О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5021

Гр. София, 04.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.10.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1171/25 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Софийски градски съд срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд /ОС/ по гр. д. №409/23 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение касаторът е осъден да заплати на Е. М. на осн. чл. 2б ЗОДОВ сумата 3 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.02.19 г. и сумата 7200 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.07.18 г., като обезщетените вреди са следствие от нарушаване на правото на ищцата на разглеждане и решаване в разумен срок на нчхд №23623/12 г. по описа на СРС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятна недопустимост и евентуално - на очевидна неправилност на въззивното решение. Намира, че СГС недопустимо е осъден за цялата продължителност на нчхд №23623/12 г. на СРС, в отклонение от искането в исковата молба обезщетение да се присъди само за забавеното разглеждане на нчхд №5047/16 г. на СГС. По същите съображения касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение. Сочи и други основания за това – ищцата М. е завела иска по чл. 2б ЗОДОВ с твърдения, че са нарушени правата й за разглеждане и решаване в разумен срок на нчхд, по което тя има качеството на пострадала. В обжалваното въззивно решение е прието, че...