РЕШЕНИЕ

№ 712

гр. София, 27.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. като изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 5085/2023 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Х. Б., подадена чрез пълномощник адв. А. Ч. от АК – В. Т., срещу въззивно решение № 346 от 10.07.2023 г. по в. гр. д. № 51/2023 г. на ОС – В. Т. с оплаквания, че то е недопустимо, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, както и поради съществени нарушения на процесуалните правила. Моли въззивното решение да се обезсили и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, евентуално да се отмени и предявените искове да бъдат уважени.

Ответните страни по касационната жалба, ответници по исковете – И. Д. Б. и Д. Д. Г., не са депозирали писмено становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

С определение № 1845 от 11.04.2025 г. по чл. 288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в частите, в които са отхвърлени предявените от А. Х. Б. против Д. Д. Г. и И. Д. Б., четири от предявените общо пет, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС, а именно тези за осъждането на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост в съответните идеални части върху самостоятелните обекти с идентификатор ***** и с идентификатор *****, разположени в западна част от сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] и върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като същите бъдат задължени 1/ да премахнат за своя сметка натрупаните върху съсобственото дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] строителни и битови отпадъци; 2/ да премахнат за своя сметка телената ограда, преграждаща дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] от север на юг; 3/ да премахнат за своя сметка изградените в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] козирка, издадена извън жилищната сграда, тяхна собственост, както и изградената преградна стена от кота нула до козирката, както и 4/ да премахнат за своя сметка изградената в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], сграда с идентификатор ****, също и в частта, в която е осъдена А. Х. Б. да заплати на И. Д. Б., разноски за първата инстанция 204,57 лв. и за въззивната инстанция 159,11 лв.

Касационното обжалване на въззивното решение в посочените части е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка съответствието му с посочената от касатора практика на ВКС относно задължението на въззивния съд въз основа на самостоятелна преценка на доказателствата да изложи свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите на решението си, като вземе отношение към доводите и възраженията на страните по въззивната жалба и отговора.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата, установи следното:

Предмет на въззивното обжалване от ищцата А. Х. Б. против Д. Д. Г. и И. Д. Б., е било изцяло постановеното първоинстанционно решение № 1279/25.11.2022 г. по в. гр. д. № 3650/2021 г. на РС – В. Т. с което са отхвърлени предявените от нея против Д. Д. Г. и И. Д. Б., пет обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост в съответните идеални части върху самостоятелните обекти с идентификатор ***** и с идентификатор *****, разположени в западна част от сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] и върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като ответниците да бъдат задължени 1/ да поправят за своя сметка покривната конструкция на сградата, като съединят в общата система – улук за оттичане на водата от покрива, да изравнят билото на цялата конструкция и да премахнат ламарината, поставена между ремонтираната и неремонтираната част от конструкцията; също 2/ да премахнат за своя сметка натрупаните върху съсобственото дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] строителни и битови отпадъци; 3/ да премахнат за своя сметка телената ограда, преграждаща дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] от север на юг; 4/ да премахнат за своя сметка изградените в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] козирка, издадена извън жилищната сграда, тяхна собственост, както и изградената преградна стена от кота нула до козирката, и 5/ да премахнат за своя сметка изградената в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], сграда с идентификатор ****.

Въззивният съд е приел за установено и неспорно между страните, че ищцата по наследяване е съсобственик на 2/26 д. ч. от терена и на 2/18 ид. ч. от самостоятелните обекти с идентификатор ***** и с идентификатор *****, разположени в западна част на процесната сграда. По иска, касаещ извършените от ответниците промени по покривната конструкция върху източната част от сградата, и оплакванията на ищцата с въззивната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по този иск, въззивният съд е изложил собствени мотиви, според които е установил, че през 2020 г. ответниците са извършили ремонт на покрива над източната част на сградата, който ремонт по същността на извършените дейности, и най-вече направа на нова дървена носеща конструкция, представлява реконструкция по смисъла на пар. 5, т. 44 от ДР на ЗУТ според СТЕ, за което се изисква строително разрешение след обследване по чл. 176в ЗУТ, по арг. от 148, ал. 134 ЗУТ в приложимата редакция на нормата от 2018 г. (а не тази от 2021 г.), и поради липсата на такова строително разрешение направеното от ответниците е незаконен строеж.

От практиката на ВКС по негаторния иск, вкл. и ТР № 4 от 06.11.2017г. по тълк. д. № 4/2015г. на ВКС, ОСГК, изведено заключение, че уважаването на иска по чл. 109 от ЗС не е обусловено единствено от незаконност на строежа, защото двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, т. е пречки по - големи от обикновените, като в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че с описаните в исковата молба действия са извършени твърдените посегателства, с които се създава опасност за неговия имот и пречки за използването му по - големи от обикновените (чл. 50 от ЗС). Преценката за това кои въздействия са по - големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело, и съответно защитата на собствеността чрез негаторния иск следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху засегнатото вещно право, без да го надхвърля.

Воден от това принципно разбиране за предмета на делото по иск по чл. 109 ЗС и дължимата защита, по повод и направените с въззивната жалба оплаквания на ищцата срещу изводите първоинстанционното решение в частта по първия от предявените искове по чл. 109 ЗС (касаещ ремонта на покрива над източната част на сградата), че извършения от ответниците ремонт не създава на ищцата пречки да ползва собствеността си повече от необходимото, въззивният съд е приел за категорично установено от заключението на вещото лице по СТЕ и от обясненията му в съдебно заседание, че от към север /от към улицата/ скатът на покрива над частта на ищцата е по - висок от новоизградения покрив, поради което дори да има преливане на вода, същото следва да е в посока частта на ответниците, която е на по - ниско ниво, а не обратно към покрива на ищцата респ. нейната стреха. В подкрепа на този извод са и констатациите на вещото лице при огледа на имота, че от към север по фасадата няма стичане, а петната от течове по стрехата на ищцата са стари. Също от заключението на вещото лице е установено, че частта от покрива, която не е ремонтирана, е в лошо състояние, тъй като дървената конструкция на същата е с изгнили, счупени и деформирани носещи конструктивни елементи, на места покривните скатове са провиснали, а покривното покритие от старобългарски керемиди е компрометирано със следи от течове и прогнили дървени обшивки. Изяснено е от вещото лице, че на покриви покрити със старобългарски керемиди, не е удачно да се поставят улуци и че е възможно приливане на вода, както е било в случая, тъй като улука е бил с дължина по цялата северна страна на процесната сграда. При така приетите за установени факти, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че не се доказва извършеният от ответниците ремонт на източната част на покрива да е довел до твърдените от ищцата приливане и течове по стрехата й от към северна страна, че следите от същите са стари и се дължат на лошото състояние на нейната част от покривната конструкция, а извършеният ремонт на покривната конструкция над източната част на сградата не създава опасност от увреждане на покривната конструкция на западната част. Така е формиран решаващ извод, че по делото не са събрани доказателства, които по безспорен и категоричен начин да установят наличие на пречки за ползване на имота на жалбоподателката, произтичащи от навлизане на стрехата, респективно проблем с ремонтирания покрив на сградата в имота й, по - големи от обичайните, че не се установява покрива на сградата да пречи за конкретно ползване застрояване или също ремонтиране на имота, и искът се явява неоснователен, а решението, в частта, с което е отхвърлен, като правилно и законосъобразно, следва и да бъде потвърдено.

Посочено е общо, че не е доказано ответникът да създава на ищеца пречки да ползва имота си, по-големи от обикновените. Също е добавено, че че въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на постановеното от последния съдебно решение, и че поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, в практиката на ВКС, вкл. и посочената от касатора допустима за преценка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 17/08.02.2016 г. по гр. д. № 4121/2015 на IV г. о., решение № 222/30.01.2015 г. по т. д. дело № 3466/2013 г. на ВКС, І т. о., Решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2013 г. на I т. о., Решение № 248/21.10.2019 г. по гр. д. № 4193/2018 г. на IV г. о.) е изяснено, че въззивния съд, като такъв по същество на спора, е длъжен да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите на решението си, като вземе отношение към доводите и възраженията на страните по въззивната жалба и отговора. Предвид този отговор на въпроса, въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, регламентиращи начина на формиране и изявяване на правораздавателната воля.

Основателно е оплакването с касационната жалба за допуснато процесуално нарушение. В настоящия случай въззивният съд е изложил свои мотиви по същество на спора само по първия от петте обективно и субективно съединени искове по чл. 109 ЗС - само по отношение на този, касаещ извършения от ответниците ремонт на покрива, но не е изложил никакви свои мотиви по отношение на останалите четири иска, а само общо е приел, че не е доказано пречещо поведение на ответниците и е препратил по чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете. Като съд по съществото на правния спор, въззивният съд е длъжен да даде отговор на въпросите, относими към предмета на делото, които са повдигнати с жалбата и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, също така и да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, касаещите очертаните като спорни въпроси по делото. Препращането към мотивите на първата инстанция по чл. 272 ГПК не освобождава въззивния съд от задължението да се произнесе по наведени от спорещите страни във въззивното производство доводи и възражения, като изложи съображения дали счита тези доводи и възражения са основателни. От съдържанието на мотивите на сега обжалваното въззивно решение е видно, че в частта по четирите иска по чл. 109 ЗС то свидетелства за пълно отсъствие на въззивна дейност със съдържанието, произтичащо от разпоредбата на чл. 269 ГПК, по отношение на която да е възможно упражняването на касационен контрол. Това налага отменяване на въззивното решение в частта по произнасянето по тези четири иска и връщане на делото за новото им разглеждане от друг състав на въззивния съд, който, след изпълнение на задълженията си, произтичащи от чл. 269 ГПК при съобразяване на задължителните указания по т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, да се произнесе, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, въз основа на което да направи и изложи свои фактически и правни изводи по предмета на спора.

При новото разглеждане на спора по същество въззивният съд следва да определи и разноските, които страните си дължат в зависимост от изхода на спора, включително и по разноските за настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2ГПК.

Ето защо настоящият състав на ВКС, Второ гражданко отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 346 от 10.07.2023 г. по в. гр. д. № 51/2023 г. на ОС – В. Т. в частите, в които са отхвърлени предявените от А. Х. Б. против Д. Д. Г. и И. Д. Б., четири от предявените общо пет, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС, а именно тези за осъждането на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост в съответните идеални части върху самостоятелните обекти с идентификатор ***** и с идентификатор *****, разположени в западна част от сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] и върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като същите бъдат задължени 1/ да премахнат за своя сметка натрупаните върху съсобственото дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] строителни и битови отпадъци; 2/ да премахнат за своя сметка телената ограда, преграждаща дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] от север на юг; 3/ да премахнат за своя сметка изградените в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] козирка, издадена извън жилищната сграда, тяхна собственост, както и изградената преградна стена от кота нула до козирката, както и 4/ да премахнат за своя сметка изградената в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], сграда с идентификатор ****, също и в частта, в която е осъдена А. Х. Б. да заплати на И. Д. Б., разноски за първата инстанция 204,57 лв. и за въззивната инстанция 159,11 лв.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменените части от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: