ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5198

гр. София, 13.11.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 2640 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител държавен инспектор Г. Д. – Т. против решение № 398/03.04.2025г. постановено по в. гр. д. № 1294/2024г. по описа на Апелативен съд – София.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение от 05.03.2024г. постановено по гр. д. № 1502/2018г. по описа на СГС, с което на основание чл. 153, ал. 5 вр. § 5, ал. 2 от ЗОНПИ /чл. 74 от ЗОПДНПИ, отм. бр. 7/19.01.2018г./ са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против М. М. Т. с ЕГН [ЕГН] искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с обща цена 149 013 лева, както следва:

- сумата в размер на 123 528 лева, представляваща пазарната стойност към края на проверявания период на отчужден недвижим имот, а именно апартамент № 6, находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица], ет. ...., вх. ......;

- сумата в размер на 5000 лева, представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Пунто“, рег. [рег. номер на МПС] , рама № ......................., двигател № ......................, с дата на първа регистрация 04.01.2006г., цвят „черен“;

- сумата в размер на 14 765 лева представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0 ТДИ“, рег. [рег. номер на МПС] , рама № ..........................., двигател № ............................ с дата на първа регистрация 01.03.2005г., цвят „син металик“;

- сумата в размер на 5720 лева, иззета от проверяваното лице с протокол за претърсване и изземване от 04.05.2015г. по пр. пр. № 411/2014г. по описа на СП.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства, въз основа на които да извърши самостоятелна и собствена преценка за наличие на доказателства за значително несъответствие, а е възприел изцяло анализа на първоинстанционния съд. Без да извърши необходимата обосновка на изводите си, без да е обсъдил събраните по делото експертни заключения, въззивният съд е приел, че не е налице значително несъответствие между нетния доход и придобитото имущество за целия проверяван период. Въззивният съд не е посочил меродавната стойност на имуществото, за да извърши съпоставка за определяне на значително несъответствие – стойността към началото на проверявания период, стойността към момента на придобиване, стойността към края на проверявания период, към датата на предявяване на иска или друга стойност. Незаконосъобразно и нелогично съдът е извършил единствено съпоставка между стойността на имуществото към началото на проверявания период и цената на претендираното имущество, включено в петитума на иска. Съдът не е съобразил също, че ЗОПДНПИ /отм./ не поставя изискване за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. Изследвал е пряката връзка, без да изследва косвената такава, нито изискуемото разумно съмнение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на ответника – участие в престъпна група, създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК и осъществяваната от ответника дилърска дейност за продажба на различни видове наркотични вещества, която може да генерира значителни незаконни парични средства, тъй като не само, че не е еднократен акт, но е извършвана при условията на предварителен сговор. Счита, че фокусът следва да бъде поставен върху анализа на паричните потоци, с оглед преценка на тяхната законност или не, а не върху стойността на придобитото имущество, налично в края на проверявания период. Тогава към отрицателния нетен доход следва да се прибави наличното имущество и така да се образува несъответствието, което е значително, ако надвишава 150 000 лв. На отнемане в полза на държавата ще подлежи наличното имущество, независимо от неговата стойност, защото се предполага, че е незаконно придобито.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът М. М. Т., чрез процесуален представител адв. Е. Е. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: исковата молба инициирала производството пред СГС е предявена на 02.02.2018г. Ответникът М. М. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 20006/2015г. по описа на ГД „БОП” София, прокурорска преписка № 411/2014г. по описа на Специализирана прокуратура за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 4, т. 1 от НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, попадащи в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 23 и т. 25 от ЗОПДНПИ /отм./, за това, че в периода от неустановена дата през месец януари 2014г. до 04.05.2015г. на територията на [населено място] е участвал в организирана престъпна група - чл. 93, т. 20 от НК, представляваща структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК и на 04.05.2015г. в жилище, находящо се [населено място],[жк], ет. 7, ап. 28, без надлежно разрешително съгласно чл. 73 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 и следващите от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 вр. чл. 30 ЗКНВП държал високорискови наркотични вещества, разпределени по обекти, съгласно ЕС № 1022Х/2015г. на СДВР /канабис, хашиш, анфетамини и кокаин/. Със споразумение от 03.07.2019г., одобрено от съда по НОХД № 2001/2019г. по описа на СГС – СНС М. М. Т. е признат за виновен в извършване на описаното престъпление, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено за срок от пет години.

С Протокол от 02.10.2015г. е образувана проверка по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ срещу обвиняемия за установяване значително несъответствие в имуществото на М. Т.. Проверяваният 10-годишен период е определен от 02.10.2005г. до 02.10.2015г. В този период М. Т. бил неженен, без деца.

Като налично имущество към началото на проверявания период – 02.10.2005г. приел нива, находяща се в землището на [населено място], обл. П., м. „................“, с площ от 500 кв. м., придобита от ответника на основание договор за дарение по НА № .............г. Имотът е продаден с НА № ..................г. По твърдения на ищеца, без представени доказателства по делото пазарната стойност на имота към 02.10.2025г. е 250 лв.

Споделил приетото от първоинстанционния съд обсъждане на заключенията на проведени по делото основна и повторна СТЕ и САТЕ, както и основно и допълнителни заключения на СИЕ, въз основа на които е приел за установено, че през проверявания период ответникът е придобил възмездно следното имущество: един недвижим имот – апартамент № 6 в [населено място], с пазарна стойност към момента на придобиване на 17.09.2008г. – 139 904 лева, а към момента на отчуждаване на 16.09.2016г. – 123 528 лева; лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Пунто с пазарна стойност към момента на придобиване на 11.02.2013г. – 7000 лева, а към момента на отчуждаване на 23.05.2017г. – 4060 лева; лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 3.0 ТДИ“ с пазарна стойност към момента на придобиване на 04.08.2014г. – 11400 лева, а към момента на отчуждаване на 27.04.2016г. – 9100 лева.

Съобразно допълнителното заключение на СИЕ /л. 2235-2256 от първоинстанционното дело/, за проверявания период доходите на М. Т. по данни от НАП и НОИ са общо в размер на 4123.68 лв. Размерът на извършените обичайни и извънредни разходи от М. Т. за същия период е 145566.12 лв. Размерът на нетните доходи на ответника е /-/ 141 442.44 лв., а общата стойност на придобитото имущество през проверявания период е в размер на 188 111.20 лв. Експертът установил, че от представените по делото документи не се установява наличие на имущество към началото на проверявания период, т. е. към 02.10.2005г.; не се установява налично имущество към края на проверявания период – към 02.10.2015г.; няма налични средства по банковите сметки на М. Т..

Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд изложил съображения, че за да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество при условията на отменения ЗОПДНПИ, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки: лицето, да е било привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 22, ал. 1 от закона; през проверявания период лицето да е било придобило имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ /отм./; при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 250 000 лева за целия проверяван период /в редакцията на тази дефинитивна разпоредба към релевантния момент от времето/; въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ обосновано е онова предположение, когато се установява значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице /над 250 000 лева/. Уточнил, че изменението на материалната правна норма, уредена в § 1, т. 7 от ДР на този закон с ДВ, бр. 103/2016г. действа ex nunc, като изрично в този смисъл е § 15 от ПЗРЗИДЗОПДНПИ, ДВ, бр. 103/27.12.2016г., предвиждащ започналите, но неприключили до влизането в сила на този закон проверки и производства да се довършват по досегашния ред. Приел в тази връзка за установено от документите по делото, че процесната проверка е започната преди 27.12.2016г.; имуществото да е било придобито в срока по чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ /отм./ в период от 10 години назад от предявяване на иска и то да не е било придобито със законен източник на средства. Първите четири материални предпоставки посочил, че следва да бъдат установени от ищеца КОНПИ чрез пълно и главно доказване, а на ответника принадлежи процесуалното задължение да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.

При така очертаните предпоставки, за да определи дали имуществото на ответника се е увеличило и дали това увеличение е с поне 250 000 лв. /респ. 150 000 лв./ с оглед разпоредбата на § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ вр. § 15 от ПЗРЗИДЗОПДНПИ, обн., ДВ, бр. 103/27.12.2016г. пристъпил към сравнение между стойността на притежаваното от ответника имущество в началото на проверявания период и стойността на имуществото в края на проверявания период. От приетите по делото доказателства /заключения на вещи лица и свидетелски показания/, които са анализирани обстойно от първоинстанционния съд в мотивите на решението му приел, че не е налице предпоставката да е налице несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 250 000 лева или 150 000 лв. за целия проверяван период /без значение коя от двете стойности се вземе предвид/. Поради неустановяване на тази предпоставка предвидена в закона приел, че е безпредметно обсъждането на останалите визирани в законовата разпоредба основания за постановяване на отнемане на имущество в полза на държавата. Отделно обосновал неоснователност на предявените искове поради липсата на събрани доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност на ответника, повдигането на обвинение в извършването на която е послужило като основание за проверката пред комисията и за производството пред съда по отнемане. Позовал се е на решения на ЕСПЧ по делата Т. и други срещу България /жалба 50705/2011/, Й. и други срещу България /жалби 265/3017г. и 26473/2018/, съгласно които намесата в правото на собственост – чрез отнемане на имущество, може да е законосъобразно, когато се осъществява въз основа на законова норма и когато преследва легитимна цел /да предотврати незаконно придобито имущество чрез престъпна дейност/ и това изисква националният съд да извърши преценка и дали намесата е пропорционална на преследваната цел. Според ЕСПЧ националният съд, постановяващ отнемането, следва да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение /§ 122 от дело Й. и други срещу България/. За приложимостта на посочените решения на ЕСПЧ към разглежданите казуси се позовал и на практика на ВКС по решения № 50104/2024г. по гр. д. № 4647/2021г. и № 50098/2024г. по гр. д. № 1974/2022г. В разглеждания случай съобразил твърденията на ищеца, че част от претендираното за отнемане имущество има връзка с престъпната дейност на Т. – иззета сума с протокол за претърсване и изземване по досъдебното производство. Относно останалото имущество обаче съобразил, че в исковата молба няма твърдение за пряка връзка между придобиването му и осъществената престъпна дейност, а по делото въобще не са събрани доказателства за получаване на доход от такава дейност. Ползването на презумпция за незаконност на доходите, така че имуществото да бъде отнето в полза на държавата отбелязал, че не е в синхрон с гарантираното право на мирно ползване на собствеността, не е пропорционална мярка по отношение на гарантираните основни човешки права в защита на легитимна цел и е в явно противоречие с ЕКПЧ. А ЕКПЧ е част от приложимото право и се ползва с предимство пред нормите от вътрешното право, които й противоречат /чл. 5, ал. 4 от КРБ/. Възможностите за конфискация, така както се тълкуват и прилагат от ищеца – отнемане на имущество, ползвайки се от презумпция за незаконност на доходите и без да се търси никаква връзка между престъпление и имущество, за което е поискано отнемане, още повече без значение дали наказателното производство водено против проверяваното лице е прекратено и защо приел, че е възможност за произвол, което категорично не може да е целта на закона и е в пряко противоречие с ЕКПЧ. Извел решаващ извод, че предявените искове за отнемане на имущество в полза на държавата са недоказани по основание, в който смисъл постановил и крайния си акт.

К. К. за отнемане на незаконно придобито имущество обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК по формулирани материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1/ Как следва да се определя „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и може ли същото да се установи само при съпоставка между стойността на имуществото към началото на проверявания период и стойността на имуществото към края на проверявания период и коя стойност на имуществото е меродавна за определяне на значително несъответствие?

2/ Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви, с които да формира фактическите си и правни изводи по съществото на правния спор и обсъди и анализира относимите към спора доказателства или е достатъчно само да препрати към мотивите и анализа извършен от първоинстанционния съд?

Въпросът се сочи като решен в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001г. по т. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и Решение № 295 от 19.12.2019г. по гр. д. № 2620/2019г. на ВКС.

3/ Задължен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства при условия, че в доклада на чл. 146 от ГПК, направен в първоинстанционното производство са били дадени неточни и непълни указания за подлежащите на доказване факти?

По този въпрос касаторът твърди противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК и ТР № 4 от 18.05.2023г. по т. д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.

4/ Следва ли да се съобрази при разглеждане на делото разпоредбата на § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетния доход надвишава 150 000 лева?

По въпроса се поддържа противоречие с практиката на ВКС по Решение № 86/11.06.2020г. по гр. д. № 3930/2019г. на ВКС и ТР № 4/18.05.2023г. по т. д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.

5/ Подлежи ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 72 от ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 151 от ЗОНПИ паричната равностойност, дори и да е на стойност под 150 000 лева на липсващото и/или отчуждено след края на проверявания период незаконно придобито имущество, ако това имущество е било налично в патримониума на проверяваното лице към края на проверявания период?

Твърди противоречие с ТР № 4/18.05.2023г. по т. д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.

6/ При извършване на преценка за пропорционалност на намесата в правото на собственост с преследваната легитимна цел, съгласно чл. 1 от Протокол 1 на ЕКЗПЧ следва ли националният съд, постановяващ отнемането да обсъди събраните доказателства и да изложи подробности относно цялостното престъпно поведение на проверяваното лице?

7/ Установяването на значително несъответствие между имуществото и нетните доходи може ли да обоснове пропорционалност на намесата в правото на собственост с преследваната легитимна цел, съгласно чл. 1 от Протокол 1 на ЕКЗПЧ?

8/ Разпоредбите на ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ и ЗОНПИ предвиждат ли като предпоставка за основателност на иска за отнемане на незаконно придобито имущество наличието на връзка – пряка или косвена между придобитото имущество и извършеното деяние и какво е необходимо и достатъчно да бъде доказано, с цел спазване на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС?

9/ Кога и при какви предпоставки може да се приеме, че е налице увеличение в стойността на имуществото и към кой момент следва да се вземат предвид стойностите на имуществото при изчисляване на увеличението?

10/ Допустимо ли е съдът да не прилага действащия специален закон, в частност законовата норма на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, определяща понятието „значително несъответствие“, както и да влага различен смисъл на вече даденото в същата легално определение?

Последните пет въпроса се поставят като значими за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение като постановено при превратно тълкуване на закона, с твърдение, че визираните недостатъци на съдебния акт са установими директно от съдържанието му.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията дадени с ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Въпросите №№ 1, 4, 5, 7, 9 и 10 от изложението са във връзка с приложимия в случая закон, съответно понятието „значително несъответствие“. По тези въпроси в установената практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК /решение № 380 от 19.06.2024г. по гр. д. № 3698/2022г., IV ГО; решение № 86 от 11.06.2020г. по гр. д. № 3930/2019г., IV ГО; определение № 253 от 6.07.2022г. по ч. гр. д. № 1668/2022г., IV ГО/ е прието, че с влезлия в сила на 07.01.2019г. ЗИД на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /Обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019г./ е постановено, че неприключилите проверки и производство пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон – § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Това е така, тъй като производството е заварено към момента на влизане в сила на това изменение на ЗПКОНПИ. Прието е, че реда по този закон е разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, която постановява, че значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, от което следва, че при разглеждане на спора по неприключило производство пред съда по отменения ЗОПДНПИ следва да намери приложение и разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетния доход следва да надвишава 150 000 лв. Това разрешение е съобразено по делото от въззивния съд, който за да обоснове недоказано основание на предявените искове е приел, че по делото не е установено значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, нито е доказана връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, послужила като повод за иницииране на проверката пред комисията и производството пред съда.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк. д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, не представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ, съответно чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ и не подлежат на отнемане. Те могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице. Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Стойността на т. нар. значително несъответствие е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора от разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. В съответствие с тези разяснения е приетото от въззивния съд, че в случая релевантното превишение не е установено и не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на проверявания период. В тежест на КОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период, а по делото е установено, че в края на проверявания период не се установява наличие на имущество, нито налични средства по банковите сметки на М. Т..

Ето защо по тези въпроси не е налице допълнителен селективен критерий за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.

Въпрос № 3 от изложението е свързан със задължението на въззивния съд при неточен и/или непълен доклад на първоинстанционния съд по делото по чл. 146 от ГПК. Оплакване по този въпрос КОНПИ не е обективирала във въззивната си жалба, съответно въпросът не е разгледан и не е решен от въззивния съд. Ето защо по него не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване.

Въпросът за задълженията на въззивния съд като съд по същество на материалноправния спор по чл. 236, ал. 2 от ГПК /№ 2 и № 6 от изложението/ е значим процесуалноправен и обусловил изхода на делото. В установената задължителна практика и в константната практика по чл. 290 от ГПК на ВКС е разяснено, че съдът е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните и да даде отговор на наведените в жалбата и в отговора й оплаквания. В случая въззивния съд действително е мотивирал решението си чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, не е изпълнил задължението си да изложи собствени фактически изводи по делото, но е извел решаващи правни изводи, които е мотивирал с неустановено значително несъответствие и липсата на налично имущество у ответника в края на проверявания период. При тези решаващи изводи, дори и да бъде допуснато касационно обжалване по процесуалноправния въпрос, то решението по него не би повлияло на изхода по делото.

Последният въпрос /№ 8 от изложението/ е свързан с връзката между придобитото имущество и престъпната дейност на ответника и как следва да се докаже същата. При обективирания във въззивния съдебен акт решаващ правен извод, че в случая не е установено значително несъответствие в смисъла на онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, въпросът не е обуславящ решаващата воля на съда и резултата от делото. Ето защо по него не налице общо основание за достъп до касационно обжалване.

Следва да се изтъкне, че в практиката си по чл. 290 от ГПК /решение № 50104 от 23.01.2024г. по гр. д. № 4647/2021г., III ГО; решение № 50098 от 18.01.2024г. на ВКС по гр. д. № 1074/2022г., III ГО; решение № 622/23.10.2025г. по гр. д. № 3813/2024г., III ГО/ Върховният касационен съд е разяснил, че само установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице не е достатъчно за отнемането му. Доколкото се касае до намеса в правото на мирно ползване на собствеността, съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и проверка за пропорционалност, каквато до този момент не е извършвана. Извършването й налага събиране на доказателства, с каквото правомощие касационната инстанция не разполага. Европейската конвенция за правата на човека е ратифицираната със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992г. /ДВ, бр. 66 от 1992г./ и е в сила за Р. Б. от 7 септември 1992г., като съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. Б. са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. ЕСПЧ в постановени през 2023г. няколко осъдителни решения, е констатирал нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ и е върнал делата за възобновяване на националното производство и повторно разглеждане, защото националните органи: не са установили престъпната дейност да е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество /вж. § 138 от дело Й. и др. срещу България от 23.09.2023г. по жалби 265/2017 и 26473/2018/. В това дело, както и в цитираното в него дело Т. и други, както и в другите постановени решения, ЕСПЧ след като приема, че намесата в правото на собственост – чрез отнемане на имущество – може да е законосъобразна /защото е въз основа на законова норма/ и да преследва легитимна цел /да предотврати незаконно придобито имущество чрез престъпна дейност/, изисква националният съд да извърши преценка и дали намесата е пропорционална на преследваната цел. Приема също, че за да е постигнат изискуемият се справедлив баланс, следва: националният съд, постановяващ отнемането, да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение /§ 122 от Дело Й. и др. срещу България/. Прието е, че се касае до задължителна преценка за пропорционалност.

Въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС и не противоречи на даденото в нея правно разрешение. Наличието на установена практика от друга страна изключва и изискуемата специална предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ето защо по поставените въпроси настоящият състав на касационната инстанция приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК под формата на приложение на несъществуваща разпоредба или при грубо нарушение на правилата на формалната логика, което е довело до очевидна необоснованост на крайния акт, настоящият съдебен състав също не установява.

Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът по касация има право на реализирани разноски. Такива не следва да се присъждат доколкото искането в този смисъл не е подкрепено с доказателства за действително реализирани разноски.

Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 398/03.04.2025г. постановено по в. гр. д. № 1294/2024г. по описа на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати по сметка на ВКС сумата от 30 лева – държавна такса за произнасяне по допускане на касационно обжалване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.