Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

И. Д. Членове:

С. В.

С. Р. при секретар

М. Т. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя

И. Д. по административно дело № 3192/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Аврен против решение № 1475 от 06.02.2026 г., постановено по адм. д. № 2126/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата М. В. К., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя отказ изх.№УТ-1861(1)/20.08.2025г. на Главния архитект на община Аврен за издаване на удостоверение за търпимост на съществуваща сграда по заявление вх.№ УТ-1861/13.08.2025г. и връща преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалваният отказ е постановен при неспазване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е немотивиран, а от изложените формално фактически и правни основания в него не може да се направи извод за конкретното основание за постановяване на отказ да бъде издадено удостоверението за търпимост. Констатира, че в административното и съдебното производство са налице доказателства, че процесния строеж е извършен в периода 1994-1995 г., поради което прави извод, че са относими предпоставките на 16 ал. 2 ПР на ЗУТ, която хипотеза не е разгледана от административния орган. Приема, че не е извършена проверка за съответствието на строежа с действащи подробни градоустройствени планове и не са изследвани правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Констатира, че не са обсъдени приложените към заявлението писмени доказателства, не са обсъдени релевантните факти за издаването на удостоверението за търпимост и не са изискани допълнителни доказателства, в т. ч. не е извършена справка за обстоятелството деклариран ли е или не строежа до определен в нормата на 16 ПР ЗУТ срок, различен за всяка една от хипотезите на ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на същата разпоредба. По тези съображения съдът прави извод, за незаконосъобразност на оспорения отказ като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Незаконосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма. Същият е постановен в писмена форма, изложени са фактическите и правни основания за издаване му, а фактът, че не е обсъдена хипотезата на 16, ал. 2 ЗУТ не обосновава порок във формата на акта. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че при постановяването на отказа са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не са събрани относими доказателства, не са изискани допълнителни такива от заявителката и не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Действително допуснати са нарушения на процесуалните правила, но същите не са съществени. За да са съществени допуснатите нарушения следва да се установи, че ако такива не са допуснати, то би се издал акт с друго съдържание, което в случая не е налице. Освен това административният орган дължи произнасяне по искането за издаване на удостоверение за търпимост предвид твърдяната от заявителя и установена година на извършване на строежа, като в зависимост от това същият следва да извърши преценка в кой от периодите на търпимост попада строежа и съответно налице ли са материалноправните изисквания за издаване на исканото удостоверение. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че строежът е изграден в периода 1994-1995 г., като от показанията на свидетеля Г. П. се установява, че процесната постройка е построена през 1994 г. за селскостопански нужди съхранение на сено, а през 2019 г. 2020 г. е направен ремонт, след което започва да се ползва за лятна кухня. Всички приложени по делото декларации установяват, че през 1994-1995 г. в имота е построена едноетажна сграда, като от момента на построяването й не е извършвано ново строителство, а само ремонтни дейности. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че към момента на проверката от вещото лице сградата е едноетажна, полумасивна и представлява лятна кухня с площ от 62 кв. м., състои се от остъклена кухня, трапезария, коридор, санитарен възел, складово помещение и склад за инвентар. Покривът е четирискатен, покрит с керемиди. Видно от приложения по делото нотариален акт от 26.09.2009 г., за покупко-продажба е, че М. В. К. придобива [УПИ] и вила на един етаж с изба с площ от 30 кв. м., като процесната лятна кухня не фигурира в акта за собственост. По безспорен начин по делото е установено, че за процесния строеж не са издавани строителни книжа. С оглед декларираната година на изграждането на незаконния строеж е приложимо правилото на 16, ал. 2 ПР ЗУТ, съгласно който незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В случая не се твърди строежът да е деклариран в законоустановения срок и доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което цитираната норма е неприложима. С разпоредбата на 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не се отменят изискванията и времевите периоди, предвидени в 16 ПР ЗУТ. Предвиденият в него режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а се отнася само до тези, които не попадат в приложното поле на 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ. С тази норма се създава нов четвърти период относно строежи, изградени от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Освен това в случая по делото не се установява строежът във вида, в който е към настоящия момент да е съществувал в годината на изграждането му 1994-1995 г. Следователно отказът за издаване на удостоверение за търпимост е в съответствие с материалния закон.

С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материални закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост да се отхвърли.

Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди М. В. К. да заплати на община Аврен сумата 485.79 евро, от които 35.79 евро заплатена държавна такса и 450 евро, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Доказателства за направени разноски в първоинстанционното производство не са приложени.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1475 от 06.02.2026 г., постановено по адм. д. № 2126/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна И вместо НЕГО постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. В. К. против отказ изх.№УТ-1861(1)/20.08.2025г. на Главния архитект на община Аврен.

ОСЪЖДА М. В. К. да заплати на община Аврен сумата 485.79 евро (четиристотин осемдесет и пет евро и седемдесет и девет цента), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ И. Д.

секретар:

Членове:

/п/ С. В.

/п/ С. Р.