ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2242

гр. София, 29.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 1986/2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1671/13.02.2025 г. на „Аква системс“ ЕАД, гр. Бургас, представлявано от изпълнителния директор М. К., чрез адвокат А. П., срещу въззивно решение № 252/17.12.2024 г. по в. гр. д. № 352/2024 г. на Апелативен съд - Бургас.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. От кой момент започва да тече давностният срок за предявяване на иск за вреди от непозволено увреждане, когато вредоносното действие е продължително във времето и настъпването на вредата е разсрочено; 2. Следва ли при частично предявен иск за вреди от непозволено увреждане давността да се прекъсва само за предявената част от претенцията, или и за останалата част, която може да бъде предявена впоследствие; 3. Как следва да се разпределя доказателствената тежест при предявен иск за пропуснати ползи вследствие на възпрепятстван достъп до недвижим имот, и следва ли ищецът да докаже фактическите основания за невъзможността да осъществява дейността си през целия претендиран период; 4. Следва ли съдът служебно да излседва въпроса за изтекла погасителна давност, когато ответникът е направил възражени за изтекла погасителна давност, но не е уточнил точния момент на началото и изтичането й; 5. Достатъчно ли е представянето на нотариална покана като доказателство за противоправно поведение, когато липсват други преки доказателства за съществуването на пречка за ползване на имота; 6. Налице ли е прекъсване или спиране на погасителната давност по чл. 116а ЗЗД в случаите, когато вземането е предявено частично, но не е последвало предявяване на иска за остатъка от сумата в рамките на петгодишния давностен срок; 7. Дължи ли съдът изрично обсъждане на възражение за изтекла погасителна давност, ако същото е своевременно заявено от ответника, но не е разгледано в мотивите на съдебния акт; 8. Следва ли при спор за непозволено увреждане съдът да установи с категорични доказателства противоправното повдение на ответника, респективно връзката между вредите и конкретното действие или бездействие, или е достатъчно доказване по реда на чл. 154 ГПК чрез индиции и косвен доказателства; 9. Как следва да се прилага нормата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД относно началния момент на давностния срок при деликтна отговорност, когато вредите са продължителни или настъпват в различни моменти от време; 10. Налице ли е обективна пречка за упражняване на правото на собственост и ползване на недвижим имот при струпване на материали в съседен имот, без пряко въздействие върху имота на ищеца; 11. Следва ли съдът да прилага разпоредбите на ТР №3/2016 г. при спор относно доказване на фактическите основания за претендирани вреди, когато същото не касае хипотеза, идентична със случая по делото; 12. Възможно ли е за период след предявяване на частичен иск, но преди окончателното му разглеждане, давността за остатъка от вземането да продължи да тече, ако липсва изрично спиращо основание; 13. В случаите на частично предявен иск за обезщетение от непозволено увреждане, следва ли съдът да се произнася служебно по въпроса за давността за останалата част от претенцията.

Ответникът по касация „Спедия“ ЕООД, гр. Варна, представлявано от Б. П., чрез адвокат Д. Т., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски пред касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 472/22.05.2024 г. по гр. д. № 911/2023 г. на Окръжен съд - Бургас, с което „Аква системс“ ЕАД е осъдено да запалти на „Спедия“ ЕООД сумата от 50 400 лева, представляваща остатък от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди с общ размер от 57600 лева, вследствие на противоправното поведение на ответника, изразено в бездействие – непремахване на струпани около сграда с идентификатор 07079.605.279.4 строителни отпадъци и насипан пясък и по този начин е ограничен достъпът до собствения на „Спедия“ ЕООД имот, от което ищецът е пропуснал да реализира печалба по договор за наем от 01.03.2018 г. за периода от 01.07.2018 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 15.12.2017 г. „Спедия“ ООД е станало собственик на сграда с идентификатор 07079.605.279.4. Ответното дружество „Аква системс“ ЕАД е собственик на поземления имот, в който процесната сграда е построена. Съдът е констатирал, че със сила на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр. д. № 7928/2019 г. на РС-Бургас е установено, че към м. март-май 2018 г. са насипани купчини пясък около процесната сграда, както и че ответното дружество е възложило на служителите си, осигуряващи пропускателен режим в имота, да се разпореждат къде да бъде складиран пясъкът. С тези действия е препречен достъпът до сградата. Със сила на пресъдено нещо е установен и фактът, че ищецът е пропуснал ползи от неполучени доходи в размер на 3600 лева месечно от наем на сградата поради разваляне на наемния договор на процесната сграда между „Спедия“ ООД и „Спектър 25“ ООД, тъй като ищецът не е могъл да предаде сградата за ползване в уговорения в договора срок – до 20.04.2018 г. С влязлото в сила решение ответникът е осъден да премахне натрупаните отпадъци и пясък, които са създавали пречки за ползването на имота, да отстрани образуваните диги, както и да заплати на ищеца сумата от 7200 лева, представляваща част от дължимото обезщетение за имуществени вреди. Установено е, че с покана за доброволно изпълнение от страна на „Спектър 25“ ООД, получена от „Спедия“ ЕООД на 30.04.2018 г., последнито е уведомено, че ако не предаде владението върху процесната сграда в срок от 10 дни, договорът ще се счита за развален. На 21.05.2018 г. „Спедия“ ЕООД е получило уведомително писмо от наемателя си, в което е посочено, че договорът за наем е развален по вина на наемодателя. Прието е, че с оглед действието във времето на СПН по предходното производство, противоправното бездействие от страна на ответника е било налице и към 10.05.2021 г., когато са приключили устните състезания във въззивната инстанция. Посочено е, че времето от 01.05.2018 г. до 30.09.2019 г. се обхваща от времевите предели на СПН, респ. за този период със СПН са установени елементите от фактическия състав на обезщетението по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Предмет на иска по приключилото дело е обезщетението за имуществени вреди в общ размер от 57600 лева, вследствие на противоправното поведение на ответника от което ищецът е пропуснал да реализира печалба по договор за наем от 01.03.2018 г. за целия период от 01.05.2018 г. – 30.09.2019 г., предявено частично – за 7200 лева. Предмет на спора в настоящото производство е периодът от 01.07.2018 г. до 30.09.2019 г. Поради това обстоятелство съдът е приел за ирелевантно твърдението на ответника, че от третия до шестнадесетия месец ищцовото дружество не е било в невъзможност да ползва собствената си сграда. Като неоснователно е преценено възражението за погасяване на вземането по давност. Посочено е, че давността е започнала да тече от момента на настъпване на вредите – 21.05.2018 г., когато правно действие е проявило изявлението на наемателя за разваляне на договора за наем.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Поставени са две групи въпроси. Първата група /първи, втори, четвърти, шести, седми, девети, дванадесети, тринадесети/ касае приложението на института на погасителната давност за вземания, произтичащи от непозволено увреждане. В практиката на ВКС е прието, че според чл. 114, ал. 3 ЗЗД погасителната давност за вреди от непозволено увреждане започва да тече от откриването на дееца, а когато той е известен – от момента на увреждането, респ. от проявление на имуществените вреди, като същата не се прилага служебно – чл. 120 ЗЗД. В случая съдът е приел, че между страните е установено наличието на увреждане, настъпило на 21.05.2018 г. Ето защо, с оглед предявяването на иска на 18.05.2023 г. е без значение дали общата петгодишна давност е прекъсвана или спирана за част от вземането, или не.

Останалите въпроси /трети, пети, осми и десети/ са неотносими, доколкото се отнасят до елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Константна е практиката на ВКС /ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, решение № 149/15.10.2019 г. по гр. д. № 60078/2016 г. на ВКС, I г. о./, че след като с влязло в сила решение, с което е уважен предявен частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем (размер), то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Съдът, в производството за остатъка от вземането, не може да преразглежда или установява факти, които не касаят погасяване на вземането или не отлагат неговата изискуемост. Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес за защита на вземане за разилката до пълния предявен размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика. Ето защо и така поставени впросите на касатора от тази група не са релевантни към решаващата воля на въззивния съд, поради което не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбите на чл. 12, ал. 1, вр. чл. 5 и чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ, „Аква системс“ ЕАД следва да заплати в полза на „Спедия“ ЕООД сторените в настоящото съдебно производство разноски в размер на 4908,40 евро - заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 252/17.12.2024 г. по в. гр. д. № 352/2024 г. на Апелативен съд - Бургас.

ОСЪЖДА „Аква системс“ ЕАД, гр. Бургас, представлявано от изпълнителния директор М. К. да заплати на „Спедия“ ЕООД, гр. Варна, представлявано от управителя Б. П., сумата 4908,40 евро - съдебни разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: