ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2204

София, 28.04.2026 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч. гр. дело № 247 по описа за 2026 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Л. Ц. М. против определение № 4946/30.10.2025 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, по гр. д. № 3378/2025 г., с което производството по делото е прекратено.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение изисква „внимателен прочит“, както и на молбата, аргументите в нея и фактите, „произтичащи от закононарушенията и безобразията в работата на Т. София“ ЕАД и топлинните счетоводства, както и опорочените съдебни производства на СРС и СГС, чрез които прибират реални и недължими пари“. Счита, че определението на ВКС е правен абсурд и, според него, очевидни закононарушения не следва да се легализират и да се институционализират като такива.

„Т. София“ ЕАД, представлявано от П. П., изпълнителен директор и М. Ц. – председател на УС, чрез юрисконсулт Д. Т., отговаря, че частната жалба е неоснователна, липсват конкретни оплаквания срещу мотивите на обжалваното определение, нито са развити съображения за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК от другия тричленен състав на ВКС. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е допустима, разгледана по същество, е неоснователна.

Л. Ц. М. е подал молба за отмяна на влязло в сила решение № 14075 от 17.07.2024 г. на СРС, постановено по гр. д. № 54041/22 г., както и въззивното решение, постановено по спора - № 2426 от 17.04.2025 г. на СГС, постановено по гр. д. № 12655/2024 г. Посочил, че първоинстанционният съд не е взел под внимание представените от него доказателства и не е допуснал доказателствени искания; сметките на „Т. София“ ЕАД не били верни.

Молбата е оставена без разглеждане, защото по същество не съдържа доводи, обосноваващи наличието на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Оплакванията за нарушаване на съдопроизводтвени правила, поради което се поддържа, че молителят бил лишен от възможността да участва в делото, са свързани с позоваване на отказа на първоинстанционния и въззивния съд да допусне събирането на поисканите от него в инстанциите доказателства. Подобни твърдения не попадат в приложното поле на другото поддържано основание – чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита също срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК; извън тях, молбите са недопустими.

Страната, ползвайки се от правото по чл. 303 и сл. ГПК, се опитва да пререши спор, по който има формирано сила на присъдено нещо, което е недопустимо, без да изнася твърдения и доводи, попадащи действително в приложното поле на отмяната по чл. 303 ГПК. Дори съдържанието на частната жалба, предмет на настоящото производство по естеството си е искане за преразглеждане на спора от ВКС, извън редовния инстанционен контрол, и промяна по същество на крайния резултат, а това е недопустимо.

В заключение, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този резултат, жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, определя в размер на 20 евро, съобразно вида и количеството на извършената дейност по настоящото частно производство.

МОТИВИРАН от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4946/30.10.2025 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, по гр. д. № 3378/2025 г.

ОСЪЖДА Л. Ц. М. да заплати на „Т. София“ ЕАД сумата в размер на 20 евро, сторени съдебноделоводни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: