ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5009
гр. София, 04.11.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2361 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Електрораз-пределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу решение № 2102 от 07.04.2025 г. по в. гр. д. № 8757/2024 г. на Софийски градски съд (СГС), с което е потвърдено решение № 11007 от 07.06.2024 г. по гр. дело № 65454/2022 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от И. И. К. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата 5 139. 31 лв., представляваща 1/2 ид. част от начислените суми по фактура № 0003432108/24.08.2022 г. на стойност 5 923. 01 лв. и по фактура № 0003440674/21.10.2022 г. на стойност 4 355. 60 лв. по партида с клиентски № 530002163074 за нежилищен обект, находящ се в [населено място], [улица].
Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че изводът на въззивния съд за неустановено качество на „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ на ищцата и нейния наследодател е неправилен, доколкото последният преди смъртта си е бил титуляр на процесната партида. Твърди, че по делото са налице достатъчно доказателства, от които да бъде изведен извод, че И. И. К. е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот, като още с исковата молба са изложени твърдения, че титулярят на партидата и неин наследодател е починал, поради което е направено искане за прехвърляне на същата на нейно име. Поддържа, че клиентите на електрическа енергия не е задължително да са собственици на имота, за да са ползватели на електрическа енергия въз основа на сключен при общи условия съгласно ЗЕ облигационен договор. Моли обжалваното въззивно решение като неправилно да бъде отменено. Претендира сторените по делото разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК към касационната си жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във връзка с които формулира следните въпроси: 1. „Качеството „битов клиент“ по смисъла на §1, т. 2а ДР ЗЕ обвързано ли е с качеството на собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот? В тази връзка изисква ли се в случай на намеса в измервателната система, лицето по отношение на което възниква право на оператора на мрежата да извърши корекция на сметката, да е собственик на проверявания обект?“, който въпрос поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50186 от 24.10.2022 г. по гр. дело № 4372/2021 г. на ІV г. о., решение № 55 от 30.05.2022 г. по гр. дело № 1421/2021 г. на ІV г. о., решение № 129 от 21.06.2022 г. по гр. дело № 3085/2021 г. на ІV г. о. и решение № 50188 от 24.10.2022 г. по гр. дело № 3760/2021 г. на ІV г. о., и 2. „Необсъждането на релевантни за делото доказателства и необсъждането на всички правнорелевантни факти представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за касиране на решението?“, който въпрос счита за разрешен в противоречие с решение № 15 от 06.02.2012 г. по гр. дело № 311/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 220 от 07.03.2005 г. по гр. дело № 482/2004 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр. дело № 513/2010 г. на ВКС, ІV г. о..
Ответницата по касационната жалба – ищцата И. И. К. подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Не претендира съдебно – деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол.
СГС е посочил в атакуваното решение, възпроизвеждайки и прилагайки задължителните разрешения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, приложими и към договорите за продажба на електрическа енергия при общи условия, че съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а ДР ЗЕ битов клиент на електрическа енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа енергия за домакинството си. Правоотношението по продажба на електроенергия за битови нужди на крайни клиенти е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно, при държавно регулирани цени и публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови нужди, но такива могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с електропреносното предприятие. В последната хипотеза третото ползващо лице придобива качеството клиент на електрическа енергия за битови нужди (битов клиент по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на електрическа енергия дължи цената й на електропреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и електропреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК с всички допустими доказателствени средства. Въз основа на приетите в исковия процес доказателства въззивният съд е извел решаващия си правен извод, че ищцата и нейният баща и наследодател не притежават качеството клиент на електрическа енергия за битови нужди досежно процесния нежилищен имот през процесните периоди, за които е осъществена корекционната процедура по ПИКЕЕ. Този извод е обусловен от неустановения от носещия тежестта за доказване ответник главен доказателствен факт, че ищцата или нейният наследодател, са собственици, титуляри на ограничено вещно право на ползване или ползватели на облигационно основание на електроснабдения процесен имот, съставляващ търговски (нежилищен) обект, и в това си качество са страна по регламентирания от ЗЕ договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди.
За да изведе горепосочения решаващ правен мотив, СГС е приел за установено по делото, че И. И. К. е наследник по закон (дъщеря) на И. К. К., починал на 01.06.2022 г., който е титуляр на партида за електроснабден жилищен имот, находящ се в [населено място], [улица], с различен клиентски номер от процесния. От съдържанието на констативните протоколи за извършените проверки, послужили като основание за процесната корекционна процедура, е намерил за установено, че оспорените с предявения отрицателен установителен иск парични вземания касаят начислени коригирани количества потребена електрическа енергия (заради нарушени пломби на електромера) в имот, представляващ търговски (нежилищен) обект, за който е открита партида в електропреносното предприятие с клиентски № 530002163074 (процесния). Проверките от служителите на ответното дружество са извършени на 19.08.2022 г. и на 17.10.2022 г., като корекциите са начислени за периодите: 20.05.2022 г. – 19.08.2022 г. и 20.08.2022 г. – 17.10.2022 г.. Въззивният съд е счел, че през тези периоди за наследодателя на ищцата и за самата нея, не е установено в процеса да са били собственици на процесния нежилищен имот, доколкото не са представени каквито и да било доказателства в тази връзка и доколкото в първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищцата изрично е оспорила качеството си на потребител на ел. енергия в имота, поради това, че нито наследодателят й, нито тя са били собственици или ползватели на нежилищния процесен имот. Въз основа приетите писмени и гласни доказателства по делото е намерил за установено, че на процесния адрес са разположени както жилищен, така и търговски обект. Заключил е, че по отношение на заведението, за което са начислени оспорените коригирани количества електрическа енергия, не се установява каквато и да било принадлежност на правото на собственост в полза на И. К. и И. И. К., или друго вещно или облигационно основание за ползване на този електроснабден имот. От справката от имотния регистър и приетия договор за ползване и поддръжка на имот от 20.08.2017 г. е счел за изводимо, че собственият на наследодателя на ищцата имот е бил жилищен – едноетажна еднофамилна къща със стаи, хол, кухня и сервизни помещения, която е била използвана за жилищни нужди, но не се установява този имот да е бил проверяваният от служителите на ответника, за който е установено неправомерно въздействие върху ел. таблото и уреда за търговско измерване. С оглед на това, СГС е приел за недоказано, че И. К. К. и ищцата като нейн законен наследник са били през процесните периоди битови клиенти на електрическа енергия за процесното заведение, респ. са се намирали в облигационно правоотношение с ответника или електропреносното предприятие по доставка на електроенергия за битови нужди. Поради недоказването на съществуващо облигационно отношение между страните по продажба на електрическа енергия за битови нужди, като елемент от фактическия състав на претендираното от ответника и оспорено от ищеца субективно право, решаващият съд е счел предявения отрицателен установителен иск за основателен.
Поставеният първи въпрос от касатора не удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, доколкото няма обуславящо значение за решаващите правни изводи в него. Въззивният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск поради това, че ищцата и нейният наследодател не са били през процесните периоди и за процесния нежилищен имот клиенти на електрическа енергия за битови нужди в качеството им на купувач по регламентирания в ЗЕ договор за продажба на електроенергия за битови нужди при публично известни общи условия. Този факт е приет за неустановен от носещия тежестта да го докаже пълно и главно ответник. Горепосоченият решаващ правен извод за основателност на отрицателния установителен иск е изведен след прилагане на задължителните разрешения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, приложими и към договорите за продажба на електрическа енергия за битови нужди. В съответствие с тях е съобразено, че клиент на електрическа енергия за битови нужди може да е не само собственикът или титулярът на ограничено вещно право на ползване на електроснабдения имот, но и всяко трето лице - ползвател на облигационно основание на имота, което е сключило регламентирания от ЗЕ договор за продажба (доставка) на електрическа енергия за битови нужди с електропреносното предприятие, при публично известни общи условия. Именно в контекста на горепосоченото задължително тълкуване на понятието „клиент“ на електрическа енергия за битови нужди, който дължи заплащане на цената на доставената му електрическа енергия като страна по регламентираното в ЗЕ договорно правоотношение по продажба на електрическа енергия за битови нужди, въззивният съд е направил заключителния си извод, че ищцата и наследодателят й не дължат цената, фактурирана от ответника в процесните две фактури. Освен неустановеното им качество на собственици и титуляри на ограничено вещно право на ползване върху имота, СГС е изследвал и недоказаното им качество на ползватели на облигационно основание на процесния нежилищен имот, изцяло в съответствие със задължителните разрешения в горепосоченото тълкувателно решение. Като е приел за неустановени тези качества, е уважил предявения иск, намирайки за несъществуващо твърдяното от ответника субективно право в качеството му на доставчик на електрическа енергия за битови нужди. При това положение, поставеният първи въпрос, който изхожда от неправилно възприето съдържание на понятието „клиент“ на електрическа енергия за битови нужди и от несъобразяване с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, а именно, че въззивният съд е изследвал единствено качеството на ищцата и баща й на собственици на процесния електроснабден имот, се явява без значение за крайния изход на конкретния спор, доколкото въззивният съд е съобразявал и качеството им на обикновени ползватели на имота на облигационно основание, включително като титуляри на процесната партида към ответното дружество. Като е приел, че те не са нито собственици, нито титуляри на ограничено вещно право на ползване, нито трети лица – ползватели на процесния търговски обект на някакво договорно основание, въззивният съд е изчерпал хипотезите, в които те биха могли да понесат отговорност за неизпълнение на договорното задължение за заплащане на цената на доставената електрическа енергия за битови нужди за процесния нежилищен имот. Затова поставеният първи въпрос не би могъл да промени извода за основателност на предявения в настоящия исков процес отрицателен установителен иск. Поради неосъществяване на общото основание за допускане на касационния контрол, не следва да бъдат обсъждани кумулативно изискуемите от законодателя, наведени от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по първия въпрос.
Вторият въпрос, поставен от касатора, може да бъде обобщен и преформулиран в процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, и всички приети и относими доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като изложи в мотивите на решението си собствени фактически и правни съображения. Така обобщен процесуалноправният въпрос притежава характеристиките на общо основание за допускане на касационния контрол, но спрямо него не са налице релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което той не е в състояние на обуслови допускане на същия. По правния въпрос е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд в атакуваното решение. Според последната (ТР № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ІV г. о., решение № 164 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., на ВКС, ІV г. о., решение № 190/07.02.2020г. по гр. д. № 24/2019г. на ВКС, I г. о.; решение № 5/11.05.2020г. по гр. д. № 1241/2019г. на ВКС, І г. о.; решение № 74/02.07.2020г. по гр. д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 133/23.10.2019г. по гр. д. № 3565/2018г. на ВКС, І г. о. и др.), въззивната инстанция дължи излагане на собствени фактически и правни мотиви като втора инстанция по същество, след извършване на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. В съответствие с горепосочената трайна съдебна практика, в мотивите на обжалваното решение, въззивната инстанция е обсъдила всички относими към спора приети доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, след което е достигнала до решаващия правен извод, че ищцата и нейният наследодател не притежават качеството купувачи или клиенти на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ, поради което не дължат заплащане на фактурираната от ответника цена на процесната електроенергия. Решаващият съд е изследвал обстоятелството, че наследодателят на ищцата е бил собственик и титуляр на партидата за електроснабден жилищен имот на процесния адрес, но е съобразил и другото безпротиворечиво установено от всички приети в исковия процес доказателства (писмени и гласни), че на същия адрес се намира и друг нежилищен обект (търговско заведение), което разполага със самостоятелна партида при ответника, чийто клиентски номер е различен от този на партидата за жилищния имот. При непредставянето на каквито и да било доказателства за правнорелевантните факти, че ищцата или наследодателят й са ползвали по какъвто и да било начин електрическа енергия в процесния нежилищен обект, било то като собственици или титуляри на ограничено вещно право на ползване на същия, или като ползватели на облигационно основание, по силата на което да са придобили качеството „клиент“ на електрическа енергия за битови нужди, въззивният съд е заключил, че ответникът не е титуляр на процесното субективно право. Този извод е изведен след съвкупната преценка на всички относими към спора доказателства и след обсъждане на всички наведени от страните доводи и възражения, поради следва да се приеме за изцяло съобразена горепосочената практика на ВКС и за неосъществено първото наведено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на константна практика на ВКС по процесуалноправния въпрос, която не се нуждае от осъвременяване и от корективно тълкуване, изключва осъществяването и на второто релевирано допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съобразно гореизложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2102 от 07.04.2025 г. по в. гр. д. № 8757/2024 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.