ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5453

София, 26.11.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:Мими Фурнаджиева

Членове:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2431 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], чрез адв. Д. С. против решение № 58/21.02.2025 г. по в. гр. д. № 836/2024 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което като е потвърдено решение № 164/24.04.2024 г. по гр. д. № 75/2024 г. по описа на Районен съд Велинград, е признато за установено, че на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, касаторът дължи на адв. Г. Х. Б. – АК П., сумата от 9 662,57 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение за извършени правни действия в полза на [община] по ч. гр. д. № 775/2015 г. по описа на Районен съд Велинград, определено с решение № 332/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет [населено място] по протокол № 18/02.08.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 1340/2023 г. по описа на Районен съд Велинград.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора въззивният съд е следвало да съобрази, че начинът и методиката, по които е определено възнаграждението по чл. 36, ал. 3 ЗА от адвокатския съвет, е неприложим с оглед постановеното по дело С-438 на СЕС от 25.01.2024 г., тъй като противоречи на чл. 101, §2 ДФЕС, като в тази връзка неправилно е приел че направеното през въззивната инстанция възражение от страна на ответника, е преклудирано. Поддържа се, че постановеното от СЕС решение е задължително за всички национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ. Установената от СЕС абсолютна нищожност на Наредба № 1/9.07.2004 г., която е задължителна за съда и засяга всички минали и бъдещи последици, е следвало да бъде взета предвид от съда и последният – да откаже да я приложи.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните по делото доказателства и 2/ Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становища и възражения на страните, като обсъди всички относими и допустими доказателства, съобразно наведените от страните доводи и възражения. И по двата въпроса се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по тях е в противоречие с практиката на ВКС – определения по чл. 274, ал. 3 ГПК и решения по чл. 290 ГПК - конкретно посочени в изложението и задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК и ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК.

Насрещната страна – Г. Х. Б., чрез адв. С., в отговор на касационната жалба е заявил становище, че не е налице поддържаното в изложението основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и становище за неоснователност на доводите за неправилност на въззивното решение, развити в касационната жалба.

За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че фактите по делото са правилно установени, като формираните въз основа на тях правни изводи, обективирани в мотивите на решението, се споделят изцяло, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към последните. По направените във въззивната жалба оплаквания е приел, че в хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, съдът не може да замести волята на страните по договаряне на справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като това може да направи единствено адвокатския съвет, което в случая е сторено с негово решение от 02.08.2023 г. За неоснователно е прието възражението на въззивника, че адвокатското възнаграждение не се дължи, тъй като същото е за извършена дейност и/или постигнат резултат, а извършените от адв. Б. процесуални действия не били в интерес на [община]. Доколкото възнаграждението не е уговорено като резултативен хонорар по смисъла на чл. 36, ал. 4 ЗА, възнаграждението на адвоката е винаги дължимо, освен в хипотезата на основателно оттегляне на пълномощията, в който случай се дължи възнаграждение само за положения труд – чл. 26, ал. 2 ЗА, каквото хипотеза не е налице в конкретния случай. Въззивният съд е посочил, че адв. Б. е извършвал правни и фактически действия по ч. гр. д. № 775/2015 г. със знанието на упълномощителя и последният в нито един момент не е възразил по тяхното извършване със заявен категоричен отказ да бъдат предприемани или че същите не са в интерес на общината. С оглед липсата на конкретни факти и доводи, съответно доказателства за това какъв точно е бил интересът на общината, който е останал незащитен по делото и в противоречия на който е действал пълномощника, въведените в тази връзка възражения в жалбата са приети за неоснователни. За такова е намерено и възражението, че падежът на плащане на дължимото адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвърже с извършването на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. На последно място, въззивният съд е приел, че заявеното в писмените бележки на въззивника възражение за несправедлив и необоснован размер на възнаграждението по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА, както и позоваването в тази връзка на решение по дело С-438 на СЕС от 25.01.2024 г., е преклудирано, поради което не го е обсъдил.

За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение – т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК и решението на въззивния съд да противоречи на задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и на практиката на ВКС.

При така изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че вторият формулиран въпрос, който уточнен от настоящия съдебен състав, така както е разяснено в т. 1 от № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до въпроса длъжен ли е въззивният съд да даде отговор на оплакванията, направени във въззивната жалба, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните и да основе изводите си на събраните по делото доказателства, покрива общото основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е обусловил изхода на спора. Налице е и допълнителната предпоставка, доколкото е необходима преценка дали даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с формираната практика на ВКС, в т. ч. и цитираната от касатора.

Касаторът дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба на основание чл. 18, ал. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 193,25 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58/21.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 836/2024 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.

УКАЗВА на касатора [община], чрез пълномощника му, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 193,25 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: