ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2142

София, 24.04.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 4330/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на М. К. Ц., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат Г. К., срещу въззивно решение №293 от 17.03.2025 г. по в. гр. д. №967/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №5998 от 23.11.2023 г. по гр. дело №6886/2022 г. на Софийския градски съд е отхвърлен предявеният частичен иск от жалбоподателката срещу „Т. С. ЕАД за сумата 25 100 лв., като част от общо дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 210 832 лв.

Ответникът по касационната жалба „Т. С. ЕАД, [населено място], оспорва жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски за касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 189.60 лв. с вкл. ДДС, за което е представен списък на разноските, договор за правна защита и съдействие, съдържащ отбелязване, че договореното възнаграждение е платено по банков път, фактура и банково извлечение.

На 30.03.2026 г. във ВКС е постъпила молба, вх. №6532/30.03.2026 г. от М. К. Ц., с която заявява, че на основание чл. 233 ГПК се отказва изцяло от предявения иск, иска прекратяване на производството и да се обезсилят постановените първоинстанционно и въззивно решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение. Заявява, че поддържа подадената частна жалба срещу определение №2346/16.09.2025 г. по гр. дело 967/24 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата и за изменение на решение №293 от 17.03.2025 г. по в. гр. д. №967/2024 г. на Софийския апелативен съд.

Ч.гр. дело №4329/2025 г. на ВКС, III г. о.,образувано по подадената от М. К. Ц. частна жалба срещу определение №2346/16.09.2025 г. по гр. дело 967/24 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата и за изменение на решение №293 от 17.03.2025 г. по в. гр. д. №967/2024 г. на Софийския апелативен съд, е присъединено за разглеждане към гр. дело №4330/25 г. на ВКС, III г. о.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че с оглед направеното изявление на ищцата по делото и на основание чл. 233 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено, а постановените въззивно и първоинстанционно решение по спорния предмет на делото обезсилени.

По частната жалба: с определение №2346/16.09.2025 г. по гр. дело 967/24 г. на Софийския апелативен съд е прието, че с въззивното решение е уважено като основателно възражението на М. К. Ц. за прекомерност на заплатеното от „Т. С. ЕАД адвокатско възнаграждение и то е намалено от 15 699.94 лв. на 3 189.60 лв. Правилен е изводът на съда, че няма основание за допълнително намаляване на така определеното адвокатско възнаграждение.

Заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение в размер на 3 189.60 лв. също не е прекомерно съобразно фактическата и правната сложност на делото. Направеното възражение за неговата прекомерност не е мотивирано съобразно изискването на чл. 78, ал. 5 ГПК. Няма основание за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност и с оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело №С-432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда. Посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените в хода на производството деловодни разноски за всички инстанции общо в размер на 9 590.96 лв., превалутирани в 4 903.78 евро.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ОБЕЗСИЛВА решение №293 от 17.03.2025 г. по в. гр. д. №967/2024 г. на Софийския апелативен съд и решение №5998 от 23.11.2023 г. по гр. дело №6886/2022 г. на Софийския градски съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от М. К. Ц., [населено място], срещу „Т. С. ЕАД, [населено място], за сумата 25 100 лв., като част от общо дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 210 832 лв.

ОСЪЖДА М. К. Ц., [населено място], да заплати на „Т. С. ЕАД, [населено място], 4 903.78 евро. деловодни разноски за всички инстанции.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.