8 ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1229 [населено място], 28.04.2026 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 4-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.
М. Б.
като разгледа докладваното от съдия Добрева касационно търговско дело № 1250 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Александров и сие“ ООД срещу решение № 738/19.12.2024 г. по в. т. д. № 756/2024 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 509/04.04.2024 г. по т. д. № 1235/2022 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Крамекс“ АД искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на взетите на общо събрание на акционерите, проведено на 14.08.2019 г., решения по т. 1 – освобождаване на всички членове на съвета на директорите, т. 2 – не се приема новият членствен състав на съвета на директорите да е от петима души, т. 3 – избор на нов състав на съвета на директорите, а именно М. С. А., С. Е. Н. и К. П. И..
В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е налице ненадлежно представителство на ответната страна. Евентуално е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които обезпечават всестранното изясняване на спора. Съдът не е обсъдил оплакванията, че разпитаните по делото свидетели не са установили същественото съдържание на протокола от проведеното общо събрание, което да доведе до извод за действително провеждане на това събрание. Не е изяснил въпроса удостоверяват ли показанията на свидетелите нужната информация за направените предложения по същество, направените възражения, проведените гласувания и резултатите от тях. Свидетелите са заявили свои изводи, а не информация какво точно се е случило на това събрание. За пръв път със съдебното решение дружеството е разбрало, че за въззивния съд са релевантни различни обстоятелства, а именно дали свидетелите са извършили описаните от действия, които обаче не са били включени в предмета на делото и по тях не е била разпределена доказателствена тежест. При оспорване истинността на протокола, който не е подписан от акционерите, а от трети лица, тези трети лица според касатора следва да установят неговото съдържание. В жалбата се изтъква изискването на закона трима души да удостоверят съставения от тях документ - чл. 232, ал. 2 ТЗ. Аргументира се теза, че липсата на кворум води не до незаконосъобразност, а до нищожност на взетите решения. В конкретния случай става дума за присъствието на акционери, които могат да гласуват по въпроси, които не са били обявени съобразно разпоредбите на чл. 223 ТЗ и чл. 223а ТЗ.
Оспорва се заключението на въззивния състав, че помощник нотариусът притежава пълна компетентност независимо от удостовереното от Нотариалната камара и правилото на чл. 40, ал. 1 ЗННД. Липсата на неговата пълна компетентност води до нищожност на съставения от него протокол от проведеното общо събрание на акционерите. Наред с това се навежда довод, че апелативният съд не се е произнесъл по изричното оплакване за отсъствие на предпоставките по чл. 593 ГПК, вр. с чл. 580 ГПК, тъй като протоколът е следвало да бъде съставен в нотариалната кантора, а съставянето извън кантората става само в предвидените от закона случаи.Отделно от това е съставен по искане на един акционер, а не по искане на всички, или на дружеството.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират основания за директен достъп по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, както и за факултативен достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се следните въпроси:
1. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и основания, изложени освен във въззивната жалба, така и в отговора на въззивната жалба?“
2. За правомощията и задълженията на въззивния съд и в частност да интерпретира фактите и обстоятелствата по начин, за който страните не са известени.
Твърди се, че решението е недопустимо поради ненадлежно представителство на ответната страна по делото, което води до недопустимост на първоинстанционното и въззивно решения. Сочи се отклонение от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС относно правомощията на въззивната инстанция, решение № 64/2025 г. по т. д. № 1652/2024 г. на I т. о., решение № 573/2024 г. по т. д. № 4162/2023 г.,I г. о., решение № 30/2025 г. по т. д .№ 2115/2023 г. на II т. о., решение № 458/2011 г. по гр. д. № 73/2011 г. на I г. о., ВКС.
С оглед изложеното се формулира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и обезсилено, евентуално отменено с присъждане на разноски в полза на касатора.
От ответника по касация „Крамекс“ АД е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба и се заявява становище, за липса на сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Поддържа се тезата, че решението на въззивния съд не страда от порок, който да води до неговата недопустимост. Прави се позоваване на ТР № 5/2016 г. по тълк. д .№ 5/2014 г. на ОСГТК, ВКС, според което възражения срещу липсата на представителна власт може да прави само ненадлежно представляваното лице. Изтъква се, че Апелативен съд София е обсъдил всички доводи и възражения на страните по делото и е постановил правилно и обосновано решение с оглед приложимия закон и събраните доказателства. Претендира се присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.
Въззивният съд е отграничил като безспорни следните факти по делото:
- „Александров и сие“ АД е акционер в „Крамекс“АД;
- пред СГС е било образувано и приключило т. д. № 1608/2019 г. с предмет искове по чл. 74 ТЗ, предявени от „Александров и сие“ ООД за отмяна решенията на общото събрание на акционерите на „Крамекс“ АД, които в настоящото производство се атакуват като нищожни.
При анализ на приобщения протокол от проведеното на 14.08.2019 г. общо събрание на акционерите в „Крамекс“ АД съдът е достигнал до извод, че в [населено място] на адреса на управление на дружеството се е състояло извънредно общо събрание. Протоколът е подписан от лицата по чл. 232, ал. 2 ТЗ - председател, секретар и преброители на гласовете. Сред присъствалите личи името на управителят на ищцовото дружество П. А.. На събранието са били представени 228 263 броя акции. Съдът е кредитирал констативен протокол с рег. № 529/14.08.2019 г., изготвен по реда на чл. 593 ГПК, във вр. с чл. 232, ал. 4 ТЗ от помощник нотариус С. И. при нотариус Е. З. с РННК 432 и район на действие СРС. Според отразеното в протокола на проведеното общо събрание са взети решения по т. 1 - за освобождаване всички членове на съвета на директорите; по т. 2 – неприемане на решение новият членствен състав на съвета на директорите да е от 5 души, а той остава да е от 3-ма души; по т. 3 – избор на нов състав на съвета на директорите - М. С. А., С. Е. Н. и К. П. И.. Съдът е отчел заявеното от „Александров и сие“ ООД оспорване на съдържанието на протокола от общото събрание. Възприел е доводите, че соченият протокол представлява частен документ, който в различните си части може да има характеристиката на свидетелстващ и на диспозитивен. Отрекъл е документът да се ползва с материална доказателствена сила. При проверка на истинността му съдът е кредитирал показанията на свидетелите М. /секретар на проведеното ОСА/ и Б. /преброител на гласовете на същото събрание/ и е приел, че протоколът вярно отразява обстоятелствата относно присъствалите лица и взетите решения, в т. ч. и присъствието на управителя на „Александров и сие“ ООД. Като несъстоятелни е преценил оплакванията във въззивната жалба, че показанията не са достатъчно подробни, тъй като свидетелите не възпроизвели всички обстоятелства, отразени в протокола. В мотивите е извел заключение, че, след като свидетелите поддържат да са извършили посочените в протокола и списъка действия, авторството на изпълнените от тях подписи под документите и верността на отразените в тях обстоятелства, няма как да се приеме недостоверност на техните показания. Достоверността на показанията е ценил и с оглед представения по делото като доказателство констативен протокол, съставен по реда на чл. 593 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 4 ТЗ от помощник-нотариус С. И., а също и дадените от него в качеството му на свидетел показания. Въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд за неоснователност на твърдението, че извършените от помощник-нотариуса действия са нищожни на основание чл. 576, във вр. с чл. 570 и чл. 580 ГПК, тъй като нотариусът не е имал право да ги извърши поради отсъствието на пълна компетентност. Позовавайки се на нормата на чл. 40, ал. 1 ЗННД, която ограничава помощник-нотариуса единствено да извършва нотариални действия с предмет вещни права върху недвижими имоти, актове за нотариални завещания или отмяната им, както и актове, с които се учредяват или заличават ипотеки, съдът е приел, че С. И. в рамките на своята компетентност е съставил обсъждания констативен протокол, а възраженията на въззивника в обратна посока е счел за неоснователни. В резултат на това е заключил, че констативният протокол представлява надлежно нотариално удостоверяване по отношение на обстоятелствата, отразени в същия, включително направените волеизявления от участниците по време на заседанието на общото събрание. Изяснил е, че, когато се твърди наличие на опорочена процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, реда, кворума или мнозинството за приемане на решенията или противоречие на същите с императивни разпоредби на закона или учредителния акт, то става дума за незаконосъобразни решения, а не за нищожни. Законосъобразността може да се изследва само по реда и в сроковете по чл. 74 ТЗ. Акцентирал е, че този ред за защита вече е бил ползван от въззивника /т. д. № 1608/2019 г./ но изчерпан с постановяване на влязло в сила решение за отхвърляне на предявените искове поради тяхната неоснователност. Преценил е като правилен отказа на първоинстанционния съд да се произнесе по заявените оплаквания за нищожност на атакуваните решения поради допуснати нарушения на процедурата по свикването и провеждането на общото събрание, поради липсата на кворум и т. н. Съобразил е, че нищожността на процесните решения ищецът е основал именно на твърдения, че същите са липсващи (невзети), тъй като на посочената дата събрание не е било проведено, никой от акционерите не е подписал протокола, нито е имало регистрация, не са присъствали описаните в него лица, нито са били извършвани описаните действия, разисквания и изявления, не са били избирани председател, секретар и преброител на гласовете. Твърденията обаче е намерил за категорично опровергани от събраните доказателства. Прецизирал е, че на практика решението по т. 2 от протокола, касаещо броя членове на съвета, не е било взето, поради което и на самостоятелно основание оплакванията срещу него е счел за несъстоятелни. В мотивите е приел, че, противно на поддържаното от ищеца, приложимият материален закон не съдържа изискване протоколът, обективиращ провеждането на събрание, да бъде подписан от присъствалите на него акционери, а е достатъчно да бъде подписан от председател, секретар и преброител на събранието, освен ако в устава не е предвидено друго - чл. 222, ал. 4 ТЗ, чл. 232, ал. 2 ТЗ. Констатирал е, че в устава на „Крамекс“ АД други условия, различни от заложените в ТЗ, не са предвидени. Изискването на закона съдът е счел за спазено, с оглед показанията на секретаря и преброителя, които са потвърдили положените от тях подписи – факт, който не е бил оспорен от ищеца. В заключение съставът на апелативния съд е приел, че оспорваните решения са взети на редовно проведено общо събрание на акционерите, поради което е потвърдил решението на първостепенния съд, с което са били отхвърлени като неоснователни предявените искове. Като несъстоятелно е оценил оплакването на въззивника срещу допустимостта на обжалваното решение и поради липса на представителна власт в лицето на пълномощника на ответника да осъществява процесуално представителство, доколкото то се явява в противоречие с наличните по делото доказателства, сочещи с категоричност, че представителна власт е налице. Установил е, че към момента на учредяването й /18.08.2022 г./ М. А. е била прокурист на „Крамекс“ АД /вписана на 19.02.2018 г. в Търговския регистър и заличена на 24.05.2023 г./. Същата надлежно е упълномощила адвокат Г. и по делото липсват данни представителната му власт да е била оттеглена, а тя не се прекратява с промяна на органното представителство на търговското дружество.
Не са налице сочените основания за директен и факултативен достъп до касация.
Постановките на т. 9 от ППВС № 1/1985 г. указват, че решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др., или когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, разгледал е иск, който не е предявен, и не е разгледал предявеният. Отделно, с т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Не се установява някоя от хипотезите да е налице по отношение на атакуваното решение на Апелативен съд София. Ответното дружество „Крамекс“ АД е правосубектно и процесуалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове. Извършените от негово име процесуалноправни действия са надлежни, доколкото са осъществени от лице с представителна власт. Настоящата инстанция споделя мотивите на въззивния съд, че в приложение на чл. 235, ал. 3 и ал. 5 ТЗ съобразно вписванията в ТРРЮЛНЦ към 31.05.2023 г. „Александров и сие“ не се явява представляващ „Крамекс“ АД, поради което заявеното оттегляне на пълномощията от адвокат Г. /л. 194/ не е произвело правно действие. Не е налице и хипотезата на чл. 252, ал. 6 ТЗ – дружеството не е прекратено и заличено, поради което следва да се приеме, че към приключване на устните състезания пред въззивната инстанция то е било правосубектно, каквото е и към момента на подаване на касационната жалба.
Според разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, т. е. този въпрос следва да е в корелация с решаващите мотиви на въззивния съд.
Поставените от касатора въпроси не обуславят достъп до касация, доколкото те единствено илюстрират несъгласието му с мотивите на въззивната инстанция. Обратно на заложената във въпросите теза съдът е отговорил на всички оплаквания, релевирани от дружеството в рамките на подадената от него въззивна жалба. В производството по селекция касационната инстанция не проверява правилността на изводите, до които е достигнала въззивната инстанция след обсъждане на заявените срещу първоинстанционното решение оплаквания. Това е допустимо едва във фазата на проверка за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК след като въззивното решение бъде селектирано за извършване на инстанционен контрол от касационната инстанция. В мотивите на обжалваното решение се съдържа анализ на твърденията за липса на редовна процедура по свикване и провеждане на общото събрание на акционерите от 14.08.2019 г., за невярно отразяване на фактите по провеждане на общото събрание в изготвения протокол, за липсата на компетентност на съставилия констативния протокол помощник нотариус И.. Поставените въпроси не държат сметка за разпоредбата на чл. 573, ал. 2 ГПК, според която единствено подлежащите на вписване нотариални актове се издават единствено в канцеларията на нотариуса, т. е. разпоредбата касае само издаването на нотариални актове. Същата не може да бъде тълкувана разширително - в този смисъл решение № 685/3.11.2010 г. по гр. д. № 1201/2009 г. на I г. о., ВКС. А възраженията срещу законосъобразността по свикване и провеждане на общото събрание са релевантни единствено в производството по чл. 74 ТЗ, което в случая е приключило с влязъл в сила акт на съда.
При липса на релевираните от касатора основания за достъп до касационен контрол такъв следва да бъде отказан.
Ответникът не е представил доказателства за сторени в настоящото производство разноски, поради което такива не се присъждат.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 738/19.12.2024 г. по в. т. д. № 756/2024 г. на Апелативен съд София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.