Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Т. Н. Членове:

ЕМИЛИЯ И. К. при секретар

А. С. и с участието на прокурора

М. Б. изслуша докладваното от съдията

Е. И. по административно дело № 3138/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Българо-руско търговско дружество“АД /[Фирма 2]/, чрез адв. М. срещу решение №42297/17.12.2025 г. постановено по адм. д.№6264 по описа на Административен съд София град за 2025 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-22221124196443-004-001/06.12.2024 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.София потвърден, с решение № 184/14.02.2025 г. на Директора на дирекция ОДОП гр.София.

Според твърденията в касационната жалба първоинстанционното решение е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон, поради което са налице основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е разгледал изцяло въведените с жалбата доводи и приложените доказателства. Не е съобразена изцяло установената фактическа обстановка и законовата разпоредба на чл. 169 ДОПК в цялост.

Срещу дружеството има образувано изпълнително дело и това изрично е констатирано от съда, поради което е следвало да бъде приложен чл. 169, ал. 8 ДОПК. По делото са били налице редица доказателства, че е трябвало да бъде извършено прихващане и с други суми. Тези суми, с които са прихванати публичните задължения са били спорни и това обстоятелство е било известно на издателя на акта.

АССГ е тълкувал неправилно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, като е приел, че „всяка сума, която е недължимо платена и подлежи на възстановяване се прихваща за изискуеми публични задължения, като преценката се извършва към момента на прихващането” и че при отпадане на основанието „се издава нов акт”. Това тълкуване противоречи на принципа на правна сигурност. След като основанието за прихващане е отпаднало, АПВ следва да бъде отменен след като не е влязъл в сила, тъй като е издаден без материално правно основание, а не се издава нова АПВ, който да коригира предходния.

Доводите на съда са взаимно противоречащи си, което е самостоятелно основание решението да бъде отменено. Неправилно АССГ е преценил като законосъобразен процесния АПВ към момента на издаването му, но не е съобразил чл. 142, ал. 2 АПК. Към момента на постановяване на първоинстанционното решение е постановено окончателно решение на ВАС по дело №12082/2024 г., с което е отменено митническо решение №32-558416/15.09.2023 г. послужило като основание за извършване на прихващане. Макар да е съобразил, че има постановено решение съдът е посочил, че „няма идентичност на вземанията по процесния АПВ и последващия акт за прихващане или възстановяване“ и това не е основание да бъде прието, че актът е незаконосъобразен.

Според твърдението на касатора постановеното първоинстанционно решение противоречи и на принципа по чл. 6 АПК. Не е било необходимо органът по приходите да издава нов АПВ на 22.05.2025 г., с който да отменя предходния и да извършва ново прихващане.

АССГ не е съобразил чл. 169, ал. 8 ДОПК, както и обстоятелството, че административният орган е сътворил правен хаос, който би могъл да бъде въведен в ред с отмяна на процесния АПВ.

С АПВ № П-22221124196443-004-001/06.12.2024 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.София, не само са нарушени правата на дружеството, но и неоправдано е усложнен административния процес, което е в разрез с основни принципи на ДОПК и АПК.

Претендира се отмяна на решението, както и на АПВ, като преписката бъде върната на органа за ново произнасяне съгласно задължителни указния по тълкуването и прилагането на закона.

Претендира присъждане на разноски.

След постановяване на решението по делото е постъпило искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението, в частта за разноските, като се иска да бъдат намален размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Основанията за това са следните:

1. Административният орган е следвало да понесе разноските по силата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като пред съда са представени доказателства, които е можело да бъдат съобразени и представени в хода на административното производство.

2. Данъчната администрация не е била представлявана от адвокат, поради което не е сторила и разходи за своята процесуална защита, тъй като юрисконсултите са служители на НАП по силата на трудово или служебно правоотношение.

3. Неправилно размерът на юрисконсултското възнаграждение е определено по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, а не според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ.

Въз основа на тези аргументи се иска решението, в частта на разноските да бъде изменено и да се присъдят в полза на данъчната администрация разноски по реда на Наредбата за правната помощ.

Ответникът – Директор на дирекция ОДОП гр.София, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила.

Претендира присъждане на разноски.

По искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските присъдени от АССГ, в приложено по делото писмено становище обоснова твърдение, че не са налице причини, поради които да се редуцира присъденото юрисконсултско възнаграждение.

Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преоценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, неблагоприятно засегната от съдебното решение и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/№ П-22221124196443-004-001 от 06.12.2024 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 184/14.02.2025 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София, с който е извършено прихващане на надвнесен корпоративен данък общо в размер на 10 246.84 лв. със суми по решение № 32-558416 от 15.09.2023 г. на директора на ТД М. В.

При извършената проверка на акта, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма и съдържа всички фактически и правни основания. Надлежно е подписан с КЕП. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да бъдат самостоятелно основание да се приеме, че актът е незаконосъобразен.

В хода на извършената проверка относно правилното прилагане на материалния закон съдът е установил следните факти:

„БРТД“ АД има надвнесен корпоративен данък в размер на 10 246.84 лв., който подлежи на възстановяване. Дружеството има и публични задължения, които са предмет на изпълнително дело № 241531148/2024 г. С процесния АПВ е прихванато задължение възникнало по решение №32-558416/15.09.2023 г. на директора на ТД на М. В. Решението на митническия орган е обжалвано пред съда и е отменено. Първоинстанционният съдебен акт е обжалван пред ВАС и до приключване на административното производство не е постановен окончателен съдебен акт. В последствие в хода на съдебното производство е постановено решение №3309 от 28.03.2025 г., по адм. д.№12082/2024 г. на ВАС и с този окончателен съдебен акт е отменено митническото решение, сумите по което са прихванати с процесния АПВ.

Прихващането извършено с АПВ № П-22221124196443-004-001/06.12.2024 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.София е обосновано с мотиви, че обжалването на митническото решение не спира неговото изпълнение съгласно чл. 221, ал. 1 ЗМ и следователно към момента на издаване на АПВ органите по приходите са могли да извършат прихващането. Съдът е приел, че при издаването на акта е спазен реда по чл. 129 ДОПК и предвидената последователност в чл. 169, ал. 3б и ал. 5 ДОПК, според който следва да се погаси задължението, срокът който изтича най-рано.

Изводът направен от съда за законосъобразност на АПВ, не се променя и след представяне на решение № 3309/28.02.2025 г. по адм. д.№12082/2024 г. на ВАС.

От своя страна административния орган въз основа на окончателното съдебно решение на ВАС, е издал нов АПВ №22221125086434-004-001 от 22.05.2025 г., приложен по делото. С него е отменен АПВ№ П-22221124196443-004-001/06.12.2024 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.София и е извършено отново прихващане с други дължими суми.

Митото определено с решение № 32-558416/15.09.2023 г. на директора на ТД М. В. в размер на 3 074.05 лв., след отменителното решение е възстановено на „БРТД“ АД с решение №32-156777/23.05.2025 г. на компетентния митнически орган.

Съдът е приел, че втория АПВ са прихванати задължения различни от тези по АПВ № П-22221124196443-004-001/06.12.2024 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.София, не е налице идентитет за задълженията по двата акта и вторият акт не влияе върху законосъобразността на направеното първоначално прихващане.

На това основание е направен краен извод за законосъобразност на АПВ и не са установени основания за неговата отмяна.

С решението в полза на Национална агенция за приходите като юридическо лице, част от структурата на което е дирекция „ОДОП“ гр.София, е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1322.22 лв. по реда на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Решението е неправилно.

Безспорно е, че при издаване на АПВ е било налице изискуемо публично вземане, което не е платено доброволно и органите на НАП са били длъжни да го съберат по реда предвиден в ДОПК.

Вярно е, че в хода на административното по издаване на АПВ, производство митническото решение е било годно изпълнително основание, тъй като съгласно чл. 221, ал. 1 ЗМ подадената жалба не спира изпълнението му. Предвидено е, че определените от митническите органи задължения подлежат на изпълнение в 10-дневен срок от връчване на административния акт на лицето. Ето защо при преценката извършена от органа по приходите е било налице основание да бъдат прихванати дължимите суми от надвнесения корпоративен данък от дружеството. В последствие, обаче в хода на съдебното производство е постановено решение на ВАС, което е влязло в сила на 28.03.2025 г. и е окончателно. С него е бил отменен административния акт, който е послужил като основание за прихващане.

Основателно касаторът твърди, че при произнасянето си АССГ неправилно не е съобразил наличието на решение №3309 от 28.03.2025 г., по адм. д.№12082/2024 г. на ВАС, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отмяна на митническо решение № 32-558416/15.09.2023 г. на директора на ТД М. В. Сумата, която е прихваната с надвнесения корпоративен данък е определена с това решение. След като то е отменено, не е налице основание за прихващане. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. По смисъла на тази разпоредба, факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които решаващият орган е взел решението си. Отмяната на решение № 32-558416/15.09.2023 г. на директора на ТД М. В. обосновава приложимост на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като този факт променя с обратна сила фактическата обстановка при издаване на акта.

Отпаднало е основанието, въз основа на което е извършено прихващането. След като митническото решение е отменено, то не са налице задължения на „БРТД“ АД за мито и ДДС, които да подлежат на изпълнение и да могат да бъдат прихващани от подлежащи на възстановяване суми.

Само на това основание АПВ № П-22221124196443-004-001/06.12.2024 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.София се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Предприетите действия от органите по приходите след отмяна на митническото решение и издаденият АПВ от 22.05.2025 г. не са предмет на проверка в настоящото производство, но следва да се отбележи, че издаването на административен акт в хода на висящо съдебно производство е в противоречие с чл. 130, ал. 2 АПК.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалвания АПВ е постановен в противоречие с приложимия материален закон и като е достигнал до друг извод, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Вместо него, следва да се постанови друг по същество на спора, с който да бъде отменен АПВ № П-22221124196443-004-001/06.12.2024 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.София.

Отмяната на решението на АССГ засяга и присъдените в полза на НАП разноски, тъй като те се присъждат в полза на страната спечелила делото. Ето защо е неоснователно направеното искане за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК. До разглеждане на искането би се стигнало само в случай, че първоинстанционното решение е оставено в сила. При настоящия изход на спора, направеното искане е без предмет и не следва да бъде обсъждано.

При този изход на спора основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, съгласно приложен списък на същите.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 42297/17.12.2025 г., постановено по адм. дело №6264 по описа на Административен съд София град за 2025 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ АПВ № П-22221124196443-004-001/06.12.2024 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.София.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на [Фирма 2], ЕИК:121395605 сумата от 1584.41 евро разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Т. Н.

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ И. К.