определение по ч. гр. д.№ 4008 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5235

гр.София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 4008 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Б. М. срещу определение № 2439 от 23.09.2025 г. по в. гр. д.№ 289 от 2025 г. на Софийския апелативен съд, I граждански състав, с което е оставена без разглеждане подадената от М. молба вх.№ 16689 от 19.06.2025 г. за допълване на постановеното по делото определение № 1064 от 16.04.2025 г. по същото дело на САС в частта му, с която съставът на Софийския апелативен съд е оставил без уважение искането на М., съдържащо се в молба вх.№ 21064 от 25.08.2023 г. за допускане на обезпечение на предявения от нея иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 3 ГПК против М. С. Ж. за осъждане на последната да й заплати сумата от 220 000 лв., чрез налагане на възбрана върху собствени на ответницата два недвижими имота, без внасяне на гаранция.

В частната жалба се излагат съображения за недопустимост и неправилност на определението от 23.09.2025 г. Твърди се, че съдът се е произнесъл недопустимо по молба вх.№ 21064 от 25.08.2023 г., по която вече имало произнасяне и по неправилно преобразувано в. гр. д.№ 1286 от 2023 г. във в. гр. д.№ 289 от 2025 г. Освен това, се твърди неправилност на определението от 23.09.2025 г. поради допуснати процесуални нарушения при определянето на съдебния състав, който ще разгледа делото: направени неправилни отводи на определени съдии по делото; неотвеждане на други съдии, което било в нарушение на чл. 11 от ЗСВ; неправилно включване на определени съдии и неправилно изключване на други от списъка за случайно разпределение на делото; неправилно определяне на докладчика по делото /съдия от 10 въззивен състав на съда, въпреки направения отвод на този състав от разглеждането на въззивното дело/. Моли се определението от 23.09.2025 г. да бъде отменено и вместо него ВКС да постанови съдебен акт, с който да допусне исканото от частната жалбоподателка обезпечение на иска й, без внасяне на гаранция.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателката в частната й жалба приема следното: С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че молбата вх.№ 16689 от 19.06.2025 г. е недопустима, защото с нея по същество е направено недопустимо оспорване и е поискано недопустимо преразглеждане на влязъл в сила съдебен акт: определение № 4285 от 28.12.2023 г. по гр. д.№ 5099 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г. о., с което ВКС се е произнесъл по същество по искането на А. М. за допускане на обезпечение на иска й чрез налагане на възбрана върху два имота на ответницата, след внасяне на гаранция от 22 000 лв. Съдът е отчел, че в молбата от 19.06.2025 г. не е направено искане за налагане на обезпечителна мярка, различна от възбраната, която била наложена с определението от 28.12.2023 г. по гр. д.№ 5099 от 2023 г. на ВКС, както и че в нея липсва нарочно искане за замяна на вече допуснатото обезпечение.

Така постановеното определение е правилно. Обосновано в него съдът е приел, че молбата от 19.06.2025 г. представлява недопустимо оспорване и искане за преразглеждане на вече влязъл в сила съдебен акт /определение № 4285 от 28.12.2023 г. по гр. д.№ 5099 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г. о./, постановен по същото искане - за допускане на обезпечение на предявения от ищцата иск, чрез налагане на възбрана върху два имота на ответницата. Правилно е и приетото, че искането на ищцата за обезпечаване на иска чрез налагане на същата обезпечителна мярка, но без определяне на гаранция, която ищцата следва да заплати, не е искане за налагане на друга обезпечителна мярка, различна от вече наложената, нито искане за изменение на наложената обезпечителна мярка с друга, в които случаи искането би било допустимо съгласно чл. 397, ал. 2 ГПК и чл. 398 ГПК.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателката за неправилност на обжалваното определение поради допуснати процесуални нарушения при определяне на съдебния състав, който е разгледал делото /направени неправилни отводи на определени съдии по делото; неотвеждане на други съдии, което било в нарушение на чл. 11 от ЗС; неправилно включване на определени съдии и неправилно изключване на други от списъка за случайно разпределение на делото; неправилно определяне на докладчика по делото/. Съображенията за това са следните:

1. Отводът на съдия от разглеждането на делото не подлежи на съдебен контрол и не се отразява на валидността, допустимостта и правилността на постановения без участието на този съдия съдебен акт.

2. Отказът на съдия да се отведе от разглеждането на делото също не води до нищожност или недопустимост на постановения от този съдия акт. Този отказ, когато са налице някои от абсолютните основания за отвод, посочени в чл. 22, ал. 1, т. 1-5 ГПК, би бил основание за отмяна на съдебния акт като неправилен - поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Отказът на съдията да се отведе от разглеждането на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК също би могъл да доведе до неправилност на постановения съдебен акт, но само ако с оглед конкретните обстоятелства този отказ създава обективно оправдано опасение, че делото няма да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд /в този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 1/2023 г. от 21.11.2023 г. по тълк. д.№ 1 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай неотвеждането на съдия З. И. от разглеждането на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, не създава такива обективно оправдани опасения, доколкото няма данни по предходни дела на жалбоподателката, в разглеждането и решаването на които е участвала съдия Иванова, между нея и жалбоподателката да са създадени особени лични отношения, пораждащи основателно съмнение за безпристрастността на този съдия. Няма данни и по отношение на съдия З. И. да са налице някои от абсолютните основания за отвод, посочени в чл. 22, ал. 1, т. 1-5 ГПК.

3. При определяне на съдията - докладчик по делото не е нарушен визираният в чл. 9 от Закона за съдебната власт и в чл. 35, ал. 4 от Правилника за администрацията на съдилищата принцип за случаен подбор на съдията - докладчик. Видно от приложения на лист 29 от въззивното дело протокол за избор на съдия - докладчик от 26.08.2025 г., съдията-докладчик е бил определен чрез електронен избор измежду всички съдии от Гражданска колегия на Софийския апелативен съд, по отношение на които към онзи момент не са били налице абсолютните основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 1-5 ГПК и които не са си направили отвод от разглеждането на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

4. Включването в протокола за случайния подбор на съдията-докладчик на съдии, които според жалбоподателката са имали основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод /съдиите Д. Х. К. П. Ц. К. С. М. З. И. също не представлява нарушение на процесуалните правила, по специално на принципите за случаен подбор на съдията - докладчик и за разглеждане и решаване на делото от независим и безпристрастен съд. От списъка на съдиите, които участват в случайния подбор на съдията - докладчик, се изключват само тези съдии от съответната колегия или отделение на съда, по отношение на които са налице някои от абсолютните основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 1-5 ГПК. Доколкото преценката за наличието на основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е конкретна и се прави от всеки конкретен съдия, съдии, по отношение на които е налице това основание за отвод, не следва априори да се изключват от списъка на възможните съдии, които участват в случайния подбор на съдията - докладчик. Ако обаче след случайното определяне на съдията - докладчик и останалите членове на съдебния състав, който ще разглежда делото, се установи, че по отношение на някой от тези избрани съдии е налице основание за отвод, съдията следва да се отведе от разглеждане на делото. Едва след неговия отвод следва да се извърши нов случаен електронен подбор, без участието на отвелия се съдия.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като с него съдът се бил произнесъл за втори път по искането в молбата й с вх.№ 21064 от 25.08.2023 г., по която вече имало произнасяне на съда по в. гр. д.№ 1286 от 2023 г. Видно от обжалваното определение, с него съдът се е произнесъл по исканията на жалбоподателката в молбата й с вх.№ 16689 от 19.06.2025 г., а не по молбата й с вх.№ 21064 от 25.08.2023 г.

Поради всичко гореизложено обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2439 от 23.09.2025 г. по в. гр. д.№ 289 от 2025 г. на Софийския апелативен съд, I граждански състав.

Настоящото определение на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.