ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3285

[населено място], 20.11.2025 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. Анна Ненова

Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1695 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 15494/09.06.2025г. на „Й. И. ООД срещу решение № 196 от 09.04.2025г. по в. т.д. № 542/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 515 от 05.04.2024г. по т. д. № 1742/2023г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение, по искове по чл. 74 от ТЗ на А. В. Д., са отменени решения по т. 1 – т. 7 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците в дружеството, проведено на 30.06.2023г.

Оплакванията на касатора „Й. И. ООД в подадената жалба са, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск. Въззивният съд се е произнесъл по конститутивен иск по чл. 74 от ТЗ, какъвто петитум не е бил изрично формулиран в исковата молба. Този съд е трябвало да изследва твърдяната нищожност на взетите решения. Изложени са били твърдения, че Общото събрание не се е състояло и че решенията са били взети от лице без валидно учредена представителна власт. Отделно от това решението е било постановено по нередовна искова молба, при което на ищцата е следвало да бъде дадена възможност да уточни искането си. Въззивният съд не е съобразил квалификацията на решенията на Общото събрание (нищожни или незаконосъобразни) и реда за тяхното оспорване по съдебен ред. Според касатора решението на въззивния съд е и неправилно. ТЗ не предвижда специален способ за връчване на поканата за общо събрание на съдружниците и ако дружественият договор не урежда изрично такъв способ, то връчването на поканата може да се осъществи чрез всички допустими способи, включително предвидените такива в чл. 34 – чл. 54 от ГПК. В този смисъл неправилно е било прието, че не са приложими разпоредбите на чл. 46, ал. 2 и чл. 46, ал. 4 от ГПК. Въззивният съд не е подходил със засилена критичност към показанията на свидетеля Х. Х.. Тя е адвокат и разполага с пълномощна за ищцата, както и съдейства на адвокатите – пълномощници на ищцата по делото. Не е било съобразено, че свидетелят не е изложил впечатления преди или около 30.06.2023г. Същевременно по делото отсъстват други доказателства в подкрепа на достоверността на заявеното от този свидетел. В нарушение на чл. 266, ал. 3 от ГПК не са били допуснати искани във въззивната жалба на „Й. И. ООД доказателства. Съставът на Апелативен съд – София не е изследвал самостоятелно редовността на провеждане на Общото събрание и основанията за взетите решения, съответно не се е произнесъл по доводите на дружеството в тази връзка.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Формулираните от касатора въпроси са:

1. Нищожно или незаконосъобразно е решение на общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, което липсва (невзето), но е отразено като съществуващо в протокол? Нищожно или незаконосъобразно е решение на общото събрание на съдружниците, което е взето от лице без представителна власт?

2. Какъв е съдебният ред за защита при нищожни и/или незаконосъобразни решения на Общото събрание на съдружниците и може ли нищожно решение да бъде отменено по реда на чл. 74 от ТЗ?

Според касатора по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСТК на ВКС, както и с решение № 188 от 03.10.2011г. по т. д. № 33/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 100 от 04.06.2010г. по т. д. № 799/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 35 от 20.04.2010г. по т. д. № 546/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 178 от 24.04.2017г. по т. д. № 1340/2015г. на ВКС, ТК, І т. о.

3. Налице ли е нередовна искова молба при несъответствие между обстоятелствена част и петитума и какви са задълженията на въззивния съд при констатиране на такава нередовност на исковата молба?

Според касатора по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 60074 от 30.07.2021г. по т. д. № 1203/2020г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 29 от 09.02.2016г. по гр. д. № 4526/2015г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 121 от 17.11.2021г. по гр. д. № 4630/2019г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 208 от 28.11.2013г. по т. д. № 787/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 835 от 06.01.2011г. по гр. д. № 1578/2009г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 122 от 06.02.2014г. по т. д. № 861/2012г. на ВКС, ТК, І т. о.

4. Съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт, разглеждането на непредявен иск?

Касаторът се позовава на решение № 132 от 05.11.2010г. по т. д. № 896/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 307 от 04.10.2011г. по гр. д. № 1187/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 60144 от 08.07.2021г. по гр. д. № 3059/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.

5. Посочената от ищеца правна квалификация на иска задължителната ли е за съда?

6. Какви са правомощията и задълженията на въззивния съд, когато предявеният иск има друга правна квалификация, а не сочената от ищеца и дадената от първоинстанционния съд?

Във връзка с въпросите касаторът сочи решение № 199 от 23.10.2015г. по гр. д. № 369/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 266 от 17.12.2014г. по гр. д. № 6402/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 75 от 1988г. на ОСГК на ВКС, решение № 686/1986г. на ВС, решение № 234/2001г. на ВКС, решение № 688/2003г. на ВКС, решение № 50 от 17.02.2011г. по гр. д. № 762/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 186 от 26.11.2010г. по т. д. № 417/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 176 от 03.11.2010г. по т. д. № 118/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 51 от 07.04.2009г. по т. д. № 623/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 406 от 14.01.2014г. по гр. д. № 1585/2013 на ВКС, решение № 146 от 19.07.2013г. по гр. д. № 1725/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 107 от 13.08.2018г. по гр. д. № 2446/2017г. на ВКС, ГК, ІV г. о.

7. Следва ли предупреждението за изключване на съдружник и уведомяването на съдружник за провеждане на общо събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност да се считат за редовни единствено и само при лично връчване или е допустимо и приложението на фикцията по чл. 46, ал. 4 от ГПК?

Касаторът се позовава на решение № 85 от 12.07.2019г. по т. д. № 1966/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 104 от 10.03.2011г. по т. д. № 876/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 196 от 17.12.2009г. по т. д. № 208/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 74 от 14.07.2011г. по т. д. № 633/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., на което, според него, въззивното решение противоречи.

8. Редовно ли е осъщественото връчване на лице, което е от кръга на домашните на адресата по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК?

Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 254 от 31.03.2009г. по гр. д. № 6162/2007г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 357 от 04.10.2012г. по гр. д. № 436/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 346 от 20.04.2010г. по гр. д. № 1059/2009г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 281 от 05.07.2010г. по гр. д. № 539/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.

9. Как изпълнява задължението си въззивният съд да се произнесе по въведено оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на чл. 172 от ГПК?

10. Кои свидетели са заинтересовани в полза или вреда на една от страните и как следва да се преценяват от съда дадените от тях показания?

11. Следва ли да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК показанията на свидетел – пълномощник на страна по делото, когато е посочен като свидетел от своя доверител?

Според касатора по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 131 от 12.04.2013г. по гр. д. № 1/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 207 от 17.03.2021г. по гр. д. № 165/2020г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 466 от 03.01.2013г. по гр. д. № 1262/2011г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 50095 от 03.04.2024г. по т. д. № 1318/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 159 от 22.02.2016г. по т. д. № 1871/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

12. Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения?

Касаторът счита, че по делото въззивният съд е процедирал в противоречие с т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 556/2010г. по гр. д. № 1019/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 312/2012г. по гр. д. № 849/2011г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 306 от 09.10.2013г. по гр. д. № 1851/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 147 от 08.05.2014г. по гр. д. № 5659/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 92 от 03.04.2013г. по гр. д. № 1147/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 341 от 02.07.2010г. по гр. д. № 177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 178 от 06.11.2017г. по т. д. № 600/2017г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 174 от 12.01.2011г. по т. д. № 36/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 72 от 09.07.2012г. по т. д. № 398/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 7 от 29.01.2021г. по т. д. № 94/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

13. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са залегнали във въззивната жалба, и да изложи свои мотиви по предмета на спора?

Според касатора при постановяване на решението си въззивният съд не се е съобразил с Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 173 от 03.01.2016г. по т. д. № 1689/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 50026 от 26.06.2023г. по т. д. № 2705/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83 от 11.07.2022г. по т. д. № 859/2021г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 141 от 28.08.2024г. по т. д. № 2052/2023г. на ВКС, ТК, І т. о.

От насрещната страна А. В. Д. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че А. В. Д. е била съдружник в дружеството „Й. И. ООД, като е притежавала 50% от капитала. Останалата част от капитала е бил притежаван от Д. Л. Д., неин съпруг. Капиталът на дружеството е бил в размер на 124 100 лева, от които 500 лева, внесени в брой при учредяването, а остатъкът от 123 600 лева - внесен чрез непарична вноска. Той е бил разпределен в 12 410 равни дяла, с номинална стойност от 10 лева. Съдружниците са били и управители, представлявали дружеството заедно и поотделно.

Също според възприетото от въззивния съд на 30.06.2023г. е било проведено Общо събрание, в което е участвал единствено съдружникът Д. Л. Д., чрез пълномощник - упълномощения адвокат Х. Т. За събранието е бил съставен протокол от същата дата, с удостоверени подписа на упълномощия адвокат и съдържанието на документа, съответно рег.№ 1071/30.06.2023г. и с рег.№ 1072/30.06.2023г., том 1, акт 61, на нотариус И. С. рег. № 775 на Нотариалната камара.

Съгласно протокола на събранието са били взети решения по т. 1 – т. 7 от дневния ред съответно: за липса на представен доклад от съдружника А. В. Д. и отговор на поставените в отправеното й предупреждение от 23.06.2023г. за изключване въпроси относно извършени от нея действия в нарушение на чл. 126, ал. 1 - ал. 3 от ТЗ; приемане наличието на неизпълнение на изисканите с предупреждението от 23.06.2023 г. действия по неоказване на съдействие, неизпълнение на решения на Общото събрание и извършени действия против интересите на дружеството, включително и конкурентна дейност; изключване на А. В. Д. като съдружник на основание чл. 126, ал. 3 от Търговския закон и чл. 13 от Дружествения договор поради извършени закононарушения и увреждащи интересите и имуществото на дружеството действия, с изплащане на стойността на дружествените й дялове съгласно ликвидационен баланс; поемане на дружествените дялове на изключения съдружник от изрично заявилия съгласие за това съдружник Д. Л. Д., който е ставал едноличен собственик на капитала; приемане на доклад на управителя Д. Л. Д.; приемане на годишния финансов отчет на дружеството за 2022г. с възлагане на проверка на друго счетоводно дружество поради забавяне в неговото съставяне и одитиране, както и непълно отразяване на извършените стопански операции; изплащане на изключения съдружник на ликвидационната стойност на съответното му участие в капитала на дружеството в размер на номиналната стойност по ликвидационен баланс към датата на прекратяване на участието на съдружника с откриване на специална банкова сметка, по която да бъде преведена сумата; освобождаване на А. В. Д. като управител на „Й. И. ООД, като дружеството ще се управлява и представлява единствено от дотогавашния управител Д. Л. Д.; решение за търсене на имуществена отговорност от А. В. Д. за нанесените вреди на дружеството в качеството й на управител чрез завеждане на иск за сумата на причинените вреди; приемане на нов учредителен акт, с който се запазват наименованието, предмета на дейност, седалището и адреса на управление, размера на капитала и се отразява извършените промени в персоналния състав и в неговото представителство.

Според въззивния съд взетите решения са противоречали на закона и на дружествения договор, при което водените искове по чл. 74 от ТЗ за отмяната им са били приети за основателни.

По-конкретно на съдружника А. В. Д. не е било връчено надлежно предупреждението за изключването й съгласно чл. 126, ал. 3 от ТЗ, съответно чл. 13, ал. 3 от Дружествения договор, съгласно който към изключване може да се пристъпи след като неизправният съдружник бъде поканен да преустанови неправомерното си поведение и му се даде подходящ срок с оглед на конкретните обстоятелства. Връчването на предупреждението (отправено от дружеството чрез управителя и съдружник Д. Л. Д.) е било чрез частен съдебен изпълнител (ЧСИ Г. Д., рег. № 781 на КЧСИ), като документът е бил получен на 23.06.2023г. също от Д. Л. Д. като съпруг на А. В. Д.. Това негово качество изрично е било посочено от връчителя В. К.. Според въззивния съд за връчването не е можело да се приеме, че е редовно. Не се е установявало фактическото предаване на документа (предупреждение) на ищцата. В тази връзка съставът на Апелативен съд – София е посочил, че срещу Д. Л. Д. е била постановена Заповед за незабавна защита № 3/06.01.2023г. на Софийски районен съд по реда на Закона за защита от домашното насилие, съгласно която той е бил отстранен от съвместно обитаваното жилище в [населено място],[жк], [улица] му е било забранено да приближава съпругата си на по-малко от 100 метра. Обстоятелствата са изключвали Д. Л. Д. да е лице от домашните на адресата на документа. Отделно от това Д. Л. Д., като съдружник в дружеството, от което е изключена ищцата, и управител на „Й. И. ООД, е бил заинтересована страна при връчването.

Поканата за събранието е била връчена по идентичен с връчването на предупреждението начин (чрез Д. Л. Д.) и по идентични съображения за това връчване, според въззивния съд, не е можело да се приеме, че е редовно. Не се е установявало поканата да е била предадена на ищцата при наложилите се отношения между бившите съпрузи (издадената заповед по Закона за защита от домашното насилие), което изключва Д. Л. Д. да е лице от домашните, съответно поради негова заинтересованост относно връчването. Липсвало е признание относно редовното връчване на предупреждението и поканата за Общото събрание. Тези обстоятелства, според въззивния съд, са обуславяли нередовност при свикването на Общото събрание, съответно противозаконност и противоречие с дружествения договор и на останалите взети решения, извън тези, свързани с изключването на ищцата като съдружник.

На самостоятелно основание, според въззивния съд, не е бил спазен и срокът по чл. 139, ал. 1 от ТЗ, за който Дружественият договор не е съдържал особени разпоредби. Поканата е трябвало да бъде получена най-малко 7 дни преди датата на събранието, а в случая връчването, дори да се приеме редовно, е било на 23.06.2023г. Допуснатото процесуално нарушение относно свикването на Общото събрание е било достатъчно взетите решения да бъдат опорочени. Възраженията на ответника, че се е касаело само за един ден, както и че ако е следвало да бъде спазен срокът, то Общото събрание е следвало да се проведе в неприсъствен ден, са били приети за ирелевантни и неоснователни. Според въззивния съд законът не е поставял изискването Общото събрание да бъде провеждано само и единствено в присъствен (работен) ден, а такива изисквания са липсвали и в Дружествения договор. Спазването на предвидения в закона срок е било предпоставка за процесуална законосъобразност на взетите решения, която не се е свеждала до един или няколко дни.

При качеството на А. В. Д. съдружник в „Й. И. ООД, за нея е прието, че е била легитимирана да води исковете.

Също съгласно възприетото от въззивния съд, при предявяване на исковете на 25.09.2023г. е бил спазен преклузивният срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ. Ищцата не е присъствала и не е била редовно поканена на събранието от 30.06.2023г., при което срокът е започнал да тече от узнаването за взетите решения, но не по-късно от три месеца от деня на Общото събрание.

Узнаването на решенията е било на 20.09.2023г., когато ищцата е била уведомена за подаденото чрез управителя Д. Л. Д. заявление образец А4 с вх. № 20230920095026 за вписвания по партидата на дружеството, основани на взетите на Общото събрание решения. За момента на узнаването е бил допуснат и разпитан свидетел – адвокат Х. Х.. Тя е дала показания за обаждане от страна на ищцата, че е получила Вайбър съобщение от търговския регистър от 20.09.2023г. за заявени за вписване промени в обстоятелствата по партидата на „Й. И. ООД. След проверка от страна на адвоката се оказало, че са заявени за вписване заличаване на ищцата като съдружник и освобождаване като управител. Според показанията на свидетеля ищцата е реагирала бурно, учудила се, че това е възможно, попитала за датата на протокола и като разбрала, че е от 30.06.2023г., заявила, че тогава имало проведено събрание с друг дневен ред. Заявила също, че нито е била поканена, нито е присъствала на свиканото чрез Д. Л. Д. събрание. Адвокат Х. депозирала молба от името на ищцата за спиране на вписването, тъй като другите адвокати, съдействали на ищцата, са били служебно ангажирани.

Разпитът на този свидетел е бил поискан с допълнителната искова молба на А. В. Д.. По това доказателствено средство в допълнителния отговор на ответното дружество не е имало възражения, нито са били посочени и представени доказателства във връзка с узнаването от ищцата на взетите решения. Поддържано е било искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и разпит на свидетел във връзка с допуснатите нарушения на ищцата като съдружник, както и допускането на двама други свидетели при режим на довеждане във връзка със спорните обстоятелства относно свикването и провеждането на Общото събрание от 30.06.2023г. В отговора изрично е било заявено, че не се оспорва, че ищцата не е присъствала лично или чрез упълномощен представител на Общото събрание от 30.06.2023г.

Въззивният съд е отрекъл съставът на Софийски градски съд да се е произнесъл по непредявени искове (в писмената си защита пред въззивната инстанция ответникът е възразил, че ищцата е предявила искове за установяване на нищожност на взетите на процесното Общо събрание решения). Според съда ищцата е очертала спорното право чрез основанието и петитума на иска си и е липсвало задължение да посочва правното естество на претендираното право (квалификацията, която се следва от правната норма), като безспорно тя е по чл. 74 от ТЗ. В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на исковата молба, както и допълнителната искова молба, ищцата е навела фактически твърдения, че е съдружник в ответното дружество, че на проведено на 30.06.2023г. Общо събрание са взети решения и че така взетите решения противоречат на императивни разпоредби на закона и на дружествения договор, включително поради това, че покана и предупреждение за изключване не са й надлежно връчвани, както и поради това, че не е спазен срокът по чл. 139, ал. 1 от ТЗ (получаване на поканата най-малко 7 дни преди датата на Общото събрание). Въз основа на така описаните фактически твърдения е направен извод, че за ищцата се поражда правото да поиска от съда да отмени така взетите решения. Не е имало искане решенията да бъдат обявени за нищожни.

Изводите на въззивния съд са съответствали изцяло на съдържанието на исковата молба на А. В. Д., съответно подадената допълнителна искова молба. Ищцата е поискала отмяна на решенията на общото събрание от 30.06.2023г., включително на основанията, възприети от въззивния съд като основателни и обосноваващи уважаването на предявените конститутивни искове по чл. 74 от ТЗ.

Във въззивната си жалба „Й. И. ООД е поискало допускането на доказателства (един свидетел и писмени доказателства) за факта на уведомяване на ищцата за отправеното й предупреждение за изключване, както и за времето, мястото и дневния ред на проведеното Общо събрание. Искането е било обосновано с обстоятелства по чл. 266, ал. 1 от ГПК, но оставено без уважение от въззивния съд съгласно определение № 463 от 17.07.2024г. по делото. Възприето е било, че искането за събиране на такива доказателства е несвоевременно (доказателствата не са били поискани пред първоинстанционния съд).

При тези установени обстоятелства не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК.

По-конкретно липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено по непредявен иск, съответно по нередовна искова молба. Въззивният съд се е произнесъл по искове по чл. 74 от ТЗ, какъвто петитум е бил формулиран в исковата молба. Не се е касаело за нередовност на исковата молба в частта на уважените искове по чл. 74 от ТЗ.

Поставените от касатора въпроси от първи до шести са изцяло свързани с твърдяната недопустимост на въззивното решение, но по аргумент от чл. 280, ал. 2 ГПК и предвидената служебна проверка относно допустимостта на въззивното решение, отделно формулиране на такива въпроси не е било необходимо. Поради това касационният съд съобразява въпросите единствено във връзка с оплакванията на касатора за недопустимост на въззивното решение. Първият и вторият от въпросите са свързани с нищожните решения на общото събрание на дружество с ограничена отговорност и реда за защита срещу такива решения, но това е без значение относно допустимостта на въззивното решение. Въззивният съд не се е произнасял, нито е дължал произнасяне по самостоятелни искове за установяване на нищожност на решенията на Общото събрание на съдружниците в „Й. И. ООД от 30.06.2023г. Той е бил сезиран с искове за отмяна на тези решения, в какъвто смисъл е било и произнасянето на състава на Апелативен съд – София. Същевременно в мотивите си този съд е потвърдил, че Общото събрание на съдружниците се е състояло и че на събранието съдружникът Д. Л. Д. е бил представляван от адвокат. Не се е касаело за нередовна искова молба и непредявен иск в каквато връзка са трети и четвърти от въпросите. Въззивният съд не е приемал, че е обвързан от посочената от ищцата правна квалификация на исковете. Напротив, възприето е точно обратното, при което пети и шести от въпросите също не обосновават недопустимост на въззивното решение, съответно допускане на касационно обжалване.

Уточнени и конкретизирани, съгласно правомощията на касационната инстанция, седми и осми от въпросите на касатора съдържат питането дали при връчването чрез частен съдебен изпълнител на предупреждение за изключване на съдружник и покана за провеждане на общо събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност могат да бъдат приложени правилата на чл. 46, ал. 2 от ГПК и чл. 46, ал. 4, пр. 1 от ГПК. Въпросите не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те не са от значение за изхода на делото по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обуславящи за изводите на въззивния съд в решението му. Въззивният съд не е отрекъл, че при връчването от частен съдебен изпълнител на документи по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, когато този ред не е изключен с дружествения договор относно връчването на предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ и покана по чл. 139 от ТЗ, са приложими разпоредбите на ГПК, включително възможността връчването да е на пълнолетен от домашните на адресата (съдружник), като се счита, че връчването е извършено. Въз основа на конкретните факти и обстоятелства по делото въззивният съд е приел друго – че не е било възможно съдружникът А. В. Д. да узнае своевременно за връчването, нито е получила фактически предупреждението за изключване и поканата за общото събрание от 30.06.2023г.; че при издадената заповед по реда на Закона за защита от домашното насилие не може да се приеме, че съдружникът Д. е лице от домашните по чл. 46, ал. 2 от ГПК, при което документите да се считат връчени; както и че Д. Л. Д. изобщо е изключен от кръга на лицата, чрез които може да бъде извършено връчването, тъй като се явява заинтересован от получаването или неполучаването на документа (чл. 46, ал. 3 от ГПК).

Девети, десети и единадесети от въпросите на касатора са относно приложението на разпоредбата на чл. 172 от ГПК при преценката на съда на показанията на свидетел, който е бил пълномощник (адвокат) на страна по делото, поискала допускането му. Въпросът удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Изводът на въззивния съд относно момента, в който ищцата е узнала за оспорените решения на Общото събрание от 30.06.2023г., е основан на показанията на адвокат Х. Х. като свидетел. За този адвокат не е спорно, че е депозирал молба по чл. 536 от ГПК от името на ищцата за спиране на вписванията въз основа на подаденото от ответното дружество заявление образец А4 с вх. № 20230920095026, както и че е запознат с водените от ищцата дела, включително от негови колеги. В този смисъл са били изявленията на самата Х. като свидетел по делото.

Във връзка с въпроса не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Преценката на показанията на свидетеля не е направена в нарушение на чл. 172 от ГПК, така както тази разпоредба е тълкувана в посочените от касатора съдебни решения на състави на ВКС. Действително към показанията на свидетел, заинтересован в полза или във вреда на една от страните, съдът дължи засилена критичност, но процесуалният закон не съдържа забрана въз основа на такива показания да бъдат приети факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страна. Дължима е преценка дали възможната заинтересованост е повлияла на достоверността на показанията, за което основно се съобразят останалите обстоятелства и доказателства по делото (решение № 131 от 12.04.2013г. по гр. д. № 1/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др.).

В случая въззивният съд е отчел отношенията между ищцата и адвоката във връзка с подаването на молба по чл. 536 от ГПК и не е отрекъл възможна заинтересованост на адвокат Х. като свидетел, но е приел показанията й за достоверни. Фактите, за които е дал показания свидетелят, съответстват на останалите обстоятелства и доказателства по делото. Касаторът - ответникът нито е възразил, нито е посочил и представил доказателства във връзка с узнаването от ищцата на взетите решения на по-ранна от посочената от адвоката дата (20.09.2023г.), при датата на исковата молба – 25.09.2023г. Същевременно по искането за допускане на адвокат Х. като свидетел, направено в допълнителната искова молба, ответникът също не е възразил.

Дори да се приеме, че дванадесетият въпрос на касатора отговоря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, не е осъществена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Въпросът е предпоставен от осъществени обстоятелства по чл. 266, ал. 3 от ГПК – недопуснати от първоинстанционния съд доказателства поради процесуални нарушения. По делото въззивният съд е приел, съответно на обстоятелствата по делото, че такива процесуални нарушения няма. Исканите от страната и недопуснати от първоинстанционния съд свидетели са били за други обстоятелства - относно свикването и провеждането на Общото събрание от 30.06.2023г. В пъроинстанционното производство не са били искани свидетели, нито представяни други доказателства конкретно за факта на уведомяване на ищцата за отправеното й предупреждение за изключване, както и за поканването й за проведеното Общо събрание. Напротив, Д. Л. Д. се е позовавал на връчените на 23.06.2023г. чрез частен съдебен изпълнител документи (предупреждение и покана). Или доказателствените искания на ответното дружество, направени във въззивната жалба, са били преклудирани, което е в рамките на забраната по чл. 266, ал. 1 от ГПК. Във въззивното производство страните не могат да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.

Тринадесетият от въпросите на касатора относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните във възивната жалба, като мотивира решението си, в контекста на задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос също не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). По-конкретно съставът на въззивния съд е отговорил на доводите на касатора във връзка със съответствието на решенията на Общото събрание от 30.06.2023г. със закона и дружествения договор. Обсъдени са били и показанията на свидетеля Х. в тази връзка. Действително не са обсъждани основанията по чл. 126 от ТЗ, обусловили изключването на ищцата, но не на това основание решенията са били отменени, а при пропуски относно редовното му свикване (чл. 139 от ТЗ) и отправянето на предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

С молба вх. № 20562/07.11.2025г. от името на „Й. И. ООД е поискано спиране на производството по делото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на т. д. № 2145/2025г. на Софийски градски съд, образувано по искова молба вх. № 129196 от 31.10.2025г. на „Джерман“ ООД срещу „Й. И. ООД. С предявения иск е било поискано установяването, че извършеното в търговския регистър вписване на А. В. Д. като съдружник (заявление от 08.08.2014г. по партидата на „Й. И. ООД) въз основа на придобиване на дялове от капитала на дружеството по договор от 21.07.2014г., сключен между съдружника и „Джерман“ ООД, е вписване на несъществуващо обстоятелство (чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ).

Със становище вх. № 20901 от 12.11.2025г. А. В. Д. е оспорила искането. Според изложеното дори искът по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ да бъде уважен, то решението ще има действие занапред.

Настоящият съдебен състав намира, че искането за спиране на касационното производство е неоснователно. Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, спиране в производството по чл. 290-чл. 293 от ГПК поради образуването след подаването на касационната жалба на преюдициално съдебно производство е по правило недопустимо. Това е, тъй като в касационното производство, развиващо се по този ред, правомощията на ВКС са лимитирани в рамките на проверка за валидност, процесуална допустимост и правилност на обжалваното въззивно решение, при недопустимост да се събират нови доказателства и да се установяват нови факти. В тази връзка не е необходимо излагането на съображения дали производство по иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ има обуславящо производството по чл. 74 от ТЗ значение, съответно дали са приложими постановките на т. 1 на ТР № 8/2013 от 07.05.2014г. по тълк. дело № 8/2013г., ТР № 2/2014 от 19.11.2014г. по тълк. дело № 2/2014г., т. 5 на ТР № 7/2014 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г., и т. 1 от ТР № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г., всички на ОСГТК на ВКС.

От името на А. В. Д. е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба. Установява се платено адвокатско възнаграждение от 9 800 лева по договор за правна защита и съдействие от 31.07.2025г., сключен с адвокат Д. П. А.. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Й. И. ООД за спиране на касационното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на т. д. № 2145/2025г. на Софийски градски съд.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 09.04.2025г. по в. т.д. № 542/2024г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА „Й. И. ООД, ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Витоша“, [улица], ет. 4, да заплати на А. В. Д., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], район „Витоша“, [жк], [улица], сумата от 9 800 лева (девет хиляди и осемстотин лева), разноски за адвокат в касационното производство на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.