ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5285

гр. София, 18.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2263 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни по делото – ищецът И. Г. П. и ответникът Прокуратурата на Р. Б. срещу решение № 206 от 27.02.2025 г. по в. гр. д. № 1866/2024 г. на Софийски апелативен съд (САС), постановено по искове с правни основания чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. С въззивното решение Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на И. Г. П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление от общ характер по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 4 НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда от 28.06.2020 г. по н. о. х. д. № 3076/2018 г. на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва от деня на влизане в сила на оправдателната присъда - 03.06.2021 г. до окончателното плащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.. С горепосочения въззивен съдебен акт е уважен и иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ между същите страни за сумата 30 000 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от горепосочения деликт, изразяващи се в направени разноски за възнаграждение на процесуален представител (защитник) по н. о. х. д. № 3076/2018 г. на Специализирания наказателен съд и по в. н. о. х. д. № 495/2020 г. на Апелативен специализиран наказателен съд, ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда - 03.06.2021 г. до окончателното плащане, като за разликата до целия предявен размер от 66 000 лв. искът за имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.

Касаторът – ищец И. Г. П. обжалва въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените искове, поддържайки, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е извършил преценка на всички установени, конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, поради което присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижено по размер и не възмездява пострадалия за всички неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с непозволеното увреждане. Поддържа, че при определянето на обезщетението за имуществени вреди от процесния деликт, решаващият съд не е съобразил конкретните тежест на обвинението в престъпление, интензитета на процесуалната принуда и усилията и труда на защитника в досъдебната и в двете съдебни фази на наказателния процес, вкл. обстоятелството, че в последния е бил приет за разглеждане и граждански иск срещу ищеца с голям материален интерес, поради което неправилно е намалил реално платения адвокатски хонорар от 66 000 лв. на 30 000 лв.. Счита, че този извод на САС противоречи на ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, тъй като платеният от увредения размер на адвокатското възнаграждение в наказателното производство е разумен и съответен на конкретните особености на наказателното дело и на положения от адвоката труд. Моли въззивното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от горепосочения деликт да бъдат уважени изцяло. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ищецът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. Какво е съдържанието на понятието „справедливост“ според чл. 52 ЗЗД, изведено в принцип при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при деликт?, който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 344/24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 184 от 5.10.2016 г. по гр. д. № 1168/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 220 от 6.01.2020 г. по гр. д. № 490/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 37/11.02.2009 г. по гр. д. № 5367/2007 г. на ВКС, I г. о., решение № 154 от 12.11.2018 г. по гр. д. № 728/2018 г. на ВКС, решение № 71/11.07.2023 г. по гр. д. № 3713/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 79/09.08.2023 г. по гр. д. № 3564/2022 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 50069/23.06.2023 г. по гр. д. № 3451/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о., и 2. Какви са критериите (конкретните обстоятелства), които са от значение за определяне на разумния размер на адвокатското възнаграждение в наказателния процес, които въззивният съд следва да преценява по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при изследване на въпроса дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговаряне на адвокатското възнаграждение в конкретното наказателно производство, и от значение ли е в тази връзка, че е приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия и неговата цена?, който счита, че е разрешен в противоречие с ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС и с решение № 167 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 3502/2016 г. на ВКС, IV г. о..

Ответникът по тази касационна жалба - Прокуратурата на Р. Б. не подава писмен отговор.

Касаторът – ответник Прокуратурата на Р. Б. обжалва въззивното решение в частта му, в която предявените искове са уважени, поддържайки, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт е необосновано завишено, като не съответства на действително претърпените вреди в причинно-следствена връзка с процесното незаконно обвинение, които не надхвърлят обичайните при други подобни случаи. По отношение на присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди от процесния деликт поддържа, че той многократно надхвърля минималния размер, предвиден в чл. 13, ал. 1, т. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касателно процесното незаконно обвинение в престъпление, и не съответства на фактическата и правна сложност на наказателното дело. Поради това счита, че е прекомерен спрямо дължимата грижа за ангажиране на правна помощ в наказателното преследване. Моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено частично като неправилно, като бъдат намалени присъдените в полза на ищеца размери на обезщетенията за имуществени и за неимуществени вреди от процесния деликт до размера на действително причинените вреди.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ответникът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Как се определя размерът на обезщетението за неимуществените вреди от деликт и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?, който счита за разрешен в атакуваното решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 3 и т. 11 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 395 от 18.01.2012 г. по гр. д. № 159/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 233 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 104/2012 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 50012 от 11.05.2023 г. по гр. д. № 858/2022 г. на ВКС, IV г. о., и 2. „Следва ли съдът при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, да определи обезщетението в размер, който е по – малък от заплатения в наказателния процес и длъжен ли е да изследва фактическата и правна сложност на наказателното дело и дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при упражняването на защитата?“, който намира за разрешен в противоречие с TP № 1 от 11.12.2018 г. по т. д.№ 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, решение № 119 от 18.04.2019 г. по гр. дело № 4522/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр. дело № 3662/2019 г. на ВКС.

Ответникът по тази касационна жалба - И. Г. П. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (въззивно решение по искове по граждански спор с цена на всеки от тях над 5 000 лв.), поради което същите са допустими.

Въззивният съд е приел за установено от приетите по делото доказателства, че с постановление от 10.01.2017 г. по пр. преписка № 8529/2013 г. на Софийски градска прокуратура, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем в извършването на престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 4 НК, за това, че е спомогнал заместник - министър председателя и министър на финансите С. Д. да извърши престъпление по служба във връзка с приватизацията на остатъчните държавни дялове от електроразпределителните дружества в България. По отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение подписка. Във връзка с повдигнатото обвинение е внесен обвинителен акт и е образувано н. о. х. д. № 4092/2017 г. на СГС, НО, 27 с-в., но с разпореждане от 27.10.2017 г. съдебното производство е прекратено и преписката е върната на органите на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Във връзка с повдигнатото обвинение е внесен нов обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, въз основа на който е образувано н. о. х. д. № 3640/2017 г. на СпНС, IV с-в, а с разпореждане от 08.03.2018 г. по същото дело съдът е допуснал и приел за съвместно разглеждане предявения от държавата срещу ищеца и другите четирима обвиняеми граждански иск за сумата от 20 829 200 лв., след което съдебното производство отново е прекратено и преписката е върната на Специализираната прокуратура с указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Във връзка с процесното обвинение за трети път е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, с който повдигнатото обвинение е конкретизирано като такова по престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 и вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, и въз основа на който е образувано н. о. х. д. № 3076/2018 г. на СпНС, IV с-в. В производството по делото съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от държавата срещу ищеца и други четирима обвиняеми лица граждански иск за сумата от 7 457 553, 82 лева - нанесени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. С присъда от 28.06.2020 г. по н. о. х. д. № 3076/2018 г. на Специализирания наказателен съд, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение, като е отхвърлен и предявеният граждански иск. По протест на специализираната прокуратура делото е разгледано от въззивния съд, който с решение от 19.04.2021 г. по в. н. о. х. д. № 495/2020 г. на Апелативен специализиран наказателен съд, IV възз. с-в, е потвърдил изцяло първоинстанционната оправдателна присъда, влязла в сила на 03.06.2021 г..

САС е намерил за установено от приетите в процеса два договора за правна защита и съдействие от 05.03.2019 г. и от 06.01.2021 г., че ищецът е заплатил общо 66 000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в досъдебното и съдебно производство с предмет процесното незаконно обвинение.

Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели П., Л. и Б. – служители на ищеца, от чиито показания, които е кредитирал като взаимнонепротиворечиви и непосредствени, е счел за установено, че П. е бил притеснен, фрустриран, нервен и гневен след като е разбрал за процесното обвинение; имал е високо кръвно налягане и се е налагало да го мерят; хората, които са работели за ищеца, не са се съмнявали, че той не е извършил престъплението и не са имали негативно отношение към работодателя си; отношението на търговските партньори на ищцовите А. Ф. Х. АД и Реналфа АД обаче се е променило, те посрещнали новината за повдигнатото обвинение с притеснение и формирали отношение, което създало негативи за фирмите на П.; доверието на банките към ищцовите дружества е намаляло и те се дистанцирали от бизнес проектите му, като дружествата влезли в международните бази данни на банките като рискови клиенти; широкото медийно огласяване на наказателния процес е създало притеснения за ищеца и семейството му; неблагоприятните последици от процесното наказателно производство не са отшумели, все още съществуват; намалели са социалните контакти и срещи на пострадалия в сравнение с преди наказателния процес; имало е отдръпване на хора, и е нанесена репутационна щета на П., за преодоляването на която все още се полагат усилия и се предприемат действия.

Второинстанционният съд е приел по предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от непозволено увреждане в хипотезата на приключило наказателно производство с влязла в сила оправдателна присъда. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне на размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди, включващи се в понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съобразил е продължителността на наказателното производство (на 10.01.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем, а е оправдан с влязла сила присъда на 03.06.2021 г.), която не е неразумна. Взел е предвид наложената мярка за неотклонение – „подписка“, която не нарушава драстично субективните права на пострадалия. Зачел е вида и характера на обвинението в тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК (престъпление по служба, с правна квалификация чл. 283а, т..1 вр. с чл. 282, ал. 2, вр. с чл. 1 и вр. с чл. 20, ал. 4 вр. с ал. 1 НК). Съобразил е, че за негативните изживявания у ищеца е допринесъл и предявения граждански иск в завишен размер. Ценил е конкретната личност на пострадалия, общественозначима, и неговото обществено положение – на журналист, издател и предприемач, която обуславя по-висок интензитет на негативните преживявания от наказателна репресия, заради завишената критичност на обществото към такива публични личности и към тяхното поведение, което е винаги широко медийно отразявано, и заради по-високите изисквания на обществото към нравствения облик на такава личност. Счел е въз основа на гласните доказателства по делото, че процесното наказателно производство се е отразило негативно на репутацията на ищеца в бизнес отношенията му с партньори в страната и чужбина – намалели са бизнес срещите му в офиса за потенциални сделки, накърнено е доброто име на ищеца като бизнесмен и предприемач. Относно претърпените от незаконното обвинение репутационни вреди от незаконното обвинение, САС е приел, че широкото медийното отразяване на наказателния процес е било провокирано не само от личността на пострадалия, но и на останалите подсъдими, които са министри в правителството. Съобразил е още, че оправдаването на подсъдимите е било широко отразено от медийните издания в страната. Взел е предвид, че незаконното обвинение се е отразило негативно на ищцовата психика – ищецът е бил депресиран, стресиран, притеснен, затворил се е в себе си. Същевременно въззивният съд е намерил, че свидетелите нямат непосредствени впечатления как се е отразило повдигнатото обвинение в личните отношения на ищеца с близки, приятели и в семейството, поради което в тази сфера е счел за доказани обичайните вреди. Посочил е, че ищецът е продължил да работи – не се е дистанцирал от служебните си ангажименти, не е имало негативно отношение към него от страна на служители му. Подчертал е, че не са представени и медицински документи, установяващи увредено здравословно състояние при ищеца, причинено от незаконното обвинение. При определянето на обезщетението САС е съобразил и икономическата конюнктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, минималната работна заплата към този момент и нивото на жизнения стандарт. Горепосочените конкретни обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, са мотивирали решаващия съд да приеме предявения иск за неимуществени вреди за частично основателен за сумата 25 000 лв., счетена за справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт. В останалата предявена част до 100 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

По предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца хонорари за адвокатска защита в наказателното производство на Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“, въззивният съд е приел, че реално са били заплатени такива за процесуално представителство в досъдебната и в съдебната фаза на наказателния процес, в общ размер на 66 000 лв.. Във връзка с направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в наказателното производството, е счел, че делото е фактически и правно сложно с оглед на големия обем на доказателствата и на многото обвиняеми. Същевременно е посочил, че предвиденото минимално адвокатско възнаграждение в приложимата наредба за защита по наказателно дело като процесното, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до 10 години, е 1 500 лв.. Затова е заключил, че макар да не е обвързан от този минимален размер, платеният размер от 66 000 лв. е изключително висок, поради което възражението за неговата прекомерност е основателно. С тези лаконични мотиви го е намалил до сумата 30 000 лв., за която е уважил иска, а за разликата до пълния предявен размер го е отхвърлил като неоснователен.

Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му досежно иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Поставеният от двамата касатори първи въпрос е един и същи и е за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, вкл. квалифицирания такъв по ЗОДОВ, и конкретните обстоятелства, които трябва да бъдат взети предвид за точното прилагане на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и за обективирането на тази преценка в мотивите на съдебния акт. Правният въпрос осъществява общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е обусловил решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт, но спрямо него отсъства релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВС и ВКС. По този правен въпрос е формирана трайна, безпротиворечива практика на ВС и ВКС, с която атакуваното въззивно решение е съобразено, поради което не е осъществено релевираното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според нея (ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. сочената от жалбоподателите в касационните им жалби, както и решение № 112/14. 06. 2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г. о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г. о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 140 от 14.12.2017 г. по гр. д. № 919/2017 г. на III г. о. на ВКС; решение № 361 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 1851/2023 г. на IV г. о. на ВКС, и др.), размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например вида и тежестта на незаконното обвинение; продължителността на наказателното производство; наличието или не на наложена мярка за неотклонение и/или на процесуална принуда, както и техния вид и срок; доказателствата за физическото и психическото здраве на увредения, респективно за неговото влошаване поради наказателното преследване; негативните последици, претърпени от ищеца в личния, социалния и професионалния му живот; отражението на незаконното преследване върху бизнеса на пострадалия, в случай че той развива търговска дейност, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: обществената значимост на личността на ищеца с оглед интензитета на търпените болки и страданията; съдебното минало и наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, от който се претендират вреди по делото, доколкото търпените болки и страдания са произтекли от всички обвинения в престъпления, с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания. В мотивите към решението си съдът трябва да обсъди всички конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението. Това се отнася и за въззивната инстанция, когато пред нея остава спорен размерът на обезщетението за неимуществени вреди. В качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, въззивният съд извършва самостоятелна преценка на доказателствата и установените от тях правнорелевантни факти, след което въз основа на тях извежда своите собствени правни изводи по съществото на спора.

Както е видно от мотивите на обжалвания акт, решаващият съд е взел предвид именно горепосочените правнозначими обстоятелства, установени спрямо ищеца – продължителността на процесното наказателно преследване, която е разумна; наложената лека мярка за неотклонение подписка, която не нарушава съществено субективни права на лицето; обстоятелството, че процесуалните действия по процесното наказателно дело са многобройни с множество разпитани свидетели, то се е развило пред две съдебни инстанции, като три пъти е било връщано в досъдебна фаза заради допуснати процесуални нарушения; обстоятелството, че незаконното обвинение е за тежко престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“, което е било широко медийно оповестено от всички медии в страната; претърпените негативни психо - емоционални преживявания, ненадхвърлящи обичайните при подобни деликти; сериозно накърнената репутация на ищеца на издател, бизнесмен и предприемач от незаконното наказателно преследване, накърнило доброто му име сред бизнес партньори в страната и чужбина; по-високия интензитет на изживените негативни преживявания от незаконното обвинение и медийното му отразяване с оглед на това, че се касае за общественозначима личност, към която обществото е по-критично и по-ангажирано; социално-икономическата конюнктура в страната и водените и други наказателни производства срещу ищеца, приключили с оправдателни присъди, от които също са понесени неимуществени вреди, част от които протичали паралелно с процесното наказателно производство, които обстоятелства е преценил в тяхната съвкупност и взаимовръзка, излагайки подробни аргументи за значимостта на всяко от тях при определяне на справедливия размер от 25 000 лв. на процесното обезщетение за неимуществени вреди. От мотивите на обжалвания акт може да бъде направен извод, че въззивният съд е съобразил съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в своето решение, постановявайки го изцяло в съответствие със същата. Поради неосъществяването на общото и на релевираното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по горепосочения правен въпрос.

Вторият поставен от касаторите въпрос, обобщен и преформулиран съобразно правомощията на касационната инстанция според т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свежда до следния правен въпрос: По предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, когато насрещната страна е възразила срещу неговата прекомерност, какви са критериите (конкретните обстоятелства), от значение за определяне на разумния му размер, които въззивният съд следва да преценява при изследване на въпроса дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговаряне на адвокатското възнаграждение в конкретното наказателно производство, и от значение ли е в тази връзка, че е приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия и неговата цена?. Горепосоченият правен въпрос е от значение за изхода на конкретния спор за имуществените вреди, поради което осъществява общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на искания касационен контрол. Отговор на същия е даден по задължителен начин в ТР № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, доразвит в постановените след него решения по чл. 290 ГПК: решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 3662/2019 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 119 от 18.04.2019 г. по гр. д. № 4522/2017 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 167 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 3502/2016 г. на ВКС, ІV г. о. и др., според които сторените разходи за адвокатско възнаграждение в наказателно производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия. При възражение на ответника по предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, съдът по иска за обезщетение за вреди изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него, в резултат на което същото остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал. Следователно по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от заплатения в наказателния процес. За преценката доколко уговореното адвокатско възнаграждение е разумно и съответно на пазарните условия с оглед фактическата и правна сложност на делото, не може да се изхожда от размерите на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, понастоящем с променено наименование (Наредба за възнаграждения за адвокатска работа). Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, който се стреми да си осигури най-добрата по собствената му преценка защита в наказателното производство – защита, при възнаграждение с оглед очаквания резултат и действително положения от адвоката труд. Дължимата грижа е тази, осигуряваща адвокатска защита при възнаграждение, което обичайно не може да бъде в рамките на предвиденото в горепосочената Наредба № 1 от 2004 г., но трябва да е разумно съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с икономическата обстановка в страната към момента на договарянето му. Не може да се изисква обвиняемият да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно. Ако адвокатското възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер, само тогава превишението е прекомерно и така платеното възнаграждение подлежи на намаляване по иска с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Изложените правни съображения от въззивния съд в атакуваното решение при извършената преценка за разумния размер на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца в процесното наказателно производство са лаконични и от тях не може да бъде направен извод съобразена ли е горепосочената практика на ВКС по правния въпрос. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния акт в частта му по иска за имуществени вреди по този въпрос, за да се провери дали даденото крайно разрешение по него в атакуваното решение съответства или не на формираната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 от 27.02.2025 г. по в. гр. д. № 1866/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта му по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 4 НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 от 27.02.2025 г. по в. гр. д. № 1866/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта му по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от горепосочения квалифициран деликт.

УКАЗВА на ищеца И. Г. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба на ищеца срещу въззивното решение в частта му по иска за имуществени вреди ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.