ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5332

Гр. София, 20.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 4712 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

С Определение № 4835 от 24.10.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 824 от 24.06.2024 г. по в. гр. д.№ 3325/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, V състав, наред с което касаторът И. И. К. е осъден да заплати на ответницата по касация И. Н. К. сумата 1 600 лв., представляваща разноски за защитата й пред ВКС.

С молба вх.№ 19779 от 28.10.2025 г. касаторът, представляван от адвокат Л. Д., е заявил искане по реда на чл. 248 ГПК да бъде изменено Определение № 4835 от 24.10.2025 г., като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК присъдените на ответницата по касация разноски бъдат намалени до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на ответницата по касация, която с молба вх.№ 20995 от 13.11.2025 г., депозирана от процесуалния й представител адвокат Н. К., е възразила срещу основателността й по съображения, че при представените по делото данъчни оценки на имотите, предмет на делбата, интересът на доверителката й е в размер на 19 153 лв., поради което съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата адвокатското възнаграждение следва да възлиза на 2 122 лв., а съгласно чл. 9, ал. 3 Наредбата 3/4 от тази сума са 1 571,50 лв. – размер, близък до присъдените 1 600 лв.

Искането по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Касационната жалба на И. И. К. е насочена срещу решение по допускане на делбата. Съобразно т. 17 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебната делба има за предмет право, което е с определен имуществен интерес, но тъй като в първата фаза на производството имуществото и дяловете на съделителите не са остойностени, приложение намират разпоредбите за неоценяемите искове. По тази причина неоснователно се поддържа от ответницата по касация, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата адвокатското възнаграждение следва да възлиза на 2 122 лв., а съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата 3/4 от тази сума са 1 571,50 лв.

Договорът за правна и защита и съдействие № 56457 е сключен между ответницата по касация и процесуалния й представител на 06.11.2024 г. Съобразно действащата към този момент редакция на чл. 7, ал. 4, изр. 1 НМРАВ (сегашно наименование - Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) за процесуално представителство по дела за делба адвокатското възнаграждение се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на чл. 7, ал. 2, но не по-малко от 1 500 лв. за всяка фаза, а чл. 9, ал. 3 от Наредбата е предвиждал, че за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 1 200 лв.

Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС, което е задължително за всички национални съдилища, съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. По тази причина настоящият състав на съда следва да съобрази произнасянето си не с разпоредбите на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 4 НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и неоценяемия характер на спора. Прилагайки тези критерии, ВКС намира, че възнаграждение в размер на 1 600 лв. е съпоставимо с реализираната от процесуалния представител на ответницата по касация защита в производството по чл. 288 ГПК. Спорът разкрива фактическа и правна сложност с оглед въведените въпроси с изложението за преценка допускане до касационно обжалване, също и оплакванията с касационната жалба по правилността на въззивното решение, на които е даден отговор в процеса на размяна на книжа. С действащия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото, особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването й от адвокат (юрисконсулт), а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване се прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се присъждат адекватни на тези изисквания, високи по стойност, адвокатски възнаграждения.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на постановеното по настоящото дело Определение № 4835 от 24.10.2025 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: