ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3268гр. София, 19.11.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

И. Д.

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1586/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. М. от [населено място] срещу решение № 281 от 17.03.2025 г. по в. гр. д. № 2406/2024 г. на Варненски окръжен съд в частта, потвърждаваща решение № 843 от 14.03.2023 г. по в. гр. д. № 11570/2021 г. на Варненски районен съд, с която предявеният от касатора срещу ЗК „Л. И. АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат от пътно-транспортно произшествие от 11.12.2019 г. – е отхвърлен за разликата от 2 000 лв. до 20 000 лв.

Касаторът поддържа, че в атакуваната му част въззивното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода за допуснато от него съпричиняване на вредите, като твърди, че съдът не е посочил нито едно от събраните по делото доказателства, въз основа на които е достигнал до този извод. Счита, че в отклонение от Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК решаващият състав служебно, извън твърденията на страните, е въвел собствени фактически твърдения и че определената от него степен на съпричиняване е в явно противоречие с установения механизъм на произшествието.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. 3адължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях; 2. Следва ли страната, която е направила възражение по чл. 51 ал. 2 ЗЗД, да проведе пълно и главно доказване на същото; 3. Длъжен ли е водачът, който се движи по път с предимство, да намали скоростта си и спре управлявания от него автомобил, в случай че на пътя възникне опасна ситуация; 4. При преценка относно наличието и степента на съпричиняване в хипотеза на непозволено увреждане, следва ли съдът да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушенията на делинквента и на пострадалия и да отчете причинната им връзка с вредите, респ. да установи действителния обем, в който всеки от участниците в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат; 4.1. При такава преценка, може ли съдът да се позовава на ненаправени от страните фактически твърдения“.

В подкрепа на заявеното основание касаторът се позовава съответно на: ППВС № 1/1953 г., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 59 от 14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 27 от 28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015г. на I т. о. и др. (за първия въпрос); решение № 18 от 24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020г. на ВКС II т. о., решение № 97 от 06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т. д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т. д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. и др. (за втория въпрос); решение 50176 от 20.12.2022г. по т. д. № 1849/2021г. на I т. о. (за третия въпрос); Постановление № 17 от 18.11.1963г. ППВС, решение № 91 от 27.07.2017 г. по т. д. № 1099/2016 г. на II т. о., решение № 15 от 12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на II т. о. и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК (за четвъртия въпрос).

Освен по поставените въпроси, заявено е искане за допускане на касационния контрол и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, аргументирана с твърдението за допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, изразяващо се в прилагане contra legem на чл. 50, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 ЗДвП.

Ответникът по касация – Застрахователна компания „Л. И. АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 04.06.2025 г. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е взел предвид, че производството пред него е образувано след връщане на делото за ново разглеждане, след като Върховен касационен съд, Второ търговско отделение, с решение № 193 от 20.11.2024 г. по т. д. № 422/2024г., е отменил въззивно решение № 1280 от 03.11.2023 г. по в. гр. д. № 1139/2023г. на Варненски окръжен съд в обжалваната му част, с която предявеният от Д. С. М. срещу ЗК „Л. И. АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 11.12.2019 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2021 г. до окончателното й заплащане.

В изпълнение на дадените от ВКС указания за разглеждане на наведеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, с определение от 30.01.2025 г. въззивният съд е допълнил доклада по делото в частта за разпределение на доказателствената тежест, като е указал на ответника, че в негова тежест е да установи наличието на принос.

Въз основа на заключението на тричленната авто-техническа експертиза, решаващият състав е приел за безспорно, че: На 11.12.2019 г. в [населено място], на [улица]е реализирано ПТП между л. а. „Мицубиши“, модел „Спейс стар“, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Д. С. М., който е излизал на булеварда от вход/изход на Спешен център на МБАЛ „Света А.“ с цел да се включи в движението към [улица], и движещия се по бул. „Ц. О. в посока към [улица]л. а. „Нисан М.“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Т. М. М.; Скоростта на движение на движещия се в крайна лява лента л. а. „Нисан М.“ е била около 58.81 км/ч, а на л. а. „Мицубиши“ – около 2.13 км./ч; Доколкото посоката на движение на л. а. „Мицубиши“ е била противоположна на посоката на движение на л. а. „Нисан М.“, той е следвало да пресече двете ленти за движение на [улица]в посока към [улица], преди да се включи в движението по булеварда в посока към [улица]; Ударът между двата автомобила е настъпил поради това, че нито един от двамата водачи не е предприел действия по аварийно спиране.

С оглед така установения механизъм на произшествието, въззивният съд е приел, че произшествието е предизвикано от действията на всеки от двамата участници в него, но приносът на ищеца-водач на л. а. „Мицубиши“ е значително по-висок от този на водачката на л. а. „Нисан М.“, тъй като същият е навлязъл на път с предимство от крайпътна територия, без да изчака преминаването на движещите се по него превозни средства, както и че не е предприел каквито и да са действия за предотвратяването и избягването на настъпилата вследствие на това опасна ситуация, докато нарушението на водачката на л. а. „Нисан М.“ се състои единствено в това, че е карала със скорост около 58.1 км./ч, с което е нарушила разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, задължаващи я да управлява автомобила със скорост, съобразена с конкретните пътни условия, и че не е предприела действия по аварийно спиране за предотвратяване на ПТП, като е посочил, че тя не е имала основание да очаква навлизането на превозно средство перпендикулярно на нейната посока на движение, за да съобрази управлението си с това обстоятелство. С оглед на това е определил съпричиняването на ищеца в размер на 90 %.

Решаващият състав е изложил подробни съображения за наличието на всички предпоставки по чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на ответния застраховател – виновно и противоправно поведение на застрахован при него водач, причинило вреди на ищеца – телесни увреждания. Като справедлив размер на дължимото обезщетение е преценил сумата 20 000 лв., съобразявайки вида и тежестта на травматичните увреждания, интензитета, степента и продължителността на болките и страданията, възрастта на ищеца към момента на настъпване на произшествието – 54 г., а също и обществено-икономическите условия в страната към същия момент.

С оглед приетия процент на съпричиняване от 90%, след частична отмяна на първоинстанционното решение, искът е уважен за сумата 2 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата 23.04.2021 г., на която ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП.

Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора четвърти въпрос, който, конкретизиран в съответствие с правомощията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до въпроса за определяне приноса на пострадалия за настъпване на вредите при пътно-транспортно произшествие.

По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото, така и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е решен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика – задължителна и казуална.

Всички останали въпроси касаят правилността на обжалвания акт, поради което не могат да обосноват допускане на касационния контрол.

Предвид допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да бъде обсъждано релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 281 от 17.03.2025 г. по в. гр. д. № 2406/2024 г. на Варненски окръжен съд в частта, потвърждаваща решение № 843 от 14.03.2023 г. по в. гр. д. № 11570/2021 г. на Варненски районен съд, с която предявеният от Д. С. М. от [населено място] срещу ЗК „Л. И. АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат от пътно-транспортно произшествие от 11.12.2019 г. – е отхвърлен за разликата от 2 000 лв. до 20 000 лв.

УКАЗВА на Д. С. М. от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 360 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: