О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6006

гр.София, 22.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т. ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 2750 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение № 518 от 24.04.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2848 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, 1-ви граждански състав. С въззивното решение е потвърдено решение № 260464 от 25.08.2024 г. по гр. д. № 11512 г. по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Комисията иск за отнемане от М. А. А. и В. М. А. на сумата от 226 800 лв., представляващи паричната равностойност на част от недвижим имот, който не може да се отнеме като обособено имущество, а именно 278 кв. м. от триетажна жилищна сграда с идентификатор ........................, построена в парцел Н-ЗЗЗ, кв. 171 по плана на [населено място], кв. К., [улица]; фургон, трайно монтиран с разрешение за поставяне №5/07.05.2014 г. в имот с идентификатор .................... по ККР, местност „Я.“, землището на [населено място]; лек автомобил „Ф. П. с peг. [рег. номер на МПС] ; товарен автомобил „Н. Т. с peг. [рег. номер на МПС] ; лек автомобил „Ситроен Ц 8” с peг. [рег. номер на МПС] ; лек автомобил „Г. Ч. с peг. [рег. номер на МПС] ; лек автомобил марка „БМВ 520 И” с peг. [рег. номер на МПС] и бордово полуремарке „Кьогел-СН 24 П 100” с peг. № ..................

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Определената от законодателя цел в чл. 2, т. 3, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ в противоречие ли е с Решение № 13/13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд?

2. „Гражданската конфискация“, приложима по смисъла на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, в противоречие ли е с Решение от 19.3.2020 г., постановено по дело С-234/2018 г. на СЕС и Решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/2019 г. на СЕС? Посочените решения определят ли задължение на КОНПИ за доказване на връзка – пряка или косвена, между незаконно придобито имущество и престъпна дейност и/или незаконосъобразно действие/бездействие на проверяваното лице?

3. При какви обстоятелства и факти, установени и събрани в хода на гражданското производство, в това число и значително несъответствие, съдът следва да се позовава на член 1 от Протокол № 1 от към КЗПЧОС предвид легитимната цел на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, която е насочена към защита на обществения интерес, като се има предвид, че производството по реда на ЗОНПИ се развива независимо от наказателното?

4. Длъжен ли е бил въззивният съд да приложи правилото, разписано във второто изречение на § 1 на член 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС?

5. Представлява ли основание да се приеме, че гражданската конфискация по реда на ЗОНПИ отговаря на условията на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, отчитайки действителната цел на закона?

6. Кои са критериите за преценка наличието на „пропорционалност“ в аспекта на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС?

От ответниците по касационната жалба М. А. А. и В. М. А. не е постъпил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

На 20.07.2015 г. Районен съд - [населено място] е одобрил споразумение по н. о.х. д. № 742/2015 г., влязло в сила на същата дата, с което М. А. се е признал за виновен за това, че на 29.04.2015 г. е направил опит да преведе през границата на страната с Р. Г. - ГКПП-Кулата (Промахон) - лице, което не е било български гражданин и без разрешение на надлежните органи на властта с преотстъпена чужда лична карта – престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1 НК и във връзка с чл. 18, ал. 1 НК. За извършване на престъплението М. А. е използвал лек автомобил марка „Хюндай с per. [рег. номер на МПС] , собственост на търговско дружество „КАШ БАШ-1 ООД. Това престъпление попада в обхвата на чл. 22, ал. 1 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г. З. К. е образувала проверка за периода от 31.7.2005 г. до 31.7.2015 г., която е завършила с извод за значително несъответствие на имуществото на проверяваното лице, поради което е предявила срещу М. А. А. и неговата съпруга В. М. А. иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от тях имущество.

Софийският апелативен съд е приел за безспорно установено, че от имуществото, което М. и В. А. са придобили в периода на проверката, в края на този период те са имали само това, чието отнемане Комисията търси, и което е описано в исковата молба, без фургона. Според заключението на съдебно-техническата експертиза към момента на придобиването стойността на всеки един от обектите от това имущество е била: 243 120 лева, представляващи размера на разходите за изграждането на пристроената и надстроена част от триетажната жилищна сграда от 278 кв. м. с идентификатор ..................., намираща се в [населено място]; 2 100 лева - на лек автомобил „Ф. П. с peг. [рег. номер на МПС] ; 7 000 лева - на товарен автомобил „Н. Т. с peг. [рег. номер на МПС] ; 2 400 лева - на лек автомобил „Ситроен Ц 8” с peг. [рег. номер на МПС] ; 9 700,00 лева - на лек автомобил „Г. Ч. с peг. [рег. номер на МПС] ; - 3 700,00 лева на лек автомобил марка „БМВ 520 И” с peг. [рег. номер на МПС] ; 13 000 лева - на бордово полуремарке „Кьогел-СН 24 П 100” с peг.№ ................. Следователно през периода на проверката М. и В. А. са придобили имущество за 281 020 лева. Съдът е констатирал, че според съдебно-икономическата експертиза за периода на проверката общият размер на доходите и приходите на М. и В. А. е в размер на 77 363,12 лева, а размерът на техните обичайни и извънредни разходи е 305 141,23 лева.

Въз основа на тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане. Преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Съдът е приел, че e налице значително несъответствие от 508 798,11 лева, тъй като в края на проверявания период М. и В. А. са имали имущество за 281 020 лева, което те са придобили през проверявания период, а същевременно за този период те са имали 77 363,12 лева доходи и приходи и 305 141,23 лева - обичайни и извънредни разходи (305 141,23-77 363,12+281 020=508 798,11 лева).

Второстепенният съд е приел, обаче, че по делото не е доказано придобиването на процесното имущество да се дължи на правонарушение, извършено от М. А. или неговата съпруга. Въпреки дадените от първоинстанционния съд указания, Комисията не е изложила твърдения, че значителното несъответствие се е дължало на правонарушение, нито е направила доказателствени искания за установяване на това обстоятелство. Липсват твърдения, както и доказателства М. А. да е извършил друго престъпление, освен това по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр. ал. 1 НК и вр. с чл.18, ал.1 НК, за което е сключил споразумение с прокуратурата. По делото няма данни също така В. А. да е извършила престъпление, нито някой от съпрузите да е извършил правонарушение.

Съдът се е позовал на решението по делото Й. и други срещу България, с което се установява нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, поради липсата на доказана причинно-следствена връзка между имуществото, за което се иска конфискация, и престъпното поведение на ответниците. Според ЕСПЧ имуществото може да бъде отнето само ако бъде установена такава връзка, която следва да бъде констатирана от националния съд в производството по отнемането на имуществото. Следователно ЕСПЧ разглежда посочената причинно-следствена връзка като част от фактическия състав, при който имуществото може да бъде отнето, без да е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, поради което и отнемането без наличието на такава връзка представлява нарушение на цитираната разпоредба. В случая не е доказана причинно-следствена връзка между престъплението, извършено от М. А. през април 2015 г. и придобитото през проверявания период имущество, чието отнемане се желае от Комисията. Ето защо въззивният съд е достигнал до извода, че искът е неоснователен, поради което е потвърдил първоинстанционното решение.

Първият въпрос и първата част на втория въпрос, поставени от касатора, не са изведени от решаващите мотиви на съда за отхвърляне на предявения срещу М. А. А. и неговата съпруга В. М. А. иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от тях имущество. Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд не е дал отговор на въпроса относно съответствието на определената от законодателя в чл.2, т.3, вр. чл.5, ал.1 от ЗОНПИ цел с Решение № 13/13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд, нито е разгледал въпроса дали „гражданската конфискация“, приложима по смисъла на ЗОНПИ, е в противоречие с Решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/2018 г. на СЕС и Решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/2019 г. на СЕС. Решаващият правен извод за отхвърляне на иска е липсата на установена причинно-следствена връзка между престъплението, извършено от М. А., и придобитото през проверявания период имущество, чието отнемане Комисията претендира. Втората част на втория въпрос и останалите въпроси на касатора, както и съображенията за очевидна неправилност на решението обобщено касаят необходимостта от установяване наличието на причинно-следствена връзка между имуществото, чието отнемане е поискано и престъпната дейност на ответника. Както в разпоредбите на приложимия закон, така и в мотивите на решението от 23.09.2023 г. на ЕСПЧ по делото „Й. срещу България“ не се съдържа изискване за установяване на наличие на причинно-следствена връзка между имуществото, чието отнемане е поискано и престъпната дейност на ответника. В решението на ЕСПЧ е прието, че за да бъде една намеса в индивидуалните права в съответствие с изискванията на член 1 от Протокол № 1, е необходимо националните съдилища, постановяващи отнемането по закон за гражданската конфискация да предоставят подробности относно престъпното поведение, от което се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето, и да покажат по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение. Съответните национални органи трябва да посочат данни относно нарушенията, наказателни или административни, за които се твърди, че са били извършени, и да са показали по обоснован начин, че може да има връзка между тези нарушения и въпросното имущество. В решение №50104/2024 от 23 януари 2024 г. по гр. д.№ 4647 по описа за 2021г. на ІІІ ГО на ВКС е прието, че установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице не е достатъчно за отнемането му. Доколкото се касае до намеса в правото на мирно ползване на собствеността, съгласно чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и проверка за пропорционалност. С определение №3447 от 1.7.2025 г. по гр. д. № 2497 от 2024 г. на III ГО на ВКС е допуснато касационно обжалване по сходно питане. Въпросът е дали когато е установено значително несъответствие съдът следва да се произнесе налице ли е причинна връзка на придобитото имущество с незаконна дейност и може ли да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито. В определението се посочва, че конфискацията на имущество трябва да е пропорционална на преследваната от закона легитимна цел, а засегнатите лица трябва да имат възможност за ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест. По делото обаче все още не е постановено решение, поради което няма установена практика на ВКС как следва да се извърши проверката за пропорционалност, каква трябва да е връзката между незаконно придобитото имущество и евентуалната престъпна дейност, чия е тежестта на доказване на тази връзка. Ето защо по този принципен проблем, който е от значение за точното прилагане на ЗОПДНПИ/отм./ в случая, а и за приложението на следващите закони за гражданска конфискация, все още не е създадена практика на ВКС, поради което на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване. Обобщеният въпрос е както следва:

“Необходимо ли е с оглед критериите за преценка за наличието на пропорционалност при намесата в индивидуалните права в съответствие с изискванията на чл.1 от Протокол № 1 при постановяване на конфискация на незаконно придобито имущество, да се възложи на КОНПИ тежестта да доказва връзка – пряка или косвена, между незаконно придобито имущество и престъпна дейност и/или незаконосъобразно действие/бездействие на проверяваното лице?“

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 518 от 24.04.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2848 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, 1-ви граждански състав.

Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: