Нормативен текст

Чл. 114. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.

(Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.



Решение №183/19.03.2026 по гр. д. №2125/2024 на ВКС, ГК, I г.о., докладвано от съдия Диана Ценева
За правомощията на въззивния съд и начален момент на изискуемостта на законна лихва при обезщетение за непозволено увреждане
Въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор, следва да обсъди и да се произнесе по всички поддържани във въззивната жалба и в отговора по чл. 267 ГПК доводи и възражения, които имат значение за правилността на обжалваното първоинстанционно решение и за правилното решаване...
чл. 290 ГПК чл. 45 ЗЗД
Решение №60/02.02.2026 по гр. д. №87/2025 на ВКС, ГК, I г.о., докладвано от съдия Теодора Гроздева
Относно доказване на престъпни обстоятелства в гражданско дело и приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК
Хипотезата на спиране на гражданско дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК не изисква висящо наказателно производство за установяване на твърдените по гражданското дело престъпни обстоятелства. Ако при разглеждане на гражданското дело съдът счете, че са разкрити такива престъпни обстоятелства, той следва...
чл. 290 ГПК чл. 45 ЗЗД
Решение №20/13.01.2026 по нак. д. №551/2025 на ВКС, НК, III н.о., докладвано от съдия Калин Калпакчиев
Наказателна отговорност за набеждаване и давност за граждански иск за неимуществени вреди
ВКС счита, че фактическите и правни рамки на обвинението не са променяни съществено в цялостния ход на наказателното производство, както и че при изготвяне на втория обвинителен акт не е налице нито съществено изменение на обстоятелствена част, нито е приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление....
чл. 346, т. 1 НПК