ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1516

София, 07.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Дияна Ценева

Членове: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 173/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. К., подадена чрез нейния пълномощник адв. Р. Л., срещу въззивно решение № 955 от 02.09.2024 г. по в. гр. д. № 1995/2023 г. на Апелативен съд - София.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 3-то ГПК, от процесуално легитимирана страна и в съответствие с изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което са налице предпоставките за разглеждането по реда на чл. 288 ГПК.

Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неизлагането на мотиви по отношение възприетото заключение на вещите лица, както и неправилна интерпретация на разпоредбите на чл. 112, б. „и“ ЗС във вр. с чл. 4, б. „к“ ПВ по отношение действието на вписването на процесното саморъчно завещание. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения против касатора ревандикационен иск.

В изложение към жалбата се сочат предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно: „Дали липсата на мотиви или погрешни мотиви в съдебния акт водят до неправилност на обжалваните съдебни актове поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения?“. Едновременно с това касаторът се позовава на наличието на трайна практика на касационната инстанция по така формулирания въпрос, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и решения по чл. 290 ГПК по гр. д. № 826/2010 г. на II г. о. на ВКС и гр. д. № 1125/2010 г. на III г. о. на ВКС.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация М. Ш., чрез своя пълномощник адв. С. С., изразява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационното обжалване поради неоснователност на поддържаното оплакване за нарушение на процесуалните изисквания за мотивираност на постановеното въззивно решение. Претендира присъждането на разноски при условията на чл. 38 ЗАдв.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 260528 от 28.03.2023 г. по гр. д. № 3871/2020 г. на Софийски градски съд, с което е уважен искът на М. Ш. против Т. В. К. за ревандикация, на основание чл. 108 ЗС, на самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент с площ 66,14 кв. м., заедно с мазе № 18 с площ 4,76 кв. м. и 2,053 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, който апартамент е заснет с идентификатор [№] по КККР на [населено място].

Съгласно възприетите от въззивния съд фактически констатации, ищцата М. Ш. се легитимира като собственик на процесния апартамент – за 1/4 ид. част от правото на собственост по силата на наследствено правоприемство от своя баща Х. Г. /поч. на 24.02.1990 г./, а за останалите 3/4 ид. части по силата на общо саморъчно завещателно разпореждане от преживялата го съпруга Н. Г. /поч. на 25.10.2019 г./, съставено на 01.10.2019 г., обявено на 29.10.2019 г. и вписано на 13.03.2020 г. Ответницата Т. К. е оспорила правата на ищцата в качеството си на приобретател по договор за дарение от 31.01.2020 г., сключен с наследника по закон на Н. Г. - нейният племенник М. Н.. За разрешаване на така възникналата конкуренция между правата на страните, въззивният съд се позовал на неприложимост на правилото на чл. 113 ЗС в отношенията на приобретатели с конкуриращи се права, когато същите са им прехвърлени от различни лица. Намерил е за неоснователни възраженията за недействителност на съставеното завещание, изхождайки от приетите основно и повторно заключения по съдебно-графически експертизи, които преценил като еднопосочни и съответни относно констатираните съвпадения по общи и частни признаци, както и по отношение на крайния извод за автентичност на завещателния акт в двете му части – писмени изявления и подпис. С тези решаващи констатации е споделил достигнатия от първоинстанционния съд извод за основателност на предявения ревандикационен иск.

След проверка настоящият съдебен състав намира, че изложените от съда мотиви към обжалваното решение не разкриват предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. На първо място касаторът некоректно се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /стара редакция преди измененията с ДВ, бр. 8 от 2017 г./, която предвиждаше като основание за допускане на касационния контрол поставеният въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата. От друга страна е налице вътрешно противоречие между застъпения довод за необходимост от произнасяне по поставения процесуалноправен въпрос поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и последващо застъпената теза за наличието на трайна практика на касационната инстанция – съставите на ВКС са последователни в разбирането, че двете основания са взаимоизключващи се.

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Изпълнението на задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства, обсъди въведените от страните доводи и възражения, и изложи съответни мотиви към съдебното решение, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните. В този смисъл цитираните от касатора решения на ВКС, а както и много други – така напр. по гр. д. № 2634/2016 г., ІІІ г. о., гр. д. № 1783/2009 г., IV г. о., гр. д. № 1285/2012 г., III г. о., гр. д. № 926/2012 г., IV г. о., т. д. № 78/2012 г., II т. о., гр. д. № 964/2012 г., IV г. о., гр. д. № 2145/2020 г., I г. о., т. д. № 2896/2019 г., II т. о., т. д № 1106/2010 г., II т. о., т. д № 811/2012 г., II т. о., т. д. № 1544/2014 г., II т. о., т. д № 2483/2014 г., II т. о., т. д. № 1618/2014 г., II т. о., т. д. № 3768/2014 г., II т. о., т. д. № 2220/2015 г., II т. о., т. д. № 505/2017 г., II т. о.

По настоящото дело ясно, конкретно, логично и пълно са обосновани решаващите съображения на въззивната инстанция за потвърждаване на постановеното от първоинстанционния съд решение, като мотивите към обжалвания акт са структурирани с оглед конкретно повдигнатите оплаквания във въззивната жалба и съобразно зададения от нея обхват на проверката в пълно съответствие с горецитираната съдебна практика. Преценката на съда за обоснованост на изслушаните експертни заключения е мотивирана с възприетите по тях еднопосочни становища относно автентичността на представеното по делото саморъчно завещание. Обърнато е внимание, че повторното заключение е изготвено от три вещи лица, посочени съответно от съда и всяка от страните. Използван е сравнителен материал, който е представен както от ищцата, така и от ответницата, като е прието, че същият съдържа достатъчно по обем и стойност на почерка признаци за провеждане на сравнително изследване. Подробно са изложени установените от вещите лица съвпадения в степента на обработеност, размера, наклона и свързаността на изписване на елементите, като е отбелязано и че всяко от вещите лица е заявило без резерви, че поддържа заключението. Взето е отношение и във връзка с изразените колебания от в. л. В., за които е посочено, че са били дадени преди изготвянето и внасянето на заключението в деловодството на съда, поради което не следва да се вземат предвид. С това са удовлетворени изискванията за мотивираност на съдебния акт по смисъла на посочената съдебна практика. Изложените от жалбоподателката оплаквания биха могли да имат значението единствено на доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, чието обсъждане по същество е недопустимо в хода на настоящото производство по предварителна селекция на касационните жалби. Ето защо въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съдът определя възнаграждение в полза на адв. С. С. в размер на 1 200 лева.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 955 от 02.09.2024 г. по в. гр. д. № 1995/2023 г. на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА Т. В. К. да заплати на адв. С. С. възнаграждение за адвокатска защита пред касационната инстанция в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: