ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2168

гр. София, 28.04.2026г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 2301 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба на С. С. И., подадена чрез процесуален представител адв. М. М., обективираща искане за допълване на постановеното по делото решение № 77/05.02.2026г. с произнасяне по предявените в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че С. И. е собственик на 1/4 ид. ч. от недвижимите имоти предмет на договор за аренда от 07.09.2015г. и анекс към него от 12.06.2020г.; че този договор и анекс към него са непротиворопоставими на ищеца като сключени в нарушение на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, както и за осъждане на ответницата К. М. да предаде на ищеца владението върху така притежаваните идеални части от правото на собственост и по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявен в условията на евентуалност спрямо главния иск за нищожност анекс към договора за аренда поради противоречието му със закона и за постановяване заличаването му от Служба по вписванията – Кнежа на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Като последица от това произнасяне моли и за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, които да се разпределят между страните съобразно изхода на делото.

Молбата е основана на твърдения, че непроизнасянето на въззивния съд по иска с правно основание чл. 108 от ЗС не се дължи на пропуск, а на обстоятелството, че този иск е евентуален и съдът не дължи произнасяне по него, тъй като не се е сбъднало процесуалното условия за това, а именно да отхвърли предявения главен иск за нищожност на договора за аренда по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Счита, че това процесуално условие е настъпило след отхвърлянето на главния иск от ВКС, което обуславя необходимостта от допълване на касационното решение с произнасяне по евентуалните искове, така, както те са предявени с уточняваща молба пред въззивния съд.

В отговор на искането, ответниците по делото „Агроконтрол“ ЕООД и К. А. М., чрез процесуален представител адв. Н. Д. изразяват становище за недопустимост на подадената молба, като просрочена. Молят същата да се остави без разглеждане. Евентуално оспорват същата по основание и молят да се остави без уважение.

Молбата изхожда от страна по делото и е подадена в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, а съображенията за това са следните:

С предходно решение № 521 от 07.08.2024г. по гр. д. № 3273/2023г. на ВКС, IV ГО постановено в производство по чл. 290 от ГПК е обезсилено решение № 153/18.04.2023г. по гр. д. № 921/2022г. на Окръжен съд – Плевен, в частта, с която е отменено решение № 140/20.10.2022г. по гр. д. № 674/2021г. на Районен съд – Кнежа и по исковете на С. С. И. срещу „Агроконтрол“ ООД и К. А. М., квалифицирани по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е прогласен за нищожен договорът от 07.09.2015г. за аренда и в частта, с която е признато за установено, че анексът от 12.06.2020г. към договора няма действие в отношенията между страните и е непротивопоставим на ищеца. Производството по тези искове на С. И. е прекратено като недопустимо. Делото е било върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд – Плевен, който да разгледа предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора от 07.09.2015г. за аренда на земеделски земи.

С постановеното по настоящото дело решение № 77 от 05.02.2026г., касационният съд е отменил въззивното решение на Окръжен съд – Плевен и постановил друго, с което на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е отхвърлил предявения от С. С. И. срещу „Агроконтрол“ ООД и К. А. М. иск за прогласяване нищожността на договор за аренда на земеделски земи, сключен между ответниците на 07.09.2015г. и на анекс към него, сключен на 12.06.2020г., поради накърняване на добрите нрави. В мотивите си съдът е посочил, че производството се развива по реда на чл. 295 от ГПК, както и че доколкото въззивният съд не е постановил решение по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който е бил сезиран, нито ищецът е заявил искане за допълване на решението с произнасяне по иска за собственост в срока по чл. 250 от ГПК пред въззивния съд, то касационната инстанция не може за първи път да постанови решение по този иск по реда на чл. 295, ал. 2 от ГПК.

Неоснователни са доводите на молителя за вида на съединяването на исковете за нищожност на договора за аренда и за ревандикация на идеални части от правото на собственост. Трайна е практиката на ВКС, че начинът на съединяване на искове зависи от волята на страната само когато начинът на съединяването им не зависи от естеството на материалните правоотношения. Искът за ревандикация предявен за първи път пред въззивната инстанция в случая е бил предявен в кумулативно съединяване с иска за нищожност на договора за аренда, но въззивният съд не се е произнесъл по същия, нито ищецът е поискал допълване на въззивното решение. Върховният касационен съд не може за първи път да постанови решение по иск, по който въззивният съд не се е произнесъл и ищецът не е поискал допълване на въззивното решение. Следователно при това развитие на производството по делото, не е налице непълнота на съдебния акт на касационната инстанция като основание за неговото допълване по реда на чл. 250 от ГПК, доколкото няма основание да се приеме, че е налице хипотеза на непълен съдебен акт.

Ищецът може да предяви ревандикационен иск срещу всеки владеещ несобственик на общо основание в отделно производство, а искането за заличаване на вписването на договора за аренда и на анекса към него е последица при уважаване на спора за материално право.

По тези съображения молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК молбата на С. С. И., подадена чрез процесуален представител адв. М. М. за допълване на постановеното по делото решение № 77/05.02.2026г. с произнасяне по предявените в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че С. И. е собственик на 1/4 ид. ч. от недвижимите имоти предмет на договор за аренда от 07.09.2015г. и анекс към него от 12.06.2020г.; че този договор и анекс към него са непротиворопоставими на ищеца като сключени в нарушение на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, както и за осъждане на ответницата К. М. да предаде на ищеца владението върху така притежаваните от идеални части от правото на собственост и по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявен в условията на евентуалност спрямо главния иск за нищожност на анекс към договора за аренда поради противоречието му със закона и за постановяване заличаването му от Служба по вписванията – Кнежа на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.