовна и процесуално допустима.

За да постанови решението, въззивният съд приема, че ищцата заема длъжността „домакин - касиер“ в ДСП О. В. до прекратяването му със Заповед № 268 /18.06.2024 г. По длъжностна характеристика тя организира снабдяването, отпускането и съхраняването на хранителни стоки, като отчита разходите, контролира качеството и предлага стоки за бракуване, а излишъците - за продажба, вкл. изготвя калкулационна ведомост и ведомост с окладите за деня. Съдът е установил също, че при извършена проверка на наличностите в звеното са установени излишъци на хранителни продукти, за което е съставен протокол. В писмените си обяснения по чл. 193 КТ, ищцата посочва, че продуктите се намират в склад на кухненския персонал, предназначен за съхраняване след предаването им за приготвяне на храна, но работодателят е приел, че служителката е извършила дисциплинарни нарушения по чл. 188, ал. 1, т. 8 и т. 9 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, уронване на доброто му име, увреждане на негово имущество и разпиляване на стоки, суровини и материали, поради което е издал заповедта за уволнение. Според въззивния съд, уволнението е незаконно, тъй като не се установява нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата при съхраняване и отчитане на наличните хранителни продукти поради липса на инвентаризация и разминаване на фактическата наличност в склада със счетоводните данни, за което отговаря ищцата. Натрупването на излишъци в кухненския склад, без доказателства, че ищцата е знаела или уведомена за тях, не е основание за дисциплинарното й уволнение а предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ са основателни.

Настоящият състав на ВКС, намира че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради недопустимост на въззивното решение и произнасяне извън предмета на делото. Въззивната инстанция е определила правната квалификация на предявените искове и се е произнесла по съществото на спора в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, според която въззивният съд е длъжен да се произнесе по заявените фактически основания, в рамките на заявения предмет на делото, като обсъди наведените във въззивната жалба възражения и направи самостоятелни изводи по фактическата страна на спора и приложението на закона. В случая, съдът се е произнесъл по фактите изложени в исковата молба, че заповедта за уволнение е мотивирана с допускане на излишъци на хранителни продукти, за които отговаря ищцата. Неправилната интерпретация и оценка на събраните доказателства и установените въз основа на тях правнорелевантни факти не обуславя хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Отделно от това са налице всички положителни процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки за съществуването и упражняването правото на иск, поради което съображенията за недопустимост на обжалваното решение са изцяло несъстоятелни.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да формира изводите си по предмета на спора като обсъди всички доказателства и изложи конкретни съображения в мотивите си по отношение поддържаните от страните защитни тези, доводи и възражения. Отговор на въпроса се дава в съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение по гр. д.№ 3973/2008г., ІV г. о., решение по гр. д.№ 748/2011г., ІІ г. о., решение по гр. д.№ 891/2010г., І г. о., решение по гр. д.№ 1318/2010г., ІV г. о., решение по гр. д.№ 761/2010г., ІV г. о. и др., в които се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на Конституцията на Република България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Съдът е длъжен служебно да издири и приложи материалноправната норма относима към случая, като определи правната квалификация на предявения иск, независимо дали тя е посочена от ищеца в исковата молба или съображенията за това са били наведени като довод във въззивната жалба. В случая, въззивният съд е изпълнил задължението си да се произнесе в рамките на заявения предмет на делото, без да променя изложените факти и обстоятелства, като е приел за основателни доводите на ищцата във въззивната й жалба, че не е налице дисциплинарно нарушение, след като липсва задължение за осъществяване на контролни функции спрямо кухненския персонал, който получава хранителните продукти. Според мотивите на решението е недопустимо да се разширяват правомощията на служителя с оглед действителните трудови функции по длъжностна характеристика, т. е. връзките и взаимоотношенията с персонала са организационни, а не контролни. Ето защо, поставеният въпрос не обосновава допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият процесуалноправен въпрос също не дава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като с обжалваното решение, въззивният съд е установил всички релевантни за изхода на делото фактически обстоятелства и въз основа на тях е формирал извод, че оплакванията във въззивната жалба на ищеца са основателни, доколкото в хода на дисциплинарното производство, работодателят е мотивирал заповедта за уволнение с дисциплинарно нарушение на служителя с неупражнен контрол, без да съобрази неговите трудови функции по длъжностна характеристика. Изводите на съда са направени след анализ на конкретните доказателства по делото и обсъждане на направените доводи и възражения на двете спорещи страни, в съответствие с разясненията в т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, в което се приема, че при разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд. В случая, изводите на въззивния съд се основават на събраните доказателства, въз основа на които е приел, че служителят неправилно е бил освободен от длъжност поради тежко нарушение на трудовата дисциплина и му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Съображенията на касатора в обратен смисъл, по своята същност представляват оплаквания срещу преценката на съда за установените по делото факти и обстоятелства, т. е. доводи за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, по които съдът ни може да се произнесе в производството по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК, а след допускане на касационно обжалване.

От Е. Д. Т., чрез адвокат Д. Д. от АК – София, са поискани разноски о делото, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие от 25.04.2025 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49 от 13.02.2025 г. по в. гр. д. № 11/2025 г. на Окръжен съд Монтана.

ОСЪЖДА О. В. представлявана от кмета И. Л., да заплати на Е. Д. Т., чрез адвокат Д. Д. от АК – София, разноски в касационното производство в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.