РЕШЕНИЕ
№. 506
Гр. София, 20 ноември 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ
БОНКА ЯНКОВА
при участието на секретаря И. П.
и след становище на прокурора от В. К. . като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 648/25 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура – гр.Варна срещу въззивно решение № 63/05.06.2025 г. на Апелативен съд –гр. Варна, постановено по в. н.о. х.д. № 33/2025 г.
В касационнния протест на прокурора от апелативната прокуратура се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Излагат се детайлни съображения в подкрепа на наведените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК като се цитира отменителното решение на касационната инстанция при предходното разглеждане на делото, съгласно което подсъдимият Т. в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК е годен субект на длъжностно престъпление по смисъла на чл. 283 от НК. Сочи се, че въззивният съд при новото разглеждане на делото е приел, че предявеното обвинение по чл. 282 от НК при форма на изпълнителното деяние „превишаване на власт“ се явява несъставомерно, като едновременно с това подсъдимият не може да бъде признат за виновен и относно формата на изпълнителното деяние „престъпно бездействие“ по служба, поради това, че при съставянето на актовете за административно нарушение актосъставителят не е посочил, че изземва предмета на нарушението, не е съставил констативен протокол или разписка за отговорното му пазене, поради което подсъдимият не е имало какво да организира във връзка с транспорта на незаконно придобитата дървесина, поради което не е извършил престъпление по чл. 283 от НК.
Прокурорът оспорва изводите на апелативния съд като счита, че в решението е извършена превратна, необективна и избирателна оценка на доказателствата. Липсва задълбочен анализ на показанията на свидетелите Ф. и М. и обясненията на подсъдимия Т. за процесното деяние, като вместо това съдът неоснователно е преценявал показанията на същите свидетели за времето преди инкриминираната дата, които са ирелевантни за доказаността на обвинението. На базата на анализа на последните доказателствени средства възззивният съд е достигнал до различни фактически положения, като е приел, че свидетелите са започнали съставянето на процесния акт за административно нарушение на 04.05.2020 г., но поради притеснения от проведения разговор с народен представител са го довършили на следващия ден. В съставения акт не са посочили, че изземват незаконно придобитата дървесина, не са съставили констативен протокол или разписка за отговорното й пазене, поради което подсъдимият Т. не е имал какво да организира, респективно не е извършил бездействие по служба. Оспорва се доказателствената дейност на въззивния съд по цялостната оценка на показанията на цитираните свидетели, които са в обратен смисъл, а именно, че проверката е била преустановена след разговора с подсъдимия Т., като са били игнорирани показанията на свидетелите А. и И.. В противоречие с приетите от апелативния съд фактически изводи за отправената от подсъдимия реплика спрямо свидетелите да оставят проверката и да се прибират е, че причина за спиране на същата проверка е бил разговорът с депутата А., което неправилно е довело до извод за липса на съставомерно поведение от страна на подсъдимия. Отделно не са били взети предвид показанията на останалите свидетели по делото / К. и К./ за това кое е било лицето отговорно за осигуряване на транспорта за незаконно придобитата дървесина и че това е било еднолично правомощие на подсъдимия Т., който е издавал заповедите за тази дейност. Като недопустими предположения се оценяват изводите на съда, че подсъдимият е действал по този начин поради позицията му на подчинение и зависимост и с цел да предпази своите служители, като не е било взето предвид, че това по ествството си представлява нарушаване и неизпълнение на служебните му задължения. В заключение се сочи, че доказателствената дейност на въззиения съд е довела до неправилни изводи по фактите на обвинението, представляващо съществено процесуално нарушение.
В подкрепа на алтернативно поддържаното оплакване за нарушение на материалния закон се излагат доводи, че неправилно избраната от прокурора правна конструкция на обвинението чрез възприемане на форма на изпълнителното деяние „нарушаване на служебни задължения“ при описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт бездействие по служба, което следва да се квалифицира като „неизпълнение на служебни задължения“, в процесуалните възможности на въззивния съд е било да отстрани допуснатото противоречие и да приложи правилно материалния закон. Счита се, че при идентичност на фактите и еднаква наказуемост на формите на изпълнителното деяние е следвало да се приложи закон за същото наказуемо престъпление без изменение на обвинението и подсъдимият да бъде признат за виновен относно неизпълнение на инкриминираните служебни задължения от Договора за управление.
В заключение в протеста се поддържа искането за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа касационния протест и счита, че решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне на апелативния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения в доказателствената му дейност по оценка на релевантните за обвинението доказателства и в частност показанията на свидетелите Ф. и М. Сочи, че в решението на апелативния съд липсва обективен анализ на репликата на подсъдимия към същите свидетели да спрат проверката, както и за съответното за обвинението правно значение на тази реплика, като вместо това са изследвани детайлно неотносими доказателства без правно значение.
Пред касационната инстанция подсъдимият Т. се представлява от упълномощения защитник адв. В., който счита, че въззивното решение като правилно законосъобразно и надлежно мотивирано следва да се остави в сила. Оценява касационния протест като неоснователен и сочи, че обвинението почива единствено на показанията на двамата свидетели Ф. и М., като по делото са налице безспорни доказателства, че на процесната дата подсъдимият не се е намирал в [населено място] и е разговарял със свидетеля Ф. по телефона от разстояние и в разговора е казал единствено, че трябва да се следват указанията на дознателя, но до идването му не се е стигнало, поради което съставянето на актовете е било изцяло в правомощията на двамата свидетели, които са били еднотипни с тези на техния директор. По тази причина не е било необходимо да се иска неговото съгласие или съдействие за съставянето на процесните актове за административно нарушение. Защитата счита, че за техниката, с която предприятието е разполагало за извозване на дървесината, два трактора, са били отговорни лица, които са били в отпуск и по делото не е установено ползването на външни услуги за тази дейност за периода от 01 – 31.12. 2020 г. Отделно, тъй като се касае за дни преди национален празник, 06.05. това не би било обективно възможно, а и за да се стигне до транспортиране на иззетата дървесина е следвало да бъде спазена процедурата по акта, като се посочи, че веществените доказателства се изземват, каквото отбелязване липсва. Не е налице и настъпила щета от действията на директора на предприятието, тъй като не е в неговите правомощия да решава какви ще бъдат последиците от съставените актове, като може само да ги администрира и да ги препрати на административно наказаващия орган. По тези съображения счита, че не са осъществени действия или бездействия от подсъдимия, за когото посочва, че се ползва с много добро име в обществото, понастоящем е пенсионер и е ангажиран да се брани от нападките на свидетелите, които имат личен мотив да дават объркани и непоследователни показания.
Подсъдимият Т. в право на лична защита заявява, че показанията на двамата свидетели са необективни и са в резултат на наложените им от подсъдимия дисциплинарни наказания. Заявява, че през цялата си 40-годишна практика като лесовъд, включително и на големи длъжности не е допускал противозаконни действия. В последната си дума пред ВКС моли за потвърждаване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационния протест на прокурора от Апелативна прокуратура - гр.Варна и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
Възиивното производство по делото, в което е постановено контролираното решение, предмет на настоящата касационна проверка е второ по ред, след като с решение на ВКС № 41/29.01.2025 г., постановено по н. д. № 855/2024 г. е отменена първата въззивна присъда, с която е била отменена присъдата на първата инстанция и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С отменената първоинстанционна присъда № 21/01.11.2023 г., постановена по н. о.х. д. № 210/23 г. на Окръжен съд – Силистра подсъдимият Т. е бил оправдан по предявеното му обвинение по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
След постановяване на отменителното решение на ВКС при новото разглеждане на делото от въззивния съд е постановено решение № 63/05.06.2025 г. на Апелативен съд –гр. Варна по в. н.о. х.д. № 33/2025 г., с което присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло и това решение е предмет на настоящата касационна проверка.
Касационният протест е подаден в законовия срок по чл. 350, ал. 2 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустим, като разгледан по същество се намери за основателен, макар и не на всички посочени в протеста основания.
В касационния протест се съдържа оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в избирателна и превратна оценка от въззивния съд на релевантната за обвинението доказателствена съвкупност, което е довело до неправилно формирани изводи по фактите на обвинението. Сочи се, че при възприемане на фактическата обстановка по делото съдът е игнорирал поведението на подсъдимия и свидетелите Ф. и М. за процесния период, като вместо това е основал изводите си по фактите на действията на двамата свидетели за друг период, който предхожда инкриминирания и няма връзка с процесното деяние. Отделно се оспорват изводите на контролирания съд за необективност на показанията на същите свидетели, като се сочи, че съвкупният анализ на доказателствата налага извод за тяхната еднопосочност и последователност в хода на цялостното наказателно производство, което ги определя като надежден източник на доказателства. Както и че без коментар е останал фактът, че процесната проверка е била преустановена след приключване на разговора между свидетелите и подсъдимия, който разговор въззивният съд е намерил за доказан по начина, по който е посочен от обвинението.
Оплакването от касационния протест на прокурора се намери за основателно.
При първото разглеждане на делото пред касационната инстанция в отменителното решение на ВКС са дадени указания по прилагането на материалния закон, свързани с допустимата правна квалификация на деянието по чл. 283 от НК, които са задължителни за съдебния състав на въззивния съд при повторното разглеждане на делото при липсата на установяване на нови фактически положения.
При новото разглеждане на делото след отмяната на въззивната присъда от ВКС, вторият въззивен състав е основал решението си на базата на същата доказателствена съвкупност, в рамките на която е била постановена въззивната присъда, отменена с първото касационно решение. В хода на съдебното производство по делото апелативната инстанция не е провеждала въззивно съдебно следствие и не е събирала нови доказателства, включително и пред този въззивен състав не са били приобщавани доказателства от досъдебното производство по реда на допустимите процесуални способи. С оглед наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК пред първия състав на ВКС същите доказателства са били преценявани както относно тяхната процесуална стойност, така и в съдържателен план и в отменителното касационно решение се съдържа становището на съда, което е придружено със съответна аргументация. При това положение след като изводите на контролирания въззивен съд по фактите на обвинението са формирани на същата доказателствена база, на която е била постановена и отменената въззивна присъда, предмет на първата касационна проверка, становището на касационната инстанция по оценката на тези доказателства обвързва следващия въззивен състав.
Въззивният съд не се е съгласил с направената от първия касационен състав оценка на релевантните за обвинението доказателства и вместо това им е дал нов процесуален прочит, за който е посочил, че е довел до възприемане на нови факти, различни от установените от първата съдебна инстанция /аналогични фактически положения са били възприети с първата въззивна присъда в тази част на обвинението, която е била предмет на първата касационна проверка/. Независимо от посоченото от втория въззивен състав, че се възприема нова фактическа обстановка, в мотивите към решението липсват изложени нови факти от правно значение за предявеното обвинение по чл. 282 от НК. В принципен план оценката на доказателствата и средствата за тяхното установяване е суверенна дейност на съдилищата по фактите и тя не може да се замества от касационната инстанция, но осъществяването на тази дейност следва да е съобразено от една страна с изискванията на процесуалния закон и от друга, в случаите когато се касае за втора по ред касационна проверка, с преценката и указанията на първия касационен състав за допуснатите процесуални нарушения./ по арг. от чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК/.
От съдържанието на мотивите към въззивното решение се установява, че от страна на въззивния съд е направен извод за необективност на показанията на свидетелите Ф. и М., които са били подложени на детайлен анализ в отменителното решение на ВКС и касационният състав е обективирал становище за тяхната обективност.
Въззивният съд от своя страна е оценявал същите свидетелски показания „през призмата на заеманата позиция в структурата на ТП и влиянието на създадената предубеденост след проведеното дисциплинарно производство от страна на подс. Т. срещу свид. Ф. и М., респективно подадените от тях сигнали от подсъдимия“ /стр. 18 от въззивното решение/ , обстоятелства, които са били известни и на първия касационен състав при оценката на цитираните доказателствени средства и който е приел тяхната обективност и ги е оценил за достоверни, като е изложил конкретни съображения за това. В противовес на тази процесуална оценка въззивният съд „с цел максимално ограничаване на субективизма и заинтересоваността на гласните доказателствени средства“ е изследвал с приоритет „писмените източници и съдържанието на вещественото доказателство диск от НС 112 за разговора между свид. Ф. и оператора на системата и дежурния на ОДМВР Силистра. Както и с цел попълване на непълнотите в показанията на свидетеля Ф., депозирани в хода на съдебното производство е използвал съдържанието на разговорите между същия свидетел и оператора на тел. 112 и разговора му с дежурния полицейски служител на ОДМВР Силистра, закрепен в приложената по делото писмена справка.
По този начин е нарушена от една страна забраната за предварително установената сила на доказателствата, закрепена в чл. 14, ал. 2 от НПК и от друга, тази на чл. 105, ал. 2 от НПК, че доказателствените материали, които не са събрани по реда и със способите на НПК не представляват годно доказателство по делото. При все това съдът е дал приоритет на съдържанието на писмените справки, за които е посочил, че представляват обективен източник на гласни доказателства, който е противопоставил на показанията на свидетеля Ф., депозирани пред съда. При анализа на гласните доказателства, събрани при разпитите на двамата свидетели Ф. и М., в подкрепа на становището за тяхната необективност съдът се е позовал на предходни актове за административни нарушения, които двамата свидетели са съставили в рамките на тяхната компетентност, по които не е била иззета дървесината, предмет на установените нарушения и на тази база е формирал извод за необективност на показанията им относно това как са действали в процесния случай. При анализа на същите показания съдът е използвал недопустими предположения, че свидетелят Ф. предварително е взел решение при съставянето на акта за административно нарушение да не изземва процесната дървесина, тъй като организация за изземването на дървата не е била проведена. Предмет на обвинението е именно липсата на съдействие от страна на подсъдимия Т. за създаване на организация за извозване на незаконно придобитата дървесина и това са подлежащите на установяване факти, достоверността или не, на които въззивният съд е следвало да установи със средствата и способите на НПК, а не да запълва фактическите си изводи с предположения без надлежна доказателствена основа.
Аналогичен порочен процесуален подход е бил възприет и при съпоставката на показанията на свидетеля Ф. със съдържанието на докладна записка до Началника на РУ Тутракан, изготвена от свидетеля И. / т. 2, п. 2, л. 57 от ДП/ , което е напълно недопустимо, доколкото показанията на свидетел могат да бъдат съпоставяни с други гласни доказателства само когато същите са събрани по реда на НПК, а не и в случаите когато изявленията на дадено лице са закрепени в писмен документ, приложен по делото и не са депозирани при разпита му в качеството на свидетел, респективно на обвиняем или подсъдим по същото дело.
Напълно доказателствено необезпечен се явява и изводът на въззивния съд, че „каквото и да беше казал подсъдимият Т. в този разговор със свидетеля Ф./ касае се за втория разговор между двамата, в който подсъдимият е казал да преустановят проверката и да се прибират/ - то не би имало различни последици, тъй като свидетелят Ф. вече е бил взел решение да не изземва дървата, обективирано в действията му по съставяне на акт за установяване на адм. нарушение на св. Х..“ Тези разсъждения са аргументирани и с показанията на свидетеля С. от досъдебното производство, които не са били приобщени към доказателствата по делото по надлежния процесуален ред. Независимо, че въззивният съд е констатирал това обстоятелство и декларативно е посочил, че досъдебните показания на свидетеля не могат да бъдат ползвани като годно доказателствено средство, ги е съпоставял с показанията на същия свидетел от съдебно заседание, установил е противоречия между тях и е основал изводите си по фактите на неприобщените показания на свидетеля от досъдебното производство / че дървесината не би била иззета в полза на държавата поради виждането на свидетеля С. в качеството му на административно наказващ орган за обема от санкции, които следва да наложи, което се съдържа в показанията му от досъдебното производство/.
Използваната аргументация за т. н. от съда „конкуренция“ на изземване и отнемане на вещи в административно наказателното и наказателното производство, които са предмет на нарушение или престъпление, в това число и доводът, че свидетелят С. при съставяне на наказателните постановления на база процесните актове за административно нарушение не е постановил отнемане на вещи, но не е привлечен към наказателна отговорност, което следва да се разглежда в полза на подсъдимия е напълно неуместна като процесуален подход и в процесуален аспект е неприложима към оценката на доказателствата в наказателния процес.
В заключение в стремежа си да обоснове становището за необективност на показанията на свидетелите Ф. и Мухарем апелативният съд е използвал недопустими похвати, които са в разрез с правилата на НПК, което е довело до опорочаване на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението и по естеството си представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд.
С оглед допуснатото процесуално нарушение при разглеждането на делото от въззивния съд, отговор на оплакването за нарушение на материалния закон не може да бъде дадено в рамките на настоящото касационно производство.
При новото разглеждане на делото е необходимо изводите на въззивния съд по фактите на обвинението да са изградени само на основата на процесуално годни доказателства и доказателствени средства при съобразяване на становището на първия касационен състав по доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата, в контекста на разпоредбата на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК .
В зависимост от възприетите фактически положения от въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, следва да бъдат съобразени и указанията от същото касационно решение по приложението на материалния закон.
Предвид изложеното и на осн. чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 63/05.06.2025 г. на Апелативен съд –гр. Варна, постановено по в. н.о. х.д. № 33/2025 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: