РЕШЕНИЕ

№ 660

гр.София, 04.11.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Б. М.

при участието на секретаря ИВАНКА ПАЛАШЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 2784/2025 година

Производството е по чл. 307 ал. 2 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 115112 от 01.04.2025 г., допълнена и уточнена с молба, озаглавена „отговор на указания“ с вх. № 185001 от 28.05.2025 г., подадена от И. Т. Д. и Д. Д. Д., чрез адв. К. Д., за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 2871 от 15.05.2024г. по в. гр. д.№2862/2023г. на СГС, с което е потвърдено решение № 10531 от 29.09.2022 г., постановено по гр. д. № 39188/2021 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е признато за установено по предявените от „Т. С. ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 59 ЗЗД, че И. Т. Д. и Д. Д. Д. дължат на „Т. С. ЕАД, разделно при квоти от 1/2 (една втора) за всеки, сумата в размер на 671,11 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], магазин № ..., аб. № 367913, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до окончателното заплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 03.02.2021 г. по ч. гр. д. № 56762/2020 г. на Софийски районен съд.

Молителите излагат твърдение, че е налице ново доказателство със съществено значение за изхода на спора . Като такова представят Справка на „Софийска вода“ АД, издадена на 04.02.2025г., удостоверяваща наличието на монтиран индивидуален топъл водомер и липсата на консумация на топла вода в имота за процесния период от време 01.05.2018г. – 30.04.2019г. Поддържат, че справката е изискана от настоящия наемател на имота, който е и титуляр на партидата в „Софийска вода“ АД, с писмо от 10.12.2024г.; че по време на гледане на делото не са били титуляри на партидата, поради което и не са могли да се снабдят те с тази справка, за да я представят пред съда; че поради непълен и неточен доклад по делото, противоречиви твърдения на ищеца и последващи нови открития на вещото лице, са били поставени в състояние на процесуална изненада в напреднал етап на производството и така са били лишени от възможността да се защитят срещу новото обстоятелство, посочено от вещото лице.

В молбата за отмяна и уточнението на същата молителите И. Т. Д. и Д. Д. Д. обосновават отмяна на влязлото в сила решение и с твърдения, с които на практика излагат факти по съществото на спора, които според тях са релевантни. Твърдят, че за процесния период в имота не е извършен нито един реален отчет на потребена топлинна енергия и че почти цялата дължима сума е тази за отопление на вода. Сочат също така, че в имота през процесния период е имало законосъобразно монтиран водомер за топла вода, който периодично е бил отчитан от оператора по водоподаване „Софийска вода“ АД. Излагат съображения, че при наличието на новото доказателство -справка от дружеството с реални отчетени данни за липсата на консумация на топла вода, то следва извод, че ищецът не е извършвал разходи за отопление на вода за процесния имот и служебните изчисления за такива разходи в хипотезата на липсващ топъл водомер, не са приложими. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.

В проведеното открито съдебно заседание молителката И. Т. Д. не се явява, но се представлява от адвокат Д..

Молителят Д. Д. Д. се явява лично и с адвокат Д..

Процесуалният представител - адвокат Д., от името на двамата си доверители, поддържа молбата за отмяна с искане да бъде уважена. Излага подробни доводи за допуснати от първоинстанционния и от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото и анализа на доказателствата, по-конкретно заключението на съдебната експертиза, както и нарушения на материалния закон. Посочва, че при изслушване на СТЕ и по данни на вещото лице се установява, че всъщност в имота няма осигурен достъп – вещото лице цитира протокол за неосигурен достъп, който индивидуализира само по дата, а този документ не е представен по делото, не е приложен, но въпреки това е коментиран и от двете инстанции като годно доказателство; че в заключенията и на двете инстанции, те напълно неоснователно приравняват обекта и доверителите му като да са битови клиенти, обаче е неоспоримо ясно, че в случая не се касае за битов абонат и Наредбата за топлоснабдяването е неприложима; че за обект със застроена площ от 14 квадрата е начислено на годишна база потребление от 102 кубика и то само върху твърдения, че не е осигурен достъп за имота, а от представената с молбата за отмяна справка от „Софийска вода“ става ясно, че от 2018 г. до настоящия момент, макар и при промяна на собственика, там има реален отчет на служителите на „Софийска вода“, има водомери и достъп до имота се осигурява. В този смисъл счита, че това решение е от значение и за развитие на правото, доколкото променя изначало концепцията по искове за неоснователно обогатяване, както и, че е напълно недопустимо, при подобен иск да се презюмира топлинна енергия, която евентуално е била потребена, без да е доказано по несъмнен начин това обогатяване и обедняване от страна на Топлофикация. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Молителят Д. Д. Д. в допълнение на пледоарията на своя адвокат посочва, че от счетоводната експертиза е разбрал, че вещото лице е изготвило заключението без да му е осигурен достъп до имота; че двамата молители нямат писмен договор с ответната страна, по който да дължат; че не му е известно защо вещото лице прилага общи условия за битови абонати, по които се изчислява голяма сума потребление на база, че в имота няма топъл водомер, какъвто реално има, а също така няма и радиатори в имота.

Ответникът по молбата за отмяна „Т. С. ЕАД, както и третото лице помагач „Т. С. ЕООД, не изразяват становище в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание не изпращат представител. По делото е приложено писмено становище от „Т. С. ЕАД, подадено чрез юрисконсулт Т., в което изразява становище за неоснователност на молбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на заплатеното от молителите адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д..

Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - установяване на задължения за неоснователно обогатяване от използвана от ответниците ТЕ за стопански нужди и лихви върху задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 03.02.2021 г. по гр. д. № 56762/2020 г. на 2 СРС, 29 с – в. Производството е образувано след подадени от двамата ответници възражения в заповедното производство, в срока по чл. 414 ГПК.

Инстанциите по същество на спора са приели като безспорно, че ответниците имат качеството на небитови клиенти на топлинна енергия; че процесният имот се използва за магазин, който по съществото си не служи за задоволяване на битови нужди и според предназначението си е имот за стопански нужди; че в процесния период 05.2018 г. - 30.04.2019 г. ответниците са съсобственици на процесния имот, като са продали същия на трето за процеса лице с нотариален акт от 27.09.2019 г.; че по делото не се твърди, нито се установява ответниците да са сключвали писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата претенция. Обосновали са извода, че при липса на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – да претендира установяване на дължимите суми за използвана ТЕ на извъндоговорно такова - правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване.

След анализ на доказателствата е прието за установено, че в процесния период ищецът е подавал в сградата, в която се намира процесния обект, топлоенергия, която е начислявана съгласно ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.; че от СТЕ се установява, че за имота е имало реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период 01.05.2018 г. - м. 30.04.2019 г. ; че вещото лице по СТЕ изрично е посочило, че количествата ТЕ са определяни съгласно действащите Наредби за топлоснабдяването в периода, като за имота е начислявана единствено ТЕ за сградна инсталация и за подгряване на топла вода, ТЕ за отопление и общи части не е начислявана; че според данните на фирмата за ДР, в имота се ползва топла вода, но поради неосигурен достъп, за което е представен протокол, и липса на монтиран водомер за топла вода, ТЕ е начислена на база 2 потребители; че съгласно заключението на СТЕ енергията за сградна инсталация е изчислена съобразно изискванията на Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. на база отопляемият обем на обекта, като вещото лице е посочило, че за процесния период задълженията са в размер на общо 689, 86 лв. В заключение въззивният състав е споделил изводите, до които е достигнал СРС, че по делото е установено, че за процесния период в имота е ползвана топлинна енергия за сградна инсталация и подгряване на топла вода, предоставяни от ищцовото дружество и е установено неоснователно разместване на блага до размера, посочен от вещото лице.

Следва да бъде посочено, че видно от данните по делото заключенията по изготвените съдебно-техническа и съдебно - счетоводна експертизи са приети от първата инстанция, като не са били оспорени от страните. В съдебното заседание, проведено пред първата инстанция на 29.06.2022г., ответникът Д. Д. е заявил искане за приемане като доказателство по делото на фактура от 04.09.2019г. за установяване на обстоятелството, че в имота е имало монтирани водомери за топла и за студена вода. Искането е оставено без уважение като преклудирано. С въззивната си жалба жалбоподателите – молители в настоящото производство, са заявили искане да бъде прието като доказателство по делото писмо изх. №ЗИ -673 от 31.10.2022г., издадено от Софийска вода по искане на Д. Д. от 20.10.2022г., адресирано до последния, съдържащо информация за показанията на измервателния уред за топла вода в процесния имот в периода 18.04.2017г. до 30.09.2019г. Искането е оставено без уважение поради липса на предпоставките по чл. 266 ГПК за това, както ипоради обстоятелството, че наличието на водомери в процесния имот не е спорно обстоятелство.

При така установените данни молбата за отмяна се явява неоснователна по следните съображения:

На първо място молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон (включително във връзка с обсъждането на доказателствата и формирането в резултат от тази дейност на изводи относно релевантните за спора факти), тъй като тези оплаквания могат да бъдат предмет на разглеждане само при въззивно или касационно обжалване, но не и в производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Молителите в случая релевират именно такива оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон.По тези оплаквания съдът в отменителното производство не дължи произнасяне.

На следващо място, отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителите излагат твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи и по независещи от нея причини. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. На първо място молителите не твърдят, че са узнали за съществуването на това доказателство след влизане в сила на решението. Твърдението им е, че тъй като по време на разглеждане на делото не са били собственици на процесния имот, не са били в състояние да се снабдят с него. Настоящият състав на съда намира, че твърдяната от молителите „пречка“ за снабдяване с това доказателство не е от обективен характер. Видно от данните по делото още през 2022г. при същите обстоятелства – имотът вече е бил отчужден от молителите, по искане на Д. Д. от Софийска вода е предоставена идентична информация - писмо изх. №ЗИ -673 от 31.10.2022г. При полагане на добра грижа за водене на делото молителите са имали възможност да се снабдят с това доказателство и да го представят преди изтичане на преклузивните срокове за това. Имали са и процесуалната възможност своевременно да направят доказателствено искане за събиране на това доказателство, като при необходимост и по аргумент от чл. 7 ал. 1 изр. 2 ГПК да поискат и съдействие от съда с оглед събирането му.

Изложеното е достатъчно да обоснове извод, че непредставянето на доказателството в преклузивните за това срокове се дължи на процесуално бездействие на самите ответници, молители в настоящото производство, както и на неполагането от тяхна страна на добра грижа за воденето на процеса. Независимо от изложеното, дори и да се приеме наличието на обективна пречка за представяне на доказателството, последното не отговаря на още едно от условията, за да бъде прието като ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК – това доказателство не е със съществено значение за изхода на спора и не е от естество само и въз основа на него да се обоснове различен краен резултат.

По изложените съображения се обосновава извод за липса на предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК.

При този изход на делото разноски за молителя не се следват, но същите следва да заплатят на ответника по молбата деловодни разноски – определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв.

Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 115112 от 01.04.2025 г., допълнена и уточнена с молба, озаглавена „отговор на указания“ с вх. № 185001 от 28.05.2025 г., подадена от И. Т. Д. и Д. Д. Д., чрез адв. К. Д., за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 2871 от 15.05.2024г. по в. гр. д.№2862/2023г. на СГС, с което е потвърдено решение № 10531 от 29.09.2022 г., постановено по гр. д. № 39188/2021 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е признато за установено по предявените от „Т. С. ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 59 ЗЗД, че И. Т. Д. и Д. Д. Д. дължат на „Т. С. ЕАД, разделно при квоти от 1/2 (една втора) за всеки, сумата в размер на 671,11 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], магазин № ..., аб. № 367913, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до окончателното заплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 03.02.2021 г. по ч. гр. д. № 56762/2020 г. на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА И. Т. Д. с ЕГН [ЕГН] и Д. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Т. С. ЕАД деловодни разноски за настоящото производство – юрисконсултско възнаграждение, в размер 100лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: