О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2861

София, 05.10.2023 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

разгледа докладваното от съдията В. А. ч. гр. д. № 3659/2023 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Община – гр. Кула, чрез адв. Н. В., упълномощена от кмета В. В., против определение № 280 от 04. 07. 2022 г. по ч. гр. д. № 198/2022 г. на ОС - Видин, потвърждаващо определение № 26 от 15. 03. 2022 г. по гр. д. № 231/2021 г. на РС - Кула, с което, на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 103 и чл. 104, т. 4 ГПК, делото е изпратено по подсъдност на РС - Видин. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване, отмяната му и прекратяване на исковото производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от насрещната страна – ищцата Ан-М. С. Б., малолетна, представлявана в исковото производство от адв. К. Г., упълномощен от родителите й Б. М. Б. и С. Б. Б..

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че делото има за предмет предявени от Ан-М. С. Б., чрез адв. К. Г., упълномощен от родителите й Б. М. Б. и С. Б. Б., против Община – гр. Кула и „С. М. – Уни“ ЕООД искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата 26000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата на 18. 08. 2021 г. Първоначално искът е бил предявен за сумата 10000 лв., но в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК (до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция) е изменен чрез увеличение на размера му с 16000 лв. - от сумата 10000 лв. на сумата 26000 лв. Прието е, че при този размер на претенцията и съобразно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК, искът е родово подсъден на окръжен съд, който ще прецени и основателността на възражението на общината за недопустимост на исковото производство, поради нередовност на исковата молба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран нито един правен въпрос, нито се съдържа позоваване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Съдържащите се в частната касационна жалба оплаквания за неправилност на определението, поради постановяването му по недопустимо исково производство – образувано по нередовна искова молба представляват касационни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, обсъждането на каквито във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.

Въпросът за отговорността за разноските, направени от страните в настоящото частно производство, следва да се реши с приключващия делото съдебен акт, според изхода му (чл. 81 ГПК).

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 280 от 04. 07. 2022 г. по ч. гр. д. № 198/2022 г. на ОС – Видин.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: