РЕШЕНИЕ № 262/28.04.2026 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при участието на секретаря Ц. Н. като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 1743 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. Х., чрез процесуалния му представител, срещу въззивно решение № 76 от 11.02.2025 г., постановено от Окръжен съд-В. Т. по в. гр. д. № 1085/2024 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1280/02.10.2024 г. по гр. д. № 1452/2024г. по описа на Районен съд - В. Т. в частта му относно определения режим на лични отношения на бащата В. В. Х. с детето Н. В. Х..
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон (чл. 59, ал. 3 и ал. 9 СК - ред. преди изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.), съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основание за касационно обжалване по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Предявява се претенция за разноските по делото.
В срока по чл. 287 ГПК ответникът по касация - Г. Т. К., чрез процесуалния си представител, е подала отговор на касационната жалба, в който са изложени твърдения, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.
В открито съдебно заседание касаторът В. В. Х., чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и прави искане касационният състав да отмени обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба Г. Т. К. не се явява.
С определение № 5113 от 07.11.2025 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса:
За задължението на съда да прецени най-добрия интерес на детето и за възможността съдът служебно да се произнесе по реда на чл. 59, ал. 9 от СК /ред. преди изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г./, включително и да се самосезира.
Отговорът на този въпрос е даден в задължителната (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 1/12.11.1974 г., както и в множество решения на ВКС, част от които са решение № 60287/09.12.2021 г. по гр. д. № 85/2021 г. на ІV г. о.; решение № 22/06.07.2022 г. по гр. д. № 1241/2021 г. на ІV г. о.; решение № 152 от 13.03.2025 г. по гр. д. № 1996/2024 г., на ІV г. о.; решение № 239/29.04.2025 г. по гр. д. № 2398/2024 г. на ІV г. о.
Според даденото в съдебната практика разрешение, съдът, вкл. и касационната инстанция, следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, като има за своя основна грижа и цел тяхното физическо, психическо и емоционално здраве, благополучие, обезпеченост, интелектуално и морално развитие. Критериите за преценка най-добрия интерес на детето по чл. 59, ал. 4 от СК /ред. преди изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г./ и по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето са разяснени в ППВС № 1/1974 г. и в съдебната практика по приложение на закона, според които съдът следва да отчете възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху детето; да вземе предвид конкретната фактическа обстановка и обстоятелствата, имащи значение за оценката на най-добрия интерес на детето, както и да определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за относими към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието им и как те са отчетени при преценка интереса на детето. Разяснено е още, че при определяне на мерките на лични отношения с родителя, с когото детето не живее, съдът не е обвързан от желанията на родителите. Съдът има правомощието служебно да се произнесе по реда на чл. 59, ал. 9 СК за: изменение на постановените по-рано от съда мерки; защитните мерки по чл. 59, ал. 8 СК необходими за осигуряване изпълнение на решенето по чл. 59, ал. 2 СК, вкл. да допусне служебно касационно обжалване и да се произнесе с оглед най-добрия интерес на детето. В този см. са и мотивите на ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 г.: „съдът (ВКС) може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата.“
По същество на касационната жалба:
Окръжен съд – В. Т. за да потвърди решението на първостепенния Районен съд – В. Т. е приел, че отношенията между страните са администрирани два пъти - по гр. д. № 822/2017 г. по описа на Районен съд-Свищов и по гр. д. № 529/2020 г. по описа на Районен съд-В. Т. Посочил е, че съгласно постановените съдебни решения родителските права се упражняват от майката, а за ищеца е определен режим на лични отношения. Въззивната инстанция, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, е възприела изцяло мотивите на първоинстанционния съд и е препратила към тях относно изменението на режима на лични отношения между ищеца и детето Н., а именно: Бащата има право да контактува с детето Н. всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 17,30 часа в неделя, с пренощуване при бащата, с изключение на месеците юли и август, за които се определя отделен режим; всяка четна година за Коледните празници от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември; всяка нечетна година от 10 часа на 31 декември до 18 часа на 1 януари, ако 2 януари е учебен ден. В случай, че 2 януари на съответната година е неучебен ден, режимът да бъде от 10 часа на 31 декември до 12 часа на 2 януари; всяка нечетна година за Великденските празници от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светли понеделник; през летните месеци - м. юли и м. август, бащата да има право да контактува с детето Н. два пъти по 15 календарни дни, с интервал от по 15 календарни дни между тях. Началото на първия контакт да се определя от майката, която се задължава да уведоми бащата най-късно до 1 юни за датата през м. юли, от която ще започне първият 15-дневен период; бащата има право да контактува с детето Н. на рождения ден на детето Т. В. Х. /еднокръвен брат на Н. В. Х./, като я взема на 20.02. в 18 часа. Ако следващият ден е учебен, бащата се задължава да върне детето Н. в дома на майката в 22 часа. Ако следващият ден е неучебен и не съвпада в съответната година с определения седмичен режим на контакти /през трета седмица/, бащата се задължава да върне детето на следващия ден най-късно до 12 часа на обяд; за рождения ден на детето Н.: в случай, че рожденият ден на детето -24.03. е извън определената трета седмица от месеца, в който бащата има право на личен контакт, бащата има право да осъществи личен контакт с детето за времето от 17,30 часа до 19,30 часа на рождения ден, както и да вземе детето в един от почивните дни след 24 март - неделя от 10 часа до 17 часа; при заболяване на детето в дни, определени за лични контакти с бащата, същите да се осъществяват по определения начин в следващата седмица /втора или четвърта седмица/; всеки от родителите има право да осъществява контакт с детето си по телефон и /или чрез видеовръзка - по месинджър, вайбър, скайп или друго приложение, когато детето е при другия родител, като другият родител не възпрепятства тези контакти; При всички случаи на осъществяване на режима на лични контакти, описан по-горе, бащата се задължава да взема и връща детето Н. от и на местоживеенето му в [населено място] лично, освен ако не е налице изрично съгласие от майката за всеки конкретен случай детето да бъде вземано и/или връщано от трето лице.
В мотивите на решението въззивният съд е посочил, че режимът на лични отношения, определен между детето и бащата в момент, когато детето е било на възраст три-четири години, не е приложим при навършването на седем годишна възраст на детето и при настъпилите промени, следващи новия етап от житейското развитие на детето. Поради което е приел, че режимът на лични отношения между бащата и детето следва да бъде променен, защото обстоятелствата, при които е определен предходният режим на лични отношения, са се изменили. Приел е, че определеният от първата инстанция режим на лични отношения изцяло отговаря на интереса на детето, което има нужда от време за адаптация и подготовка за училище в неделните дни през учебната година, а и нужда от време след приключване на учебните занятия, за да се приготви за посещението при бащата. Посочил е, че отчита обстоятелството, че бащата и детето живеят в различни населени места, което налага детето да пътува, за да контактува с баща си. Обяснил е, че макар и привидно „стеснен“ в тази му част, цялостният режим на лични отношения между детето и бащата, определен от първоинстанционния съд, не може да доведе до каквото и да било ограничаване в контактите помежду им. Въззивният съд е посочил, че е отчел нуждата на детето от постоянно пълноценно общуване с бащата и еднокръвния му брат, а от друга страна и от общуване с майката и едноутробната му сестра извън учебните дни, когато то е заето с посещение на училище, подготовка на уроци и посещение на извънкласни дейности. Счел е, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти в дните на официални празници, които съвпадат в голямата си част и с ваканциите по време на учебната година, извън лятната ваканция, е балансиран и дава възможност на детето да празнува както с бащата и неговото семейство, така и с майката и нейното семейство, като така то може да усвои и приеме установените от двете семейства традиции. Посочил е, че обстоятелството, че първостепенният съд не е упоменал в решението си междусрочна, Коледна и Великденска ваканция, не означава, че през тези ваканции не е предоставена възможност на детето да пребивава при бащата. По отношение на междусрочната ваканция се е аргументирал, че е предвидена за подготовка на учениците за следващия срок и по правило е кратка, поради което е счел за ненужно да бъде включена в режима на лични отношения между бащата и детето. По отношение на организацията на режима във връзка с рождените дни на бащата, детето и еднокръвния му брат, въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на въззивника. Посочил е, че бащата следва да има виждане с детето на рождения му ден от 17,30 до 19,30 часът, като е приел, че, тъй като бащата и детето живеят в различни населени места и настояването непременно детето да пренощува при баща си (независимо къде) точно на рождения си ден, е необосновано, особено ако рожденият ден, който е през учебната година, е в делничен ден и на следващия ден детето трябва да бъде на училище. Приел е, че детето не може да бъде вземано в дните за осъществяване на лични отношения с бащата от трети лица. Изложил е аргументи, че бащата е този, който носи отговорност за живота и здравето на детето в периодите на лични отношения с него, поради което той трябва да взема детето и да го връща при майката. Уточнил е, че само и единствено по съгласие на двамата родители отговорността за вземането на детето и превозването му до дома на бащата може да бъде прехвърлена на трети лица, на които и двамата родители трябва да имат доверие.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е валидно и допустимо. С оглед дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и заявените от страната касационни основания /чл. 290, ал. 2 ГПК/, обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Не се налага събиране на нови доказателства и спорът може да бъде решен по същество. На база събраните по делото доказателства настоящият състав не установява различни фактически положения от приетите от въззивния съд в решението.
При определяне мерките на лични отношения между детето и бащата въззивният съд е съобразил релевантните обстоятелства относими към изясняване на най-добрия интерес на детето в конкретната ситуация, но в нарушение на чл. 59, ал. 2 от СК /ред. преди изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г./ не е определил в решението режим на лични отношения на детето с неотглеждащия родител, съответстващ в пълна степен на интереса му, и не е детайлизирал същия относно личните и национални празници и ваканции. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Осъществяването на лични отношения на детето с родителя, при когото то не живее, никога не е в негова вреда, стига поведението на родителя да не е рисково. Безспорно в настоящия случай, поведението на бащата не поставя в риск детето. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулират комуникацията между родителите, когато те трябва да вземат общо решение за детето, като отново се изхожда изключително от интереса на детето - с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични срещи следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
В производството е установено, че детето Н. В. Х. е вече на 9 години и е ученичка. Несъмнено този нов факт има значение за определяне на режима на лични отношения между бащата и детето. Регламентирано е, че учебната година започва на 15 септември и включва и учебните ваканции. Родителите са равнопоставени като през тези периоди, в които детето не учи, следва да има разпределение между тях по отношение грижите за детето в определен период. Както бе отбелязано по-горе, детето трябва да има връзка и с двамата си родители. Това е изцяло в негов интерес. Детето Н. ще расте и ще се развива занапред, така че ролята на бащата в неговия живот и бъдещо развитие не следва да се подценява и игнорира.
Предвид изложените съображения решението в обжалваната му част следва да се отмени, като се определи нов, детайлен режим на лични отношения на бащата с детето, а именно:
Бащата В. В. Х. да взема детето Н. В. Х. всяка първа и трета седмица от месеца – от петък след приключване на учебните занятия и да го връща до 18 часа в неделя на същата седмица, с пренощуване при бащата, с изключение на месеците юли и август, за които се определя отделен режим;
Всяка четна година бащата да взема детето: 1. за междусрочната ваканция - след приключване на учебните занятия в предходния ден, в който ги разпускат от училище и да върне детето до 16 часа в деня преди то да тръгне на училище; 2. за Великденските празници (петък, събота, неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуване - от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светли понеделник, освен когато съвпадат с пролетната ваканция - тогава детето остава при майката); 3. за Новогодишните празници от 10 часа на 31 декември до 18 часа на последния почивен ден.
Всяка нечетна година бащата да взема детето: 1. през цялата пролетна ваканция; 2. за Коледните празници - от 10 часа на 24 декември до 18 часа на последния ден обявен за почивен;
Всяка година за рождения ден на детето Н. В. Х. – бащата да я взема в деня след рождения ден от 17 часа на 25 март до 07.30 часа на 26 март /в случай, че се пада в учебен ден/, а ако рожденият ден 24 март се пада в петък и ако съвпада с определения режим на лични отношения /трета седмица от месеца/ бащата да я вземе от 19 часа в събота до 16 часа в неделя;
Всяка година на рождения ден на Т. В. Х. /еднокръвен брат на Н. В. Х./ бащата да я взема на 20 февруари - след приключване на учебните занятия до 22 часа на същия ден, а ако рожденият ден се пада в неучебен ден и не съвпада с определения режим на лични отношения /трета седмица от месеца/ - от 16 часа на 20 февруари до 16 часа на 21 февруари - ако е неучебен, а ако е учебен до 07.30 часа.
Всяка година на рождения ден на бащата – В. В. Х. да я взема на 21 декември - след приключване на учебните занятия до 07.30 часа на следващия ден с преспиване, а ако рожденият ден се пада в неучебен ден и не съвпада с определения режим на лични отношения /трета седмица от месеца/ - от 16 часа на 21 декември до 16 часа на 22 декември - ако е неучебен, а ако е учебен до 07.30 часа.
През летните месеци - м. юли и м. август, бащата да има право на лични отношения с детето Н. два пъти по 15 календарни дни, с интервал от по 15 календарни дни между тях. Началото на първия период да се определя от майката, която се задължава да уведоми бащата най-късно до 1 юни за датата през м. юли, от която ще започне първият 15-дневен период;
При заболяване на детето в дни, определени за лични отношения с бащата, същите да се осъществяват по определения начин в следващата седмица /втора или четвърта седмица/;
Всеки от родителите има право да осъществява връзка с детето си по телефон и /или чрез видеовръзка - по месинджър, вайбър, скайп или друго приложение, когато детето е при другия родител, като другият родител не възпрепятства тази връзка.
При всички случаи на осъществяване на режима на лични отношения, описан по-горе, бащата се задължава да взема и връща детето Н. от и на местоживеенето му в [населено място] лично, освен ако не е налице изрично съгласие от майката за всеки конкретен случай детето да бъде вземано и/или връщано от трето лице.
Съдът намира, че така разписаният режим в най-голяма степен осигурява закрила на интересите на малолетната Н., включително - възможно най-пълноценна връзка и с двамата й родители. Именно с оглед постигането на тази цел и двамата родители следва да осъзнаят, че разногласията помежду им относно детето не водят до неговото спокойствие, както и че водещи в отношенията им с детето не са техните желания и интереси. Затова е необходимо и двамата родители стриктно да спазват предписания от съда режим на личните отношения между бащата и детето. В случай, че в течение на времето обстоятелствата се изменят, всяка от страните може да поиска от съда изменение на определения режим.
По разноските: С оглед изхода на спора и основателност на касационната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответната страна – Г. Т. К. следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените разноски в размер на 612.50 лв., включващи адвокатско възнаграждение и държавна такса. На основание чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана, като ответникът по касационната жалба бъде осъдена да заплати на касатора 313.17 евро.
Воден от горните мотиви, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 76 от 11.02.2025 г., постановено от Окръжен съд-В. Т. по в. гр. д. № 1085/2024 г., с което е потвърдено решение № 1280 от 02.10.2024 г. по гр. д. № 1452/2024 г. по описа на Районен съд - В. Т. в частта му относно определения режим на лични отношения на бащата В. В. Х. с детето Н. В. Х. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 51, ал. 4 от СК /ред. преди изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г./, решение № 260293/30.11.2020г. по гр. д. № 529/2020 г. по описа на Районен съд-В. Т. в частта относно режима на лични отношения между бащата В. В. Х. и детето Н. В. Х., като
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между тях:
Бащата В. В. Х. да взема детето Н. В. Х. всяка първа и трета седмица от месеца – от петък след приключване на учебните занятия и да го връща до 18 часа в неделя на същата седмица, с пренощуване при бащата, с изключение на месеците юли и август, за които се определя отделен режим;
Всяка четна година бащата да взема детето: 1. за междусрочната ваканция - след приключване на учебните занятия в предходния ден, в който ги разпускат от училище и да върне детето до 16 часа в деня преди то да тръгне на училище; 2. за Великденските празници (петък, събота, неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуване - от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светли понеделник, освен когато съвпадат с пролетната ваканция - тогава детето остава при майката); 3. за Новогодишните празници от 10 часа на 31 декември до 18 часа на последния почивен ден.
Всяка нечетна година бащата да взема детето: 1. през цялата пролетна ваканция; 2. за Коледните празници - от 10 часа на 24 декември до 18 часа на последния ден обявен за почивен;
Всяка година за рождения ден на детето Н. В. Х. – бащата да я взема в деня след рождения ден от 17 часа на 25 март до 07.30 часа на 26 март /в случай, че се пада в учебен ден/, а ако рожденият ден 24 март се пада в петък и ако съвпада с определения режим на лични отношения /трета седмица от месеца/ бащата да я вземе от 19 часа в събота до 16 часа в неделя;
Всяка година на рождения ден на Т. В. Х. /еднокръвен брат на Н. В. Х./ бащата да я взема на 20 февруари - след приключване на учебните занятия до 22 часа на същия ден, а ако рожденият ден се пада в неучебен ден и не съвпада с определения режим на лични отношения /трета седмица от месеца/ - от 16 часа на 20 февруари до 16 часа на 21 февруари - ако е неучебен, а ако е учебен до 07.30 часа.
Всяка година на рождения ден на бащата – В. В. Х. да я взема на 21 декември - след приключване на учебните занятия до 07.30 часа на следващия ден с преспиване, а ако рожденият ден се пада в неучебен ден и не съвпада с определения режим на лични отношения /трета седмица от месеца/ - от 16 часа на 21 декември до 16 часа на 22 декември - ако е неучебен, а ако е учебен до 07.30 часа.
През летните месеци - м. юли и м. август, бащата да има право на лични отношения с детето Н. два пъти по 15 календарни дни, с интервал от по 15 календарни дни между тях. Началото на първия период да се определя от майката, която се задължава да уведоми бащата най-късно до 1 юни за датата през м. юли, от която ще започне първият 15-дневен период;
При заболяване на детето в дни, определени за лични отношения с бащата, същите да се осъществяват по определения начин в следващата седмица /втора или четвърта седмица/;
Всеки от родителите има право да осъществява връзка с детето си по телефон и /или чрез видеовръзка - по месинджър, вайбър, скайп или друго приложение, когато детето е при другия родител, като другият родител не възпрепятства тази връзка.
При всички случаи на осъществяване на режима на лични отношения, описан по-горе, бащата се задължава да взема и връща детето Н. от и на местоживеенето му в [населено място] лично, освен ако не е налице изрично съгласие от майката за всеки конкретен случай детето да бъде вземано и/или връщано от трето лице.
ОСЪЖДА Г. Т. К. да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на В. В. Х., сума в размер на 313.17 евро – разноски пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.