страница към определение по гр. дело №1886/2025 год. на ВКС, ІV гражданско отделениеОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5078

гр.София, 06.11.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. ч. гр. дело №1886 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 5554 от 25.03.2025 год. на Г. И. И. срещу определение № 1154 от 11.03.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 711/2025 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Г. И. И. срещу определение № 553 от 15.11.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 459/2024 год. по описа на Апелативен съд – Бургас.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено.

Ответниците по частната жалба И. И. И. и С. Г. И. не са подали писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК определение на ВКС, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр. дело № 52/2024 год. по описа на Районен съд – Сливен е било образувано по искова молба на И. И. И. и С. Г. И., с която срещу Г. И. И. и Д. И. П. са предявени искове с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД /главен/ и с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД /евентуален/. С решението по делото № 695 от 24.07.2024 год. е отхвърлен предявения главен иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от ответника Г. И. И., която е върната като процесуално недопустима с определение № 736 от 07.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 468/2024 год. по описа на Окръжен съд – Сливен.

Ответника Г. И. И. е упражнил право на частна жалба срещу горепосоченото определение, която е оставена без уважение с определение № 553 от 15.11.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 459/2024 год. по описа на Апелативен съд – Бургас.

С обжалваното определение съставът на ВКС, ІІІ г. о., ГК, е приел, че частната касационна жалба на ответника Г. И. И. срещу определението на апелативния съд е процесуално недопустима, поради което я е оставил без разглеждане, тъй като разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция.

Определението е правилно.

С Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2018 год., ОСГТК, е уеднаквена практиката на съдилищата по приложението на чл. 274, ал. 2 ГПК и е прието, че определение на апелативен съд, постановено но чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на въззивния съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Изводът е обоснован със съображения, че законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 50 от 2015 год., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството и уредения съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция, включително тези, с които се прекратява въззивното производство поради недопустимост на въззивната жалба.

Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт.

В настоящия случай окръжният съд като въззивна инстанция е оставил без разглеждане въззивната жалба на ответника Г. И. И. и това въззивно определение е потвърдено от апелативния съд, който замества касационната инстанция след изменението на чл. 274, ал. 1 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 год. Определението на апелативния съд не подлежи на касационно обжалване и затова частната жалба срещу него е недопустима.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1154 от 11.03.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 711/2025 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/