ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3086София, 04.11. 2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

И. Д.

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 1901/2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба (неправилно наименована „частна жалба“) на С. С. Ш. от [населено място] срещу определение № 215 от 18.06.2025 г. по в. ч. т. д. № 318/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо определение № 297 от 15.04.2025 г. по т. д. № 462/2023 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отказано възобновяване на спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производство по предявените от настоящия частен касатор против ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното срещу него производство по НОХД № 1103/2024 г. на Пловдивски окръжен съд.

Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че при постановяването му въззивният съд не е обсъдил доводите в сезиралата го частна жалба и не е изложил свои собствени мотиви. Изразява несъгласие с извода, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството по делото, като подробно аргументира становището си, че образуваното срещу него наказателно дело е без значение за изхода на настоящия граждански спор, доколкото в исковата молба като виновен за процесното пътно-транспортно произшествие е посочено лицето Г. Д., чиято именно вина и противоправност на неговото деяние следва да бъдат установени, а наказателно производство срещу него няма образувано, тъй като същият е починал.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. За задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, отнасящи се до неправилността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба, както и да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи; 2. За задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви при постановяване на акта си; 3. Кои са предпоставките за спиране на гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и следва ли да има идентитет между дееца и извършеното от него престъпление с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство; 4. При изследване наличието на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът следва ли да прави разграничението, че по отношение твърдяното в исковата молба лице – делинквент не се води НОХД поради настъпилата му смърт и в такъв случай налице ли са същите за спиране на гражданското производство.“

По отношение на въпроси № 1 - № 3 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, с позоваване съответно на: Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 28 от 17.05.2018 г. по т. д. № 1212/2017 г. на І т. о., решение № 50194 от 21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на ІІІ г. о. и решение № 247 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 540/2018 г. на ІV г. о. (за първите два въпроса) и определение № 2151 от 09.07.2025 г. по ч. т. д. № 813/2025 г. на ІІ т. о. (за третия въпрос). За въпрос № 4 е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с липсата на съдебна практика по него.

Освен това, частният касатор поддържа, че обжалваното определение е и очевидно неправилно, тъй като „съдът не е извършил необходимите действия за преценка на фактите, от значение за спора“ и „е извършил нарушения на формалната логика и опита във връзка с приложението на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК“.

Ответникът по частната касационна жалба – ЗК „Л. И. АД , [населено място] – не заявява становище по същата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е взел предвид, че:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от С. С. Ш. искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в резултат на пътен инцидент, реализиран на 20.06.2022 г.; В исковата молба е посочено, че е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и че е образувано досъдебно производство № 97/22 г. по описа на РУ - Хисар, пр. пр. № 4530/22 г. на Окръжна прокуратура - Пловдив; Като причина за настъпване на произшествието ищецът е посочил допуснатите нарушения на водача на участвалия в ПТП товарен автомобил - Г. Д. (починал при произшествието); Ответният застраховател е оспорил наличието на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, както и твърдението, че делинквент е соченото от ищеца лице, като е поискал, предвид наличието на висящо наказателно производство, да бъде постановено спиране на гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК;

От служебно изисканата от първоинстанционния съд информация е установено, че по пр. пр. № 4530/22 е изготвен обвинителен акт, с който С. С. Ш. е обвинен за това, че на 20.06.2022 г. при управление на лек автомобил „Мерцедес“, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 6, т. 1, чл. 21, т. 1 и ал. 2, и чл. 47, ал. 3 ЗДвП и ППЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на Г. И. Д. и И. Г. Д., както и средна телесна повреда на М. И. Д.; Въз основа на този обвинителен акт е образувано НОХД № 1103/2024 г. на Пловдивски окръжен съд. С оглед наличието на същото, с определение № 665 от 02.08.2024 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е постановено спиране на производството по предявените от С. С. Ш. искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ;

По-късно, НОХД № 1103/2024 г. на Пловдивски окръжен съд е прекратено и върнато на прокуратурата, като впоследствие отново е изготвен обвинителен акт срещу същото лице и е образувано НОХД № 2219/2024 г.; Това наказателно дело понастоящем е приключило с постановяване на присъда от 22.01.2025 г., която обаче не е влязла в сила, тъй като срещу нея са подадени протест и въззивна жалба.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е споделил извода на първата инстнация, че доколкото все още няма влязло в сила решение по образуваното срещу ищеца НОХД № 2219/2024 г., не са налице предпоставките за възобновяване на спряното исково производство.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Постановените от частния касатор въпроси не могат да бъдат преценени като отговарящи на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело, тъй като не кореспондират с мотивите на обжалвания акт. Както оплакванията в частната касационна жалба, така и формулираните в изложението към нея въпроси касаят изцяло предпоставките за спиране на производството по делото на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, които обаче не са обсъждани нито от първостепенния, нито от въззивния съд. Доколкото молбата, по която е постановено първоинстанционното определение, е за възобновяване на производството по делото, а не за неговото спиране, дължима от съда е преценката единствено за това налице ли са предпоставките по чл. 230 ГПК – отстранени ли са пречките за движението на делото, но не и предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за неговото спиране. Последните са били предмет на обсъждане в мотивите на влязлото в сила определение № 665 от 02.08.2024 г. по първоинстанционното дело, което не е било обжалвано от страна на ищеца (настоящ частен касатор).

С оглед на това, така поставените от частния касатор въпроси са ирелевантни за изхода на спора, поради което не подлежат на преценка и заявените за тях основания за допускане на касационното обжалване. По същите съображения не следва да бъде обсъждано и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт,

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 215 от 18.06.2025 г. по в. ч. т. д. № 318/2025 г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: