ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3326
гр. София, 25.11. 2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.
ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
М. К.
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1435 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място] срещу решение № 474 от 16.04.2025 г. по гр. д. № 575/2025 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 16 състав в частта, с която е потвърдено решение № 145 от 05.11.2024 г. по гр. д. № 208/2023 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на М. Р. П., лично и със съгласието на нейната баба и попечител М. Н. П., сумата от 250 000 лв., а на И. Р. П., чрез неговата баба и настойник М. Н. П., сумата от 280 000 лв., които суми представляват обезщетение за претърпените от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка М. Г. П. при ПТП на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.08.2023 г. до окончателното им изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател излага доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че ако пострадалата е била фиксирана за седалката на моторното превозно средство с предпазен колан, уврежданията нямало да бъдат в такъв обем и с такава интензивност. Счита, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота всички доказателства, поради което е формирал частично неправилни и необосновани фактически и правни изводи относно реалния принос на пострадалата М. П. за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че приносът на последната се равнява на 50 %, тъй като механизмът на увреждането е улеснен в резултат на неизползване на предпазен колан. Излага аргументи, че въззивният съд е приложил неправилно и нормата на чл. 52 ЗЗД, тъй като е определил извънредно завишени размери на обезщетенията за неимуществени вреди, без да съобрази икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, практиката по сходни случаи, икономическия принос на загиналата за семейството и обществото. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, евентуално - присъдените обезщетения да бъдат намалени.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Касаторът поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Длъжен ли е съдът да изложи ясни и логични мотиви за определения размер на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, както и как е формиран крайният му размер след приложена редукция от съда поради съпричиняване? Необосновано или очевидно неправилно е обжалваното съдебно решение в случай, че тези правила в логическата дейност на съда не са спазени?; 2. При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно наличието на съпричиняване на пострадалата, съдът длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалбата оплаквания, всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя касателно въведеното възражение за съпричиняване от пострадалата съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235 ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?; 3. Длъжен ли е съдът да съобразява справедливия размер на обезщетението с характера и степента на развитост на социално-икономическата обстановка в страната, с икономически показатели като МРЗ, осигурителен доход и да изложи мотиви в тази насока? Преценката за тези обстоятелства, част ли е от критериите, изпълващи съдържанието на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД?; 4. Длъжен ли е съдът да отчита при определяне на справедлив размер на обезщетението датата на настъпване на деликта?“. Твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните въпроси, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 2 – на решение № 157 от 11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 42 от 09.06.2014 г. по т. д. № 799/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 197 от 23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 146 от 13.11.2015 г. по т. д. № 2687/2014 г. на ВКС, II т. о.; по въпросите по т. 3 и т. 4 – на ППВС № 4/1968 г. По отношение на въпросите касационният жалбоподател поддържа също, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въвежда и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответниците по касационната жалба М. Р. П. и И. Р. П. са подали отговор на касационната жалба, в който изразяват становище, че обжалваното въззивно решение е правилно. Оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно - основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е приел, че причините за настъпване на процесното ПТП са от субективен характер, като настъпването на удара между лек автомобил „Мерцедес“, управляван от Р. П., и влекач „Волво“, теглещ полуремарке „Шмитц“, се дължи на липсата на ефективно предприети действия за спиране от страна на водача на лекия автомобил П.. Намерил е, че при управление на автомобила П. е действал в противоречие с правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В решението е отразено, че между страните не съществува спор, че отговорността на делинквента е била застрахована при ответното дружество.
Решаващият съд е формирал извод, че по делото не се установява да е налице принос на пострадалата М. П., майка на ищците, която е пътувала в управлявания от Р. П. лек автомобил, за настъпване на вредите. Позовал се е на изслушаната комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, съгласно която са установени множество травматични увреждания, сред които разкъсванията на паренхимни коремни органи, двустранно счупване на множество ребра и др., които са довели до тежък травматично - хеморагичен шок и до смъртта на М. Г. П.. Отчел е, че вещите лица са заключили, че смъртта на пострадалата /с или без поставен обезопасителен колан/ е била неизбежна предвид значителната промяна в конструкцията на купето на лекия автомобил „Мерцедес“ към вътрешността на фургона и към местата на пътниците и на водача, и е взел предвид, че според експертите поставеният предпазен колан в случая не би изпълнил техническото си предназначение.
Въззивният съд е направил съвпадащи с тези на първоинстанционния съд изводи, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди на ищцата М. Р. П. от смъртта на нейната майка при ПТП възлиза на 250 000 лв., а това на ищеца И. Р. П. - на 280 000 лв.
При произнасяне по справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил начина на настъпване на травматичното събитие, претърпените от ищците болки и страдания, периода на постепенна адаптация и възможността за пълното възстановяване на всеки от тях, причинените им неудобства и дискомфорт, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2023 г., както и високия нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изложил е съображения, че към момента на смъртта на майка им М. П. е била на 18 години, а И. П. - на 11 години. Подробно е обсъдил събраните по делото свидетелски показания, според които между починалата и децата й е имало чудесни отношения и близост, независимо от обстоятелството, че М. П. и съпругът й Р. П. са работели в чужбина. Обсъдил е, че след смъртта на М. П. ищците се затворили в себе си; трудно общували дори с най-близкия им кръг от хора; изпитвали страх, поради което спели заедно; М. започнала да пуши и отказала тържество с роднините си по повод завършване на училище, а И. отказвал да приема храна. Решаващият съд е възприел заключението на съдебната психологична и психиатричната експертиза, съгласно което смъртта на майката представлява драматичната промяна в живота на ищците, която е променила психологичното и емоционалното им състояние и е довела до остра стресова реакция, последвана от разстройство на адаптацията. Отчел е експертното мнение, че в периода 7-11 години смъртта се приема изключително трудно, като окончателен край, а в периода 12-18 години смъртта се приема като неизбежна и преминаването през траурния етап е по-лесно. Възприел е заключението на експертизата, че при ищцата М. П. са отчетени по-експресивни прояви на скърбене, но ищецът И. П. е приел загубата по-депресивно. Накрая, за да определи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, апелативният съд е съобразил социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на настъпване на ПТП, както и данните за инфлацията.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросите по т. 1 (в първата му част), т. 3 и т. 4 от изложението на основанията за достъп до касация се отнасят до прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Тези въпроси са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи, поради което покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. В ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, е прието, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В настоящия случай, при мотивиране на преценката на решаващия състав за размера на дължимите обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на майка им М. П. при ПТП, са съобразени изяснените в практиката критерии и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост. В съответствие с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС са взети предвид възрастта на лицата, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалата, връзката между ищците и починалата приживе и действителните отношения помежду им, негативните последици от внезапната смърт на М. П. при ПТП за живота и психиката на ищците, обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието и лимитите на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към същия момент. Съобразяването на възприетите от задължителната практика на ВС и константната практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, критерии, релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД, изключва достъпа до касация на въведените от касационния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Втората част на първия формулиран от касатора въпрос за редуциране на вече определения справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът не е значим за изхода на конкретните спорове относно дължимите на ищците обезщетения за неимуществени вреди, доколкото въззивният съд е приел, че направеното от ответника възражение за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, тъй като към момента на настъпване на ПТП е била без поставен предпазен колан, е неоснователно, поради което не е редуцирал обезщетенията на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Въпросът по т. 2 от изложението на основанията за достъп до касация се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди в решението си доводите на страните и всички доказателства по делото, като изложи мотиви в съответствие с изискванията на ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната практика на ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. В конкретния случай процесуалният въпрос се поставя във връзка с доводи, че въззивният съд не е мотивирал изводите си по повод направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата. Видно от мотивите на въззивния акт съдът е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото, като ги е подвел под релевантните за спора правни норми. Анализирал е изслушаната комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза и е поставил в основата на изводите си експертното заключение, че смъртта на М. П. щеше да настъпи и в случай, че тя е била с поставен обезопасителен колан. Следователно въззивният съд се е придържал изцяло към практиката на ВКС относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните във връзка с тях доказателства, което изключва въведените предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Преценката на фактическия и доказателствен материал по делото от значение за изводите на съда, включително досежно възражението за съпричиняване, касае правилността на постановения съдебен акт, съответно не би могла да обоснове допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Доводите на касатора, с които е обосновано основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а именно за неяснота при определянето на справедливите по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетения преди редуцирането им от съда и за завишен процент на съпричиняването от апелативния съд от 10% на 30 %, съответно за нелогично изчисляване на присъдените обезщетения, не съответстват на мотивите на въззивния акт, предмет на обжалване. Трябва отново да се подчертае, че съдът е намерил възражението за съпричиняване за неоснователно, поради което не е намалявал обезщетенията за неимуществени вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част не се допуска.
При този изход на спора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място] следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Н. Д. адвокатско възнаграждение с ДДС за осъщественото безплатно процесуално представителство на ответниците по касация в настоящото производство в размер на 15 900 лв., включващо 7 500 лв. - за представителството на М. Р. П. и 8 400 лв. – за представителството на И. Р. П.. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът съобрази вида на спора, обжалваемия интерес, вида на осъществената от процесуалния пълномощник на ответниците по касация работа и фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 474 от 16.04.2025 г. по гр. д. № 575/2025 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 16 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица] да заплати на адвокат Н. Н. Д. с адрес [населено място], пл. „П.“ № 2, сумата от 15 900 лв. /петнадесет хиляди и деветстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за касационната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.