Р Е Ш Е Н И Е
№ 326
[населено място], 21.11.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря А. К. като изслуша докладваното от съдия Л. Ц. т. д.№545/25г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД“ОЗК Застраховане“АД против решение №1229/29.11.2024г. по в. гр. д.№318/24г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №260982/19.07.2023г. по гр. д.№338/20г. на Софийски градски съд, дружеството е осъдено на основание чл. 432 ал. 1 КЗ да заплати на П. В. И. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.08.2019г., сума в размер на 7000 лв. /представляваща разликата над присъдените от първата инстанция 8000 лв. до 15 000 лв./ и на сума в размер на 117 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва и разноски по делото.
Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд в обжалваните му части с отхвърляне на предявените срещу дружеството искове над посочените размери е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК - поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалните норми въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и не е изложил свои такива; че не се е съобразил с указанията, съдържащи се в задължителната практика на касационната инстанция относно критериите при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при деликт; че неправилно е уважил претенцията на ищеца за имуществени вреди, представляващи заплатена такса за участие в маратон, тъй като тя не се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По изложени в този смисъл съображения в касационната жалба касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и исковете отхвърлени. Претендира разноски за всички инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът по касационната жалба П. В. И., в представен в законоустановения срок писмен отговор, е оспорил наличието на основания за касиране на въззивното решение. Счита решението за обосновано според всички критерии, имащи отношение към определянето на съответен на претърпените вреди размер на обезщетение. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, като на процесуалния му представител бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА.
В проведеното открито съдебно заседание по делото страните поддържат заявените от тях становища.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от П. В. И. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“АД пряк иск по чл. 432 ал. 1 КЗ, претендирайки от ответника, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на В. Д. Р., който с управляваното от него МПС е реализирал на 05.08.2019г. с участието на ищеца ПТП, застрахователно обезщетение за причинените му в резултат на произшествието неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Първоинстанционният съд е приел за установено по делото, че непосредствена и единствена причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на МПС, който при неправилна преценка на пътната ситуация е предприел маневра ляв завой, като не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет, управляван от ищеца, при което е настъпил удар в лентата за движение на последния; че в резултат на ПТП ищецът е получил закрита руптура /прекъсване/ на вътрешния коремчест мускул на лява подбедрица, частична лезия /разкъсване/ на вътрешната колатерална връзка на дясното коляно и срединна лезия на задния рог на вътрешния мениск; че временно е бил имобилизиран с гипсова шина за срок от 30 дни, през който се е придвижвал с патерици, а впоследствие е рехабилитиран с общ оздравителен период от 2 месеца, през който е търпял болки, като най-интензивни са били те през първите две седмици и около 2 седмици по време на рехабилитацията; че към момента е напълно възстановен /макар с краткотрайни и спорадични болки в дясното коляно и с намалена спортна активност/, със самостоятелно придвижване и нормална походка; че не са установени болестни нарушения на психиката. Въз основа на тези обстоятелства съдът е определил като справедлив размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди сумата 8000 лв., до който е уважен и предявеният иск.
Сезиран с въззивна жалба от ищеца срещу частта от решението, с което искът му е отхвърлен за сумата над 8000 лв. до 20 000 лв., Софийски апелативен съд е намерил съдебния акт на Софийски градски съд за частично неправилен – в частта, с която претенцията е отхвърлена за сума до размер на 15 000 лв., като по отношение на приетите за установени с писмените, гласни и експертни доказателства обстоятелства, имащи отношение към преценката за вредите по правилото на чл. 52 ЗЗД /причинени на ищеца физически травми, предприето медицинско лечение, протеклия възстановителен процес, настоящото здравословно състояние на ищеца, медицинската перспектива на уврежданията/ съставът е препратил към мотивите на първата инстанция. Посочил е, че тези обстоятелства, обосновават определяне на обезщетение в по-висок размер от 15 000 лв.
С определение №2244/14.07.2025 г.,постановено по настоящото дело, решението в частта по иска за неимуществени вреди е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по въпросите за задълженията на въззивният съд да изложи собствени мотиви в решението си и за възможността да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд при различни изводи на двете инстанции, както и за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите, които следва да се съблюдават от съда при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.
Въпросът, свързан с дейността на въззивния съд като инстанция по същество и възможността да се възползва от разпоредбата на чл. 272 ГПК е разрешен от състава на въззивната инстанция в противоречие със задължителните указания в Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ и ТР 1/2013 г. на ОСГТК за характера на въззивното производство, както и със съдебната практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение №310/4.11.2014г. по гр. д.№795/2014г. на IV г. о., решение № 270/19.02.2015г. по гр. д.№7175/2013г. на IV г. о., решение № 420/16.02.2016 г. по гр. д.№1633/2015 г. на IV г. о., решение № 110/25.07.2016 г. по гр. д. № 5119/2015 г. на IV г. о., според която съдът може да приложи разпоредбата на чл. 272 ГПК само когато потвърждава първоинстанционното решение, като при това не се освобождава от задължението да изложи свои мотиви по съществото на делото, като обсъди всички релевантни за спора доказателства в относимост към наведените от страните доводи и възражения.
Вторият от въпросите, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, от които следва да се ръководи при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, е също разрешен в отклонение от еднопосочната и непротиворечива практика на касационната инстанция - както задължителна такава, така и обективирана в редица съдебвни решения по чл. 290 ГПК , в т. ч. ППВС №4/68г., решение №124/09.02.2010г. по гр. д.№3802/2008г. на І г. о., решение №317/01.07.2011 г. по гр. д.№1553/2010г. на ІV г. о., решение № 407/26.05.2010г. по гр. д.№1273/2009г. на ІІІ г. о., решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д.№1328/2012 г. на ІІІ г. о., решение №302/04.10.2011г. по гр. д.№ 78/2011г. на ІV г. о., решение №51/13.02.2012г. по гр. д.№465/2011г. на І г. о., решение №184/08.11.2011г. по т. д.№217/2011г. на ІІ т. о., решение №173/27.10.2016г. по т. д.№2663/2015г. на І т. о., решение № 55/14.05.2012 г. по т. д.№ 362/2011г. на ІІ т. о., решение №88/09.07.2012г. по т. д.№ 1015/2011 г. на ІІ т. о., решение № 141/28.01.2016г. по т. д.№1398/2014г. на І т. о., решение №142/15.10.2015г. по т. д.№2766/2014 г. на І т. о., решение № 251/20.01.2017г. по т. д.№72/2016г. на І т. о., решение №174/27.10.2016 г. по т. д.№2960/2015 г. на І т. о. и др.
С нея последователно и безпротиворечиво се приема, че понятието „справедливост” не представлява абстрактно понятие, а е предпоставено от преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат констатирани и съобразени от съда, разглеждащ спора по същество. Подлежащите на изследване обстоятелства за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, включват характера и тежестта на самите телесни увреждания, интензитета и продължителността на търпените вследствие на тях физически и емоционални болки и страдания, продължителност на лечебния и възстановителния период, прогнозите за възстановяването, възрастта на пострадалия, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, ориентир за което /без да имат самостоятелно значение/ са и нивата на застрахователното покритие към момента на увреждането. Тези обстоятелства следва да бъдат анализирани в тяхната съвкупност, с посочване на значението им за съдържанието на увреждането. Когато съдът не ги е съобразил или е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, изводът, че определеният от него размер на обезщетението е справедлив, съгласно изискването на чл. 52 ЗЗД, се явява необоснован.
В обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение съдът е препратил изцяло към мотивите на първата инстанция, въпреки че е изменил постановения резултат, като при това не е изложил конкретни мотиви кои факти и обстоятелства, преценени като критерии за определяне справедлив размер на обезщетението, обуславят извода му за определения такъв от 15 000 лв. Посочил е само схематично, че размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се определя от причинените на ищеца физически травми, предприето медицинско лечение, протеклия възстановителен процес, настоящото здравословно състояние на ищеца и медицинската перспектива на уврежданията, установени в производството пред първата инстанция, без да обоснове доколко и как тези критерии кореспондират с конкретните установени по делото обстоятелства, налагащи според него по-висок, спрямо определения от първата инстанция, размер.
Поради това решението му в обжалваната му част се явява неправилно по смисъла на чл. 281 т. 3 предл. 3 ГПК. Доколкото в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл. 293 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
По основателността на касационната жалба:
В настоящото производство не са спорни механизмът на процесното ПТП, което е настъпило на 05.08.2019г. в [населено място], както и обстоятелствата, че същото е причинено от деликвента В. Д. Р., който при неправилна маневра „ляв завой“ с отнемане на предимство е реализирал удар с управлявания от пострадалия П. И. мотоциклет и, че от това на последния са били причинени телесни увреждания. Безспорно установено е и наличието към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответното дружество по отношение на увреждащото МПС.
От писмените доказателства и заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза е установено, че като пряка и непосредствена последица от деянието на ищеца са били причинени следните увреждания: закрита руптура /прекъсване/ на вътрешния коремчест мускул на лява подбедрица; частична лезия /разкъсване/ на вътрешната колатерална връзка на дясното коляно; срединна лезия на задния рог на вътрешния мениск на дясната колянна става. Установено е, че ищецът е постъпил в болница същия ден, където е проведено лечение с имобилизация на левия крак в гипсова шина за 30 дни, а във връзка с оплаквания от болки в дясната колянна става е насочен за ЯМР в планов порядък; изписан е на следващия ден в добро общо състояние; магнитно-резонансната томография е проведена на 29.08.2019г., при която са установени уврежданията на дясната колянна става; общият оздравителен период за всички травми е приключил в рамките на два месеца, през които най-интензивни са били търпените от ищеца болки през първите две седмици; извън този период ищецът е търпял периодични болки при промяна на времето и при натоварване, за което е ползвал обезболяващи, от които се е повлиявал успешно; същият е възстановен напълно, без негативни последици от уврежданията, със самостоятелно придвижване и нормална походка.
От свидетелските показания, които съдът цени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК /доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото/, се установява, че ищецът е носил поставената му шина 25 дни, през което време се е обслужвал сам, като се е придвижвал с патерици; отказвал да приема чужда помощ; след инцидента не е ползвал болнични, ходел на работа в собствения си магазин с автомобил, който понякога /извън случаите, когато го е карала майка му/ управлявал и сам.
По отношение психическите му преживявания от свидетелските показания и заключението на психологическата експертиза е установено, че непосредствено след инцидента ищецът бил стреснат и изплашен, а впоследствие станал лабилен, раздразнителен и затворен в себе си, поради болките и невъзможността на тренира, тъй като е бил лекоатлет и участник в маратони, а от обездвижването е повишил теглото си; въпреки изпитваната от него неудовлетвореност същият продължава да поддържа активност, преодолявайки чувството си за вътрешна потиснатост.
При тези обстоятелства, установени със събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав намира определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв. завишено и неотговарящо на критериите за справедливост. Касае се за две увреждания, които по своя медико-биологичен характер представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата на левия долен крайник е лекувана неоперативно, с имобилизация, която реално е продължила 25 дни, през което време ищецът е имал затруднения в движението, но не и невъзможност да се придвижва. Травмата на десния крайник само е констатирана, без наличие на данни за необходимост от и за провеждано специфично лечение. По-интензивните болки от тези травми са отшумели в рамките на сравнително кратък период от две седмици, след което такива са е появявали спорадично. Не е установена загуба на работоспособност и въпреки неудобствата, през целия възстановителен период ищецът се е обслужвал сам, дори е бил в състояние да управлява автомобил. Претърпеният инцидент се е отразил и на психиката му, но без да й причини съществени и трайни психологически травми. Налице е пълно физическо възстановяване на долните крайници и нормализирана походка, липса на каквито и да било остатъчни трайни увреждания или други последици от травмите, с изключение на евентуални болки в коляното при промяна на времето. Към момента на настъпване на вредата ищецът е бил на 42 години, която възраст и запазена физическа форма са спомогнали за бързото му възстановяване и без съществена лекарска намеса.
Постановявайки решението си, въззивният съд не е взел предвид икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието според възприетите в съдебната практика елементи за отчитането й, а именно това, че лимитите на застрахователните обезщетения, посочени в чл. 492 КЗ не са променяни от 2018г., като в рамките на този период и стандартът на живот в страната, не се е променил съществено - според статистическите данни, публикувани на страницата на НСИ,за 2018г. минималната работна заплата за страната е 510 лв., а за 2019г. е нараснала само до 560 лв. Тези констатации са пречка за обосноваване на извод за наличие на социално - икономически условия в страната, оправдаващи размер на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото увреждане, какъвто съставът на апелативния съд е определил.
Отчитайки всички тези обстоятелства в съответствие с разясненията в ППВС №4/86г., настоящият състав на Върховен касационен съд определя като справедлив размер на обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди от ПТП сумата 12 000 лв., с оглед което, след частична отмяна на въззивното решение, искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 12 000 лв. до 15 000 лв.
В останалата му, обжалвана от ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, осъдителна част за разликата от присъдения от първата инстанция размер на обезщетение 8000 лв. до 12 000 лв., решението следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като с настоящото същите следва да бъдат разпределени както следва:
Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция /потвърждаване на осъдителното въззивното решение в частта за разликата от 8000лв. до 12 000 лв./ на процесуалния представител на ищеца адв.М. следва да бъде присъдено по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите инстанция от по 540 лв. с включен ДДС.
Касаторът ЗАД“ОЗК Застраховане“АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС още 148 лв. държавна такса и 68 лв. съдебни разноски, а по сметка на САС – 80 лв. държавна такса.
Ответникът по касационната жалба П. И. следва да бъде осъден да заплати на ЗАД“ОЗК Застраховане“АД разноски за производството пред САС в размер на 444 лв., а за производството пред ВКС – 690 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1229/29.11.2024г. по в. гр. д.№318/24г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №260982/19.07.2023г. по гр. д.№338/20г. на Софийски градски съд, ЗАД“ОЗК Застраховане“АД е осъдено на основание чл. 432 ал. 1 КЗ да заплати на П. В. И. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.08.2019г., в размер на разликата над 12 000 лв. до 15 000 лв./, ведно със законната лихва от 16.09.2019г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. И. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място][жк]бл. 237 вх. 2 ет. 5 ап. 37 срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет. 5 иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на настъпило на 05.08.2019г. ПТП, за разликата от 12 000 лв. до присъдените от въззивната инстанция 15 000 лв., ведно със законната лихва.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1229/29.11.2024г. по в. гр. д.№318/24г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана от ЗАД“ОЗК Застраховане“АД част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет. 5 да заплати на основание чл. 38 ал. 2 ЗА на адв.Р. М. суми от по 540 лв. /с начислен ДДС/ за производствата пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд.
ОСЪЖДА П. В. И. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място][жк]бл. 237 вх. 2 ет. 5 ап. 37 да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет. 5 разноски за производството пред САС в размер на 444 лв., както и сумата 690 лв., представляваща разноски за производството пред ВКС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет. 5 да заплати по сметка на Софийски градски съд още 148 лв. държавна такса и 68 лв. съдебни разноски, а по сметка на Софийски апелативен съд – 80 лв. държавна такса.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: