ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5131

гр.София, 10.11.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №2888 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца П. Ж. П., чрез адв. А. Д. /назначен от съда на основание чл. 95, ал. 2 от ГПК/, срещу определение № 3045 от 26.11.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 3087/2024 год. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 15982 от 14.10.2024 год., постановено по гр. дело № 8687/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-26 с-в, с което е прекратено производството по посоченото дело на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно бил приел, че от съдържанието на исковата молба не може да изведе каква претенция е предявена от ищеца, включително срещу кого. Ищецът бил изразил несъгласие с постановлението на Окръжна прокуратура – Кърджали, тъй като считал, че следва да бъдат приспаднати от наказанието му посочените от него периоди. Ответници по иска били именно Прокуратурата на Република България и Окръжен съд – Кърджали. Освен това въззивният съд не бил обсъдил дали в подадения от ищеца документ има данни за сезиране на прокуратурата за проверка за извършени престъпления, а относно съдържанието на постановлението, то същото следвало...