ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2213гр. София, 29.04.2026 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

Е. П.

като изслуша докладваното от съдия Петрова ч. гр. д. № 3513 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 248 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, се е произнесъл по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК с определение № 411 от 29.01.2026 г. по настоящото дело, с което е потвърдил определение № 2716 от 29.05.2025 г. по гр. д. № 3343/2024 г. на ВКС, ІІ г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на И. В. Н. срещу решение № 607 от 6.06.2024 г. по гр. д. № 569/2024 г. на Варненския окръжен съд и е осъдил И. В. Н. да заплати на Г. С. М. сумата от 1022.58евро, с левова равностойност от 2000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС.

С молба от 06.02.2026 г. И. В. Н., представляван от адвокат М. К., моли определението на съда да бъде изменено в частта за разноските, като се отхвърли искането за присъждане на разноски, евентуално бъде намален по размер адвокатският хонорар, заплатен от ответника по жалбата и възложен като разноски върху жалбоподателя, поради прекомерност.

Препис от молбата е връчен на Г. С. М., която не взема становище по същата.

Производството по молбата по чл. 248 ГПК е допустимо, тъй като същата е депозирана в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна.

Възражението на касатора за прекомерност на присъденото с определението адвокатското възнаграждение, е заявено с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, което според настоящият съдебен състав е своевременно. Това е така, защото препис от отговора на частната жалба не се връчва на жалбоподателя, а определението, с което съдът се е произнесъл по чл. 274, ал. 2 ГПК е постановено в закрито заседание.

Разгледано по същество искането по чл. 248 ГПК е частично основателно.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, съдът може да намали същото по размер. За да определи справедливия размер на възнаграждението за предоставена правна помощ съдът, освен разясненията на закона, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, следва да съобрази даденото тълкуване на закона в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което също е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. Съобразно цитираните решения при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител на ответника по жалбата е депозирал писмен отговор на частна жалба, в който е заявил становище, че жалбата на И. Н. е неоснователна. Заявеният спор пред касационната инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност - поставен за разглеждане е въпросът за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения, постановени по искове с цена до 5 000.00лв, който въпрос е ясно уреден с разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. Защитаваният интерес от жалбоподателя в производството е в размер на 2 180 лева и 3 575 лева. Посоченият като ориентир при този материален интерес размер на адвокатските възнаграждения, съгласно чл. 7, ал. 2 НВАР, възлиза общо на сумата от 1100 лева. Заплатеният от жалбоподателят хонорар за правна защита и съдействие по делото, образувано по частна жалба пред ВКС, възлиза на сумата от 935 лв., видно от представения договор, подписан на 20.06.2025 г. между И. Н. и адвокат К..

При съобразяване на гореизложените предпоставки се налага извод, че заплатеното от Г. С. М. адвокатско възнаграждение от 2000.00лв. е прекомерно, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да се намали до сумата 935.00лв., която се явява справедлив размер на възнаграждението, като определение № 411 от 29.01.2026 г. следва да се измени в частта на присъдените разноски съобразно мотивната част на настоящото определение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 411 от 29.01.2026 г. по гр. д. № 3513/2025 г. на ВКС, I г. о. в частта за разноските, както следва:

НАМАЛЯВА, поради прекомерност, размера на присъденото в полза на Г. С. М. с ЕГН [ЕГН] адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС до сумата от 478.06евро /четиристотин седемдесет и осем евро и шест евроцента/, с левова равностойност от 935 /деветстотин тридесет и пет / лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: