ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1238

Гр. София, 29.04.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. д. № 156/2026 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 1581 от 27.03.2026 г. от процесуалния пълномощник на „Г. Ф. Г. ЕООД за допълване на определение № 612 от 27.02.2026 г., постановено по ч. т. д. № 156/2026 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., в частта за разноските, сторени за защита срещу подадената от В. С. У. частна касационна жалба, по отношение на които съдебният състав не се е произнесъл.

Молителят излага твърдения, че в развилото се по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК пред ВКС частно производство е направил разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., които са своевременно поискани с отговора на частната касационна жалба, ведно с представени доказателства за направата им, и на които има право с оглед изхода на спора.

Насрещната страна – В. С. У., чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК оспорва молбата, като счита, че разноски не следва да се присъждат, защото в развилото се частно производство е разрешен единствено въпросът за международната компетентност на българския съд да разгледа и реши повдигнатия пред него правен спор, с което обаче делото не е приключило. Твърди, че „Г. Ф. Г. ЕООД би имало право на разноски едва след постановяване на решение по предявените от дружеството искове, и само в хипотезата, че те бъдат уважени.

Молбата за допълване е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С определение на настоящия съдебен състав № 612 от 27.02.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на определение № 293 от 23.09.2025 г. по в. ч. т. д. № 457/2025 г. на Пловдивския апелативен съд, с коeто е потвърдено определение № 111 от 22.07.2025 г., постановено по т. д. № 42/2024 г. на Окръжен съд – Смолян. С последното е оставено без уважение възражението на В. С. У. за липса на международна компетентност на Окръжен съд – Смолян да разгледа предявените от „Г. Ф. Г. ЕООД срещу него искове по чл. 422 ГПК и е прието, че този съд е компетентен да разгледа спора, предмет на делото.

На основание чл. 81 от ГПК разноски се дължат тогава, когато се постановява краен акт по делото. Възможно е да се присъдят разноски и в частно производство, когато то е образувано по частна жалба срещу определение за прекратяване на производството по делото. В този случай, с определението по частната жалба, ако същата е оставена без уважение и прекратяването влезе в сила, съдът ще присъди разноски.

В настоящия случай обаче производството по делото не е прекратено. Първоинстанционният Окръжен съд – Смолян се е произнесъл по това дали е международно компетентен да разгледа предявените искове, т. е. произнесъл се е на основание чл. 28, ал. 2 от КМЧП и съгласно ал. 3 на същия член определението му подлежи на въззивно и касационно обжалване. С това определение се разрешава въпросът относно правомощието на съда да разгледа исковете, но то, с оглед предмета си, не е краен акт, с който приключва производството по делото – материалноправният спор тепърва ще бъде решен по същество. Това налага извод, че в този етап на производството делото не е приключило и не може да бъде разпределена от съда отговорността за сторените от страните разноски, т. е. разпоредбата на чл. 81 от ГПК не може да намери приложение към този момент от развитието на делото. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в постановените от състави на ВКС в производства по чл. 274, ал. 3 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК определения – напр. определение № 469 от 28.07.2015 г. по т. д. 2683/2014 г., II т. о., определение № 491 от 27.06.2011 г. по ч. т. д. № 288/2011 г., ІІ т. о., определение № 1016 от 21.12.2011 г. по ч. т. д. № 665/2011 г., ІІ т. о. и други, в които е прието, че произнасянето по искането за разноски предпоставя приключване на делото в съответната инстанция по начин, изключващ разглеждането му отново от тази инстанция. При логическото тълкуване на чл. 81 ГПК вр. чл. 78 ГПК се налага изводът, че, за да може да се реализира отговорността за разноски, следва производството по делото да е приключило. При липса на такова приключване с краен акт – каквито не са постановените определения по провежданите производства от частен характер, не може да се реализира тази отговорност. Поради това и не се определят разноски независимо от изхода по конкретното частно производство. В тази връзка, правилни са съображенията, наведени от насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК, че за развилото се пред ВКС частно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК „Г. Ф. Г. ЕООД би имало право на разноски с оглед предстоящия изход от спора по същество по все още висящия между страните исков процес.

При тези данни съставът на Върховния касационен съд намира, че липсва основание за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определение № 612 от 27.02.2026 г.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на „Г. Ф. Г. ЕООД за допълване на определение № 612 от 27.02.2026 г., постановено по ч. т. д. № 156/2026 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., в частта за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: