РЕШЕНИЕ

№ 261 гр.София, 28.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

Н. Ш. при участието на секретаря Т. С. като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 3369 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано по касационна жалба вх.№ 15309/06.06.2025г. и допълнителна касационна жалба вх.№ 15591/10.06.2025 г., на М. Б. Б., Б. Б. Б., Сдружение „Б енд Б рейсинг“, чрез управителя Б. С. Р. и „Б ЕНД Б ТИЙМ“ ЕООД, представлявано от К. Р. Д., всички чрез адв.П. К. от АК-Кюстендил, срещу постановеното по реда на чл. 74 ЗОПДНПИ решение № 439/10.04.2025 г. по в. гр. д.№ 510/2024 г. на Софийския апелативен съд, поправено и изменено в частта за разноските с решение от 29.07.2025 г. и от 28.10.2025 г., на основание чл. 247 и чл. 248 ГПК.

Обжалването по касационна жалба вх.№ 15309/06.06.2025г. и допълнителна касационна жалба вх.№ 15591/10.06.2025 г., на М. Б. Б., Б. Б. Б., Сдружение „Б енд Б рейсинг“, чрез управителя Б. С. Р. и „Б ЕНД Б ТИЙМ“ ЕООД, представлявано от К. Р. Д., всички чрез адв.П. К. от АК-Кюстендил, е допуснато за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, постановено по искане на КОНПИ за отнемане от М. Б. Б. и Б. Б. Б. на имот - УПИ *-* в кв.* „*“ по ПЗР на [населено място], общ.П., с оглед наведените доводите за произнасяне извън предмета на делото, след десезирането на съда и влязлото в сила определение № 50912/07.12.2022 г. по гр. д.№ 4647/2021 г. на ВКС, III г. о., за прекратяване на производството в тази част.

Предмета на делото се индивидуализира чрез основанието и петитума на исковата молба, в рамките на който съдът дължи съдействие и защита на лични и имуществени права, съгласно чл. 2 ГПК, като условие за допустимост на съдебното решение, с което се решава конкретния правния спор. Надлежното сезиране на съда предполага в обстоятелствената част на исковата молба да са изложени достатъчно обстоятелства, въз основа на които да се определи правната квалификация на иска и да липсват процесуални пречки за съществуване и упражняване правото на иск. В практиката на Върховния касационен съд – напр. решение № 375/26.10.2011 г. по гр. д.№ 931/2009 г., IV г. о., решение № 65/13.06.2019 г. по гр. д.№ 3460/2018 г., II г. о., решение № 139/16.06.2016 г. по гр. д.№ 3400/2014 г., I г. о. и др., се приема също, че съдът дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет на делото и не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен ако е налице надлежно отправено искане за това по съответния процесуален ред. Когато в нарушение на установения принцип на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран или е определил предмет на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, постановеното решение ще е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

Десезирането на съда също е свързано с допустимостта на решението, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК), въпреки изявлението за частичен отказ от иска, съдът е постановил решение по първоначалния предмет на спора.

При проверката на процесуалната допустимост на въззивното решение при повторно разглеждане на делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че изложените от касаторите съображения за частична недопустимост на решението са основателни поради произнасяне извън обема на търсената защита. От данните по делото е видно, че съдът в обжалваното решение се е произнесъл по заявените в исковата молба твърдения, но не е съобразил направения по гр. д.№ 4647/2021 г. на Върховния касационен съд частичен отказ от иска за 112 855,55 лева, относно искането за отнемане от М. Б. Б. и Б. Б. Б. на имот - УПИ *-* в кв.* „*“ по ПЗР на [населено място], [община], целият с площ 800 кв. м, заедно с построената еднофамилна жилищна сграда – къща на два етажа със застроена площ от 173,25 кв. м, както и обезсилване на решението по в. гр. д.№ 79/2021г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено на решение по гр. д.№ 1708/2016г. на Софийски градски съд и е прекратено касационното производство в тази част.

Предвид изложените съображения, решение № 439/10.04.2025 г. по в. гр. д.№ 510/2024 г. на Апелативен съд София е постановено в нарушение на установения принцип на диспозитивното начало, след като съдът е бил десезиран по надлежния ред от КОНПИ, поради което в тази част е налице основание за обезсилването му.

От фактическите обстоятелства по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че по молба вх.№ 15597/10.06.2025г., п. кл. 09.06.2025г., на всички ответници, с допълнително решение № 1030/29.07.2025 г., въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 439/10.04.2025 г. по гр. д.№ 510/2024 г. на САС 14 с-в, като в диспозитива се чете: „В останалата част решението на СГС е ОБЕЗСИЛЕНО, съгласно решение № 50104 от 23.01.2024 г. по гр. д.№ 4647/2021 г. на ВКС, III ГО. и съгласно определение № 50912 от 7.12.2022 г. гр. д.№ 4647 от 2021 г. на ВКС, III ГО“.

Със същото решение, по молба вх.№ 15599/10.06.2025 г. на М. Б. и Б. Б., въззивният съд е изменил по реда на чл. 248 ГПК решение № 439/10.04.2025 г. по в. гр. д.№ 510/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта му за разноските, като възложената в тежест на М. Б. Б. и Б. Б. Б. държавна такса за двете инстанции от 75 349,57 лв. се намалява на 59 629,57 лв., но се оставя без уважение молба вх.№ 15599/10.06.2025 г. за присъждане на разноски в размер на 4800 лв. в полза на М. Б., както и на М. Б. и Б. Б., като наследници на З. Б. - 11 420 лв. Според мотивите на съда, дължимите разноски на наследниците на З. Б. са в размер на общо 3020 лв. за отхвърлената част на исковете и по 1000 лв. за всеки от тях в частта, в която производството е прекратено.

Срещу решение № 1030/29.07.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което се изменя решение № 439/10.04.2025 г. по в. гр. д.№ 510/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта му за разноските, възложени в тежест на М. Б. Б. и Б. Б. Б. и се намаляват от 75 349,57 лв. на 59 629,57 лв., както и в частта, в която е оставена без уважение молба вх.№ 15599/10.06.2025 г. за присъждане на разноски в останалата й част, е подадена касационна жалба вх.№ 23786/09.09.2025 г., п. кл. 05.09.2025г., от М. Б. Б., Б. Б. Б., Сдружение „Б енд Б рейсинг“, чрез управителя Б. С. Р. и „Б ЕНД Б ТИЙМ“ ЕООД, представлявано от К. Р. Д.. Въз основа на тази касационна жалба, /с характер на частна жалба/ постъпила във ВКС с вх.№ 5781/20.03.2026г. е образувано частно гр. д.№ 1489/2026 г. на ВКС, ІV г. о., което е присъединено за разглеждане в производството по гр. д.№ 3369/2025 г.

Междувременно, с молба вх.№ 23799/09.09.2025 г., п. кл. 05.09.2025г., М. Б. и Б. Б. са поискали да се измени решение № 1030/29.07.2025 г. в частта за разноските, съгласно изложените мотиви, а по молба на КОНПИ с вх.№ 23989/11.09.2025г. и да се допълни същото решение, като се заличи описания имот, по отношение на който ВКС е прекратил производството. С допълнителна молба от 22.10.2025 г., след указания на съда, М. Б. и Б. Б., двамата чрез адвокат П. К. са уточнили, че молбата вх.№ 23799/09.09.2025 г. е за допълване, тъй като съдът не се е произнесъл по цялото искане.

С решение № 1225/28.10.2025 г., въззивният съд „включва“ в диспозитива на решението: „ОСЪЖДА КОНПИ да заплати като разноски обща сума от 5020 лв., както следва – на М. Б. Б. и на Б. Б. Б. сумата от 3020 лв. и още по 1000 лв. за всеки от тях.“, като приема, че всъщност е допуснал очевидна фактическа грешка.

Срещу решение № 1225/28.10.2025 г. в. гр. д.№ 510/2024 г. на САС, с което въззивният съд приема, че е допуснал очевидна фактическа грешка в постановено по реда на чл. 248 ГПК решение № 1030/29.07.2025 г. и допълнително присъжда сторените разноски на М. Б. Б. и Б. Б. Б. в размер на сумата „3020 лв. и още по 1000 лв. за всеки от тях.“, е подадена касационна жалба вх.№ 33933/12.12.2025 г. от КОНПИ с доводи за недопустимост и незаконосъобразност на съдебния акт. Въз основа на тази касационната жалба на КОНПИ е образувано гр. д.№ 1176/2026 г. на ВКС, ІV г. о., която следва да бъде разгледана самостоятелно по реда на чл. 288 ГПК.

При преценката на извършените процесуални действия, настоящият състав на ВКС приема следното:

Производството по частно гр. д.№ 1489/2026 г. е образувано по касационна жалба вх.№ 23786/09.09.2025 г., п. кл. от 05.09.2025г., на М. Б. Б., Б. Б. Б., Сдружение „Б енд Б рейсинг“, чрез управителя Б. С. Р. и „Б ЕНД Б ТИЙМ“ ЕООД, представлявано от К. Р. Д., срещу решение № 1030/29.07.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което се изменя решение № 439/10.04.2025 г. по в. гр. д.№ 510/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта му за разноските, възложени в тежест на М. Б. Б. и Б. Б. Б. и се намаляват от 75 349,57 лв. на 59 629,57 лв., както и в частта, в която е оставена без уважение молба вх.№ 15599/10.06.2025 г. за присъждане на разноски в останалата й част /С друга молба вх.№ 23799/09.09.2025 г. на М. Б. и Б. Б. са поискали да се измени решение № 1030/29.07.2025 г. в частта за разноските, която въззивният съд е приел, че всъщност е искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка/.

При преценката за допустимост на допълнително решение № 1030/29.07.2025 г., съдът съобрази, че списък на разноските по в. гр. д.№ 510/2024 г. на САС е подаден от адв. П. К. /за М. Б. – 5840 лева; за З. Р. Б. – 8840 лева и 2880 лева, по два договора за правна защита и съдействие от 11.11.2021 г./, както и от КОНПИ за юрисконсултско възнаграждение и депозит на вещо лице, съответно 39 464,78 лева и 900 лева. При тези данни следва да се приеме, че молбата на Сдружение „Б енд Б рейсинг“ и „Б ЕНД Б ТИЙМ“ ЕООД за изменение на решение № 439/10.04.2025 г. по в. гр. д.№ 510/2024 г. на Софийския апелативен съд в частта за разноските е процесуално недопустима, тъй като не е представен списък на разноските от тях при повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция, а подадената касационна жалба /с характер на частна жалба/ срещу е решение № 1030/29.07.2025 г. в частта за разноските е недопустима поради липса на правен интерес. Подадената молба с вх.№ 15599/10.06.2025 г. от М. Б. и Б. Б., като наследници на З. Б., на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за присъждане на разноски на всеки от тях в частта, в която производството е прекратено, също е недопустима, тъй като молбата за изменение и допълване на решението в частта му за разноските е подадена след изтичане срока на обжалване на определение № 50912/07.12.2022 г. по гр. д.№ 4647/2021 г. на ВКС, III г. о. Следователно, произнасянето на въззивната инстанция по същество в частта, в която се оставя без уважение молба вх.№ 15599/10.06.2025 г. на М. Б. и Б. Б., като наследници на З. Б., е недопустимо относно искането за изменение на разноските в частта, в която производството е прекратено, поради което решение № 1030/29.07.2025 г. в тази част подлежи на обезсилване, а молбата по чл. 248 ГПК се остави без разглеждане като просрочена.

Подадената касационна жалба вх.№ 23786/09.09.2025 г., п. кл. 05.09.2025г., от М. Б. Б. и Б. Б. Б. /с характер на частна жалба в останалата част /за изменение на решение № 439/10.04.2025 г. по в. гр. д.№ 510/2024 г. на Софийския апелативен съд в частта за разноските по делото, е допустима за съвместно разглеждане по гр. д.№ 3369/2025 г., като същата е частично основателна поради следното: След частичен отказ от иска, в решението си съдът е постановил, че от М. Б. и Б. Б., като наследници на Б. Л.Б. и З. Р.Б. се отнемат активи в размер на 495 173,49 лева, а от М. Б. и Б. Б. са отнети активи на обща стойност 512 456,86 лева, според оценката на ССЕ, поради което дължимата държавна такса за касационната и втората въззивна инстанция е общо 40 345,21 лева.

От М. Б. и Б. Б. са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, според представените доказателства за изплащането им – по представения списък за разноски на М. Б. при повторното разглеждане на делото – 5840 лева, а при липса на доказателства за сторените разноски от Б. Б., съдът не присъжда такива.

Възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. След постановените решения на Съда на ЕС по съединени дела C-427/16, С 428/16 и C-438/22 е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, че посочените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но не са обвързващи за съда. При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение за оказаната от адвоката правна помощ от значение са видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Материалният интерес по делото, обаче, не е водещ при преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съдът следва да извърши преценка по вътрешно убеждение за реално предоставената услуга, въз основа на изложените по-горе критерии, без да е обвързана от минималните прагове на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004г. Конкретната преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, в случая, се основава на обстоятелството, че въпросите за установяване на релевантните обстоятелства и доказателствата, които ги обективират, респ. разрешението на правните въпроси по делото, вече е разрешено от касационната инстанция при първоначалното допускане на решението до касация. Ето защо, настоящият състав на ВКС приема, че е налице несъответствие между размера на уговореното възнаграждение и усилията на защитата при упражняването на процесуални права, поради което е налице основание за намаляване на договорения адвокатски хонорар до размер на 3000 лева за М. Б., които съдът служебно превалутира, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 439 от 10.04.2025 г. по в. гр. д.№ 510/2024 г. на Апелативен съд София в частта, в която съдът се е произнесъл по искането за отнемане от М. Б. Б. и Б. Б. Б. на имот - УПИ *-* в кв.* „*“ по ПЗР на [населено място], общ. П., целият с площ 800 кв. м, заедно с построената еднофамилна жилищна сграда – къща на два етажа със застроена площ от 173,25 кв. м и РЗП 276,60 кв. м. и прекратява производството в тази част.

ОБЕЗСИЛВА решение № 1030/29.07.2025 г. на САС в частта, в която се е произнесъл по молба вх.№ 15599/10.06.2025 г. за присъждане на разноски на М. Б. и Б. Б., като наследници на З. Б. в частта, в която производството е прекратено, поради недопустимост на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 23786/09.09.2025 г., п. кл. от 05.09.2025г., /с характер на частна жалба/ на Сдружение „Б енд Б рейсинг“, чрез управителя Б. С. Р. и „Б ЕНД Б ТИЙМ“ ЕООД, чрез К. Р. Д., срещу решение № 1030/29.07.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК.

ОТМЕНЯ решение № 1030/29.07.2025 г. на САС в частта, в която дължимата от М. Б. Б. и Б. Б. Б. държавна такса за двете инстанции / касационната и втората въззивна инстанция / се намалява на 59 629,57 лв., като вместо това: ОСЪЖДА М. Б. Б. и Б. Б. Б. да заплатят дължимата държавна такса за първата касационна и втората въззивна инстанции в размер на общо 20 617,95 евро.

ИЗМЕНЯ решение № 439/10.04.2025 г. по в. гр. д.№ 510/2024 г. на Софийския апелативен съд в частта му за разноските, като: ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на М. Б. Б. сторените разноски по делото в размер на 1533,87 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ касационна жалба вх.№ 23786/09.09.2025 г., п. кл. от 05.09.2025г., /с характер на частна жалба/, подадена от Б. Б. Б. решение № 1030/29.07.2025 г. на САС в частта, в която се е произнесъл по молба вх.№ 15599/10.06.2025 г. и е оставил без уважение искането на Б. Б. Б. за присъждане на разноски по делото.

Решението в частта, в която се оставя без разглеждане касационна жалба вх.№ 23786/09.09.2025 г., п. кл. от 05.09.2025г., /с характер на частна жалба/ на Сдружение „Б енд Б рейсинг“, чрез управителя Б. С. Р. и „Б ЕНД Б ТИЙМ“ ЕООД, чрез К. Р. Д., може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.