ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4959

гр. София, 31.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.10.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. ч. гр. д. №2969 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на И. П. И., ЕГН [ЕГН], срещу определение №2119 от 28.04.2025г. по гр. д. №528/2025г. на Върховния касационен съд, 4-то г. о., с което е била оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна на влязлото в сила въззивно Решение №21 от 03.02.2023г., постановено по гр. д. № 205/2022г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му.

Постъпили са отговори на частната жалба от ответните страни по нея „Общинска банка“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез процесуалния й представител юрк. В. С., и нотариус Н. Л. Х.- В., ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния й представител адв. Ц. Т., с които същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение.

Постъпил е отговор на частната жалба и от ответните страни по нея Д. И. И., ЕГН [ЕГН], и Г. И. И., ЕГН [ЕГН], в който са изразява становище, че жалбата е основателна.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:

Частният жалбоподател И. П. И. е подал молба за отмяна на влязлото в сила въззивно Решение №21 от 03.02.2023г., постановено по гр. д. № 205/2022г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с което е било потвърдено първоинстанционното Решение № 260004 от 25.02.2022г. на Районен съд - Ловеч, с което са отхвърлени предявеният от Г. И. И. срещу Д. И. И., Г. Е. Ц., П. И. П., С. Д. И., И. Й. И., Е. И. А. и „Общинска банка“ АД иск за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие на договор за покупко-продажба от 16.03.2005г., обективиран в нотариален. акт № 191, т. ІІІ, рег.№ 1671, дело № 167/2005г. на нотариус Н. Х.- с район на действие района на Районен съд - Ловеч, вписана под № 139 в регистъра на Нотариалната камара, който договор е сключен между Д. И. И., като майка и законен представител на Г. И. И., като продавач, и Г. Е. Ц. и П. И. П., като купувачи; предявения срещу С. Д. И., И. Й. И. (починал на 15.05.2021г.), Е. И. А. и „Общинска банка“ АД иск за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД поради противоречие със закона на договор за учредяване на договорна ипотека от 30.06.2008г., обективиран в нотариален акт № 35, т. V, рег.№ 5540, дело № 453/208 година на нотариус Н. Х.- с район на действие района на Районен съд - Ловеч, вписана под № 139 в регистъра на Нотариалната камара, за имота - предмет на договора за продажба, както и предявения срещу ответницата Е. И. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК-за признаване за установено по отношение на ответницата, че не е собственик на недвижимия имот. За да се произнесе по допустимостта на подадената молба за отмяна, съставът на Върховния касационен съд, е приел, че молителят И. П. И. е баща на ищцата в производството Г. И. И., която е [дата на раждане] , и съпруг на ответницата Д. И. И.- майка на ищцата, с която е сключил граждански брак на 30.05.1993г. Съдът е приел, че спорът в исковото производство се отнася до действителността на договор за продажба, сключен от Г. И. И., в качеството й на продавач, при сключването на който малолетната тогава ищца е била представлявана от своята майка и законна представителка Д. И. И.. Молителят И. П. И. не е бил страна по този договор, а договорът има за предмет имот, който е бил лична собственост на продавачката, поради което той не може да участва в производството по оспорването му и не е обвързан от него, ако претендира самостоятелни права върху имота. Посоченото изключва възможността И. П. И. да се легитимира като необходим другар по делото на основание съществуваща върху имота съпружеска имуществена общност между него и ответницата Д. И. И., тъй като дори и да е съществувала такава преди придобиването на имота от Г. И. И., то тя е прекратена с извършеното от И. П. И. разпореждане с него в полза на последната. С решението, чиято отмяна се иска, е прието, че за сключването на оспорения договор за продажба от 16.03.2005г. е било налице валидно дадено разрешение от районния съд по чл. 73, ал. 2 от СК (отм.), като обстоятелството, че молбата за издаване на същото е била подадена само от Д. И. И., в качеството й на майка на малолетната тогава продавачка, а не и от молителя, в качеството му на неин баща, не съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от СК (отм.). Според съда това обстоятелство също не може да легитимира И. П. И. като необходим другар в производството, тъй като въпросът дали искането за издаване на разрешението по чл. 73, ал. 2 от СК (отм.) е трябвало да бъде направено от двамата родители, а не само от единия от тях, е от значение за основателността на предявените по делото искове, но не създава права на молителя по отношение на имота - предмет на договора, които да го правят необходим другар в исковото производство по смисъла на чл. 215 от ГПК. По така изложените съображения и доколкото нито в молбата за отмяна, нито в уточнението й, от молителя не са били изложени други обстоятелства, от които да бъде направен извод, че И. П. И. е легитимиран да иска отмяна на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 или чл. 304 от ГПК, съдът е приел, че молбата за отмяна се явява нередовна по смисъла на т. 10 от ТР № 7/31.07.2017г., постановено по т. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС, и нередовността й не е отстранена въпреки дадените от съда указания, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.

Частната жалба срещу така постановеното определение е неоснователна.

Правилно при преценка на допустимостта на подадената молба за отмяна съставът на Върховния касационен съд е приел, че същата, включително и след подадената от молителя уточняваща молба, не отговаря на изискването на чл. 306, ал. 1 от ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. В молбата за отмяна молителят е изложил доводи, че в качеството си на представител на малолетната си дъщеря не е бил конституиран и не е участвал в производството по делото, което според него съставлявало основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, както и че съдът се е произнесъл по спора без по делото да е било представено разрешението от съда за продажбата на имота на малолетната му дъщеря и при игнориране на обстоятелството, че молбата за издаване на посоченото разрешение изхожда само от единия й родител. В уточняващата молба е посочено, че молбата за отмяна е подадена от молителя в лично качество, тъй като той имал качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК като неучаствал по делото съпруг и решението имало сила по отношение на него, въпреки че не е бил страна по делото. Така изложените от молителя твърдения и доводи в молбата за отмяна и уточнението към нея не са относими към сочените в тях основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 от ГПК. В случая с атакуваното решение съдът се е произнесъл по искове, предявени от Г. И. И., която към датата на предявяването им е била вече пълнолетна, за прогласяване на нищожността на сключен от нейно име договор за покупко - продажба на недвижим имот, както и на сключен от последващи приобретатели на имота договор за учредяване на ипотека върху него. Молителят И. П. И. не е страна по посочените договори, нито за него са възникнали каквито и да са права или задължения от тях, поради което и не е бил легитимиран и не е участвал като страна по делото за прогласяване на нищожността им. Постановеното в същия процес решение няма сила на присъдено нещо по отношение на него и не го обвързва по какъвто и да е начин. Доколкото предмет на делото не са били вещи, притежавани от молителя в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата му, а оспорване на извършено разпореждане с лично имущество на тяхната дъщеря, то той не би могъл да има и качеството на необходим другар съгласно чл. 216, ал. 2 от ГПК и лице, спрямо което решението има сила в хипотезата на чл. 304 от ГПК.

Преценката за съответствието на изложeните в молбата за отмяна обстоятелства с основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК е такава по допустимостта на молбата, и доколкото в случая такова не е налице, то същата като недопустима следва да се остави без разглеждане съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. До същия извод е стигнал и съставът на ВКС, разгледал молбата за отмяна и преценил нейната недопустимост в закрито заседание съгласно чл. 307, ал. 1 от ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на частната жалба и направеното от ответната страна „Общинска банка“ АД искане жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2119 от 28.04.2025г. по гр. д. №528/2025г. на Върховния касационен съд, 4-то г. о.

ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Общинска банка“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.