ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5049
гр. София, 05.11.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 4273/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 18582/09.07.2024 г. на „Булмаркет рейл карго“ ЕООД, гр. Русе, чрез адвокат П. И., срещу въззивно решение № 624/27.05.2024 г. по в. гр. д. № 1100/2022 г. на Апелативен съд - София.
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши всички процесуални действия, които основният съд не е извършил и за които има наведени оплаквания във въззивната жалба в хипотезата на съединяване на дела /чл. 213 ГПК/, по които няма пълна идентичност между страните и са на различен етап от своето процесуално развитие; 2. Допустимо ли е възобновяване на съдебно производство, спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, преди да е приключило с влязъл в сила акт преюдициалното съдебно производство; 3. При съединяване на дела, по които няма идентичност на всички страни, може ли съдът да прилага и съобразява събрани доказателства, вкл. експертизи, приети до съединяването на делата, по едно от тях, по които не е участвала една от страните; 4. Какви са задълженията на въззивната инстанция, при изрично заявено нарушение на основния съд относно неизготвяне на доклад по чл. 146 ГПК по присъединено по реда на чл. 213 ГПК дело; 5. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора.
Ответникът по касация А. Ш. С., [населено място], е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 260166/12.01.2022 г. по гр. д. № 3442/2017 г. на Софийски градски съд, с което „Булмаркет рейл карго“ ЕООД е осъдено да заплати на А. Ш. С. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие произшествие на железопътния транспорт на 10.12.2016 г. в района на гара Хитрино, ведно със законната лихва от 10.12.2016 г. до окончателното плащане. По отношение на ответниците „Булмаркет ДМ“ ООД и ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ предявеният от А. С. иск е отхвърлен като неоснователен и решението е влязло в законна сила.
Въззивният съд е приел за установено, че на 10.12.2016 г. в 5:37 ч. по линия Дружба – Образцов чифлик, през района на железопътната гара при с. Хитрино е преминавала влакова композиция, управлявана от машинистите Д. М., В. П. и Р. П., служители на ответника „Б. Р. К. ЕООД. Част от влаковата композиция са били вагони, натоварени с газ пропилен. При преминаване през железопътния участък, влаковата композиция е дерайлирала, от което е последвало взривяване на няколко вагона с пропилен. Ищцата е приета на 10.12.2016 г. в МБАЛ Шумен в тежко състояние, което е наложило оперативна намеса. Безспорно е, че влаковата композиция, с която е настъпил инцидентът, е собственост на ответника „Булмаркет рейл карго“ ЕООД. Вината на машинистите, които са били в трудови правоотношения с ответното дружество, е установена с влязла в сила на 18.04.2023 г. присъда по нохд № 349/2017 г. на ОС-Шумен. От заключението на СТЕ съдът е установил, че при контролните измервания не са открити отклонения или неизправности на железния път в участъка, в който е станало произшествието. В допълнителна техническа експертиза вещото лице е отбелязало, че е налице натоварване на железния път по време на неговата експлоатация за периода 2004-2016 г., значително надвишаващо допустимото /1,73-2,7 пъти над нормата/, без да е извършван основен ремонт за този период. Пред първоинстанционния съд са приети съдебномедицински експертизи, от които съдът е установил, че ищцата е получила увреждания, изразяващи се в множество рани по главата с оток от фрагменти от стъкло и твърди тъпи предмети; намаление на слуха двустранно, като е констатирано „тежко чуване“ с лявото ухо и практическа глухота на дясното ухо, без перспектива за възстановяване. Вещото лице е посочило, че произшествието е довело до остра стресова реакция у ищцата при разстройство в адаптацията, което тя не е успяла да компенсира с времето. Констатирано е също така усложнено посттравматично стресово разстройство и психични промени от болестен характер. Към момента на извършения преглед ищцата не се е възстановила, а симптомите на разстройството са ескалирали в по-усложнена психопатология. За определяне на справедливия размер на обезщетението на неимуществени вреди съдът е съобразил горните обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта, възрастта на пострадалата, както и съдебната практика за подобни случаи, като е счел, че искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 30000 лева.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Първите три от поставените въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Първият и третият въпроси не конкретизират процесуални действия, които са били посочени от настоящия касатор във въззивната жалба и които е следвало да бъдат извършени от въззивния съд в хипотезата на съединяване на делата по реда на чл. 213 ГПК. Сочи се, че съдът е уважил иска на ищцата въз основа на доказателства /технически експертизи/, събрани в процес, в който тя не е участвала, и така е нарушен принципът на равенство на страните. Константна е съдебната практика, че когато по две или повече дела на доказване подлежат едни и същи обстоятелства и е налице субективен идентитет на страната на ищеца или на ответника, връзката помежду им предполага съвместно разглеждане в едно общо производство. В случая след постановяване на определението по чл. 213 ГПК е възникнало обикновено активно другарство, доколкото всеки от ищците претендира право на обезщетение на самостоятелно основание, което произтича от общ юридически факт – настъпването на процесния инцидент с влаковата композиция, управлявана от служителите на касатора. Въз основа на анализ на всички събрани по делото доказателства съдът е изследвал наличието на този общ за страните правопораждащ факт. Този факт е приет за установен по еднакъв за страните начин, като няма данни правото на защита на ответника във връзка с доказването и назначаването на експертиза да е игнорирано. По втория въпрос следва да се посочи, че въззивният съд /обратно на първоинстанционния/ е установил наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството поради преюдициалност и в съответствие с приетото в т. 1 на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК, съобразно правомощията си на съд по съществото на спора и в изпълнение на служебното си задължение да следи за спазване на процесуалните норми, обезпечаващи валидността и допустимостта на процеса /чл. 269, ал. 1 ГПК/, е спрял производството по делото до влизането в сила на присъдата по наказателното дело. След влизане в сила на присъдата е разрешил висящия пред него спор. Процесуалните действия на въззивния съд са съобразени с посоченото тълкувателно решение и въпросът дали първоинстанционното дело е било преждевременно възобновено, е изцяло неотносим. Той няма обуславящо значение за изхода на делото.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по останалите два въпроса от изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд, и да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка на доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти. Съгласно т. 2 от ТК № 1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат действия по посочване на относими към спора доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Във въззивната жалба липсват релевантни оплаквания в посочения смисъл. Съдът не е допуснал изготвяне на нова СТЕ, като с определение по чл. 267 ГПК е изложил своите мотиви за неотносимост на поставените въпроси. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда по отношение на служителите на ответното дружество е задължителна за гражданския съд относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което същите не могат да бъдат пререшавани в производство по иска за вреди. След анализ на събраните доказателства /вкл. приетите експертизи/ за доказани са приети причинените неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях и деянието. Нараняванията на ищцата не биха били настъпили, ако причиненият от дерайлиралата влакова композиция взрив не е бил осъществен.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, жалбоподателят следва да заплати на адвокат Н. Д. разноски за оказаната безплатна правна помощ на А. Ш. С., [населено място], в размер на 1200 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 624/27.05.2024 г. по в. гр. д. № 1100/2022 г. на Апелативен съд - София.
ОСЪЖДА „Б. Р. К. ЕООД, гр. Русе, да заплати на адвокат Н. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв разноски за производството пред ВКС в размер на 1200 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: