5ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3312

гр. София, 24.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 1637 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника “МИКЧЕРС ПП” АД – [населено място], К.-С. район, Р. У. против решение № 95/17.02.2025 г. по в. т.д. № 723/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 6-ти търговски състав, потвърждаващо решение № 842/13.06.2024 г. по т. д. № 991/2022 г. на Софийски градски съд, с което по иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, предявен от “ХАРА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], е признато за установено, че вземането на настоящия касатор към длъжника “ТИБЕРИЙ 2000” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], за неустойка в размер на 300 000 евро съгласно предварителен договор за покупко-продажба от 18.03.2015 г., включено в списъка на приетите вземания с определение от 16.05.2022 г. по т. д. № 2784/2017 г. на СГС, ТО, VI-18 състав, не съществува.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и на процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Излагат се доводи, че съставът на САС не е обсъдил аргументите на страната, свързани с отказа на първата инстанция да допусне свидетелски показания, базиран не на предвидените в ГПК ограничения, а на местонахождението на свидетелите - в Украйна, нестабилния интернет касателно искането за осъществяване на разпита им чрез видеоконферентна връзка, както и на евентуалното забавяне на производството. Развива се тезата, че апелативният съд е игнорирал обстоятелството, че ответното дружество е регистрирано и оперира в Украйна, която е във война, поради което публичните й институции не функционират нормално, и спрямо него са приложение ограниченията по ГПК за допускане на свидетелски показания, въпреки че документите за установяване на фактите не са и не биха могли да бъдат предоставени. Оспорва се изводът на въззивната инстанция касателно достоверността на датата на сключения с длъжника предварителен договор за продажба на недвижим имот, че най-ранната възможна е тази на предявяването на вземането в производството по несъстоятелността. Изтъква се, че решаващият състав не е съобразил представените по делото доказателства, вкл. сертификати от БТПП, кореспонденция между “МИКЧЕРС ПП” АД и длъжника, които не са били оценени правилно и от първоинстанционния съд. Поддържа се становището, че ищецът не черпи пряко права от евентуалното й признаване за недостоверна, поради което не може да я оспорва. Неправилни са споделените от въззивния съд указания, дадени от СГС, че чуждестранното лице следва да доказва достоверността на същата, както и вмененото му задължение да установи финансовото си състояние, каквото изискване законът не поставя при такива сделки. Изразява се несъгласие и с изводите на САС, както и на СГС, свързани с липсата на договорка за плащане на задатък по сделката и основани на търговския обичай. Противопоставят се аргументи, че включването на подобна уговорка зависи от волята на страните, а разпитаният по искане на ищеца свидетел (касателно доказването на търговския обичай) отговаря, че не е имал сходен казус, като този между продавача “ТИБЕРИЙ 2000” ЕООД и купувача “МИКЧЕРС ПП” АД, при който първото дружество да не е разполагало с документи за прехвърлянето на имота и не е било във владение на последния. Последното именно е обосновало липса на договореност за плащане на задатък. По тези доводи се претендира отмяна на обжалваното въззивно решение и отхвърляне на предявения иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения за значимост за изхода на спора на следните въпроси:

1. Допустимо ли е да се прилагат ограниченията за свидетелски показания по българското право и в частност ГПК, когато не е възможно предоставянето на документи, поради това че Микчерс ПП няма достъп до своя архив с документи заради наличието на военно положение в мястото на неговата регистрация и адрес на управление – Украйна или следва да е допустимо да има отклонение от правилата на ГПК в този смисъл с цел установяване на обективната истина и обезпечаване на правото на защита на засегнатите лица?;

2. Допустимо ли е да бъде отказана счетоводна експертиза при иск по чл. 694 от Търговския закон, поради факта, че несъстоятелният длъжник не е предал търговските книги на синдика?

От ответника по касация “ХАРА БЪЛГАРИЯ” ЕООД е подаден отговор, в който се възразява срещу искането за достъп до касационна проверка и се оспорва основателността на подадената жалба.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на касационната жалба от длъжника “ТИБЕРИЙ 2000” ЕООД (н.) и от К. Б. - синдик на несъстоятелното дружество.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ответника “МИКЧЕРС ПП” АД - Украйна, е приел от фактическа страна, че с предварителен договор от 18.03.2015 г. “ТИБЕРИЙ 2000” ЕООД се е задължило да прехвърли на горепосоченото чуждестранно дружество правото на собственост върху девет апартамента в жилищна сграда, построена в УПИ ХVІ - 354, кв. 184 Е, по плана на [населено място], м. “Г. глава”, с административен адрес: [населено място], кв. К., [улица], и девет паркоместа в същия имот, срещу заплащането на левовата равностойност на 1 500 000 евро, което трябвало да стане до 3 дни след подписването на нотариалния акт. В чл. 4, ал. 1 е уговорен срокът за сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт до 30.12.2018 г. Ако продавачът не изпълни задължението да се яви на определените дата и час пред нотариуса, купувачът има право да прекрати едностранно и без предизвестие договора (чл. 9), като в този случай продавачът дължи предвидената в чл. 10, ал. 2 от предварителния договор неустойка в размер на 300 000 евро.

Въззивният състав е отбелязал уведомлението за прекратяване, подписано от управителя на “ТИБЕРИЙ 2000” ЕООД на 20.02.2019 г., в което купувачът обявява едностраното прекратяване на договора поради виновната забава на продавача да прехвърли собствеността, продължила повече от 7 дни, и го кани в 7-дневен срок от получаването да плати дължимата неустойка.

Посочил е, че след откриване на производството по несъстоятелност на “ТИБЕРИЙ 2000” ЕООД (н.), с решение № 1220/04.07.2019 г. по т. д. № 2784/2017 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-18 състав, с молба с вх. № 120348/04.10.2019 г. “МИКЧЕРС ПП” АД e предявило в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземането си от 300 000 евро - неустойка по чл. 10, ал. 2 от предварителен договор за продажба на недвижими имоти, сключен с длъжника на 18.03.2015 г. Същото не е прието от синдика, видно от списъка на неприетите вземания, обявен в търговския регистър с вписване № 20200722111909. С определение от 16.05.2022 г., обявено с вписване № 20220517170635, по подадено от чуждестранното дружество възражение с вх. № 75231/27.07.2020 г., предявеното вземане за неустойка е включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, въззивният съд е намерил за неоснователни релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Споделил е мотивите на първата инстанция, към които е препратил на основание чл. 272 ГПК. Изложил е и допълнителни съображения:

Относно въпроса дали ищецът, който не е участвал при съставянето на документа и е оспорил достоверността на датата на съставянето му, е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, апелативният съд е счел, че при установените по делото факти антидатирането на предварителния договор непременно би го увредило, тъй като произтичащото от уговорката в чл. 10, ал. 2 плащане на неустойка от страна на длъжника, би предпоставило възникването на едно привидно (несъществуващо) вземане в полза на друг кредитор, което намалява размера на активите в масата на несъстоятелността, от които ищецът би могъл (напълно или частично) да се удовлетвори. Поради това посочената в документа дата не обвърза ищеца, освен ако купувачът по договора - кредитор в производството по несъстоятелност, който е автор на частния документ и се ползва от датата, докаже нейната достоверност с помощта на допустимите доказателствени средства. В случая доказването на правнорелевантния факт е могло да стане с писмени доказателства, както и с помощта на вещи лица. Въззивникът не е заявил искане за назначаване на експертиза в срока по чл. 373, ал. 2 ГПК и това право е било преклудирано след изтичането на срока. Писмената кореспонденция, представена пред първата инстанция, включва само изходящи от ответника частни писмени документи, без обвързваща сила за ищеца и съда, поради което и не способства за установяване достоверната дата на сключване на предварителния договор. Неизпълнението на задължението на ответника да установи факта, на който основава своите възражения, обуславя извода, че визираната в предварителния договор дата на съставянето му не е достоверна по смисъла на чл. 181 ГПК и не може да бъде противопоставена на ищеца.

При това положение решаващият състав на САС е преценил, че обвързващата дата на съставяне на документа е 03.10.2019 г. - денят, в който той е бил представен пред съда по несъстоятелността с молбата по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Към нея е било постановено решението от 04.07.2019 г. за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника и съобразно разпоредбата на чл. 635, ал. 1 ТЗ последният е могъл да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика, каквито данни по делото няма. По тези съждения въззивният съд е направил извод, че за длъжника не е възникнало валидно задължение, от неизпълнението на което следва да заплати неустойка от 300 000 лева в полза на купувача по договора - ответника “МИКЧЕРС ПП” АД, и предявеният отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ е основателен.

Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация. Искането на касатора се основава на чл. 280, ал. 1 ГПК, който предпоставя произнасяне от въззива по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за решаване на възникналия спор между страните и удовлетворяващ някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Поставените от обжалващия две питания не кореспондират с решаващите мотиви на апелативния съд и не покриват общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същите са относими към оплакванията на страната досежно извършените от първата инстанция процесуални действия, които не подлежат на пряк контрол от касацията. Независимо от доводите, изложени във въззивната жалба на “МИКЧЕРС ПП” АД относно неуваженото искане за разпит на свидетели, в същата не са заявени доказателствени искания. В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция е поискано допускане разпит на свидетели, като същото не е уважено поради настъпила процесуална преклузия - аргумент от чл. 266, ал. 3 ГПК. В касационната жалба не са изложени аргументи против така формирания от САС извод, нито в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК. Искане за допускане на счетоводна експертиза изобщо не е заявявано в хода на въззивното производство. При това положение формулираните два въпроса не са обусловили решаващата воля на апелативния съд и следователно не покриват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационна проверка. За изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че съдържанието на първото питане предпоставя преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, което излиза извън предметния обхват на селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Липсата на обосноваване на общия критерий прави безпредметно обсъждането на поддържания допълнителен такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По тези съображения следва да бъде отказан достъп до касационна проверка на въззивното решение на Апелативен съд – София.

Ответникът по касация “ХАРА БЪЛГАРИЯ” ЕООД претендира разноски, но не представя доказателства за извършването на такива пред настоящата инстанция, поради което не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 95/17.02.2025 г. по в. т.д. № 723/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 6-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.