ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1845

гр. София, 11.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 5085/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от А. Х. Б., подадена чрез пълномощник адв. А. Ч. от АК – В. Т., срещу въззивно решение № 346 от 10.07.2023 г. по в. гр. д. № 51/2023 г. на ОС – В. Т.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, както и поради съществени нарушения на процесуалните правила. Моли въззивното решение да се обезсили и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, евентуално да се отмени и предявените искове да бъдат уважени.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличието на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставени от касатора въпроси.

Ответните страни по касационната жалба, ответници по исковете – И. Д. Б. и Д. Д. Г., не са депозирали писмено становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 1279/25.11.2022 г. по в. гр. д. № 3650/2021 г. на РС – В. Т. с което са отхвърлени предявените от А. Х. Б. против Д. Д. Г. и И. Д. Б., пет обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждането на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост в съответните идеални части върху самостоятелните обекти с идентификатор *** и с идентификатор ***., разположени в западна част от сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] и върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като същите бъдат задължени да поправят за своя сметка покривната конструкция на сградата, като съединят в общата система – улук за оттичане на водата от покрива, да изравнят билото на цялата конструкция и да премахнат ламарината, поставена между ремонтираната и неремонтираната част от конструкцията; да премахнат за своя сметка натрупаните върху съсобственото дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] строителни и битови отпадъци; да премахнат за своя сметка телената ограда, преграждаща дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] от север на юг; да премахнат за своя сметка изградените в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] козирка, издадена извън жилищната сграда, тяхна собственост, както и изградената преградна стена от кота нула до козирката, както и да премахнат за своя сметка изградената в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], сграда с идентификатор ***. Съответно първата и въззивната инстанции са осъдили ищците да заплатят само на ответницата И. Д. Б., разноски- 900 лв. за първата, и 700 лв. за въззивната инстанции.

Въззивният съд е приел за установено и неспорно между страните, че ищцата по наследяване е съсобственик на 2/26 д. ч. от терена и на 2/18 ид. ч. от самостоятелните обекти с идентификатор *** и с идентификатор ***, разположени в западна част на процесната сграда. По иска, касаещ извършените от ответниците промени по покривната конструкция върху източната част от сградата, и оплакванията на ищцата с въззивната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по този иск, въззивният съд е изложил собствени мотиви, според които е установил, че през 2020 г. ответниците са извършили ремонт на покрива над източната част на сградата, който ремонт по същността на извършените дейности, и най-вече направа на нова дървена носеща конструкция, представлява реконструкция по смисъла на пар. 5, т. 44 от ДР на ЗУТ според СТЕ, за което се изисква строително разрешение след обследване по чл. 176в ЗУТ, по арг. от 148, ал. 134 ЗУТ в приложимата редакция на нормата от 2018 г. (а не тази от 2021 г.), и поради липсата на такова строително разрешение направеното от ответниците е незаконен строеж.

От практиката на ВКС по негаторния иск, вкл. и ТР № 4 от 06.11.2017г. по тълк. д. № 4/2015г. на ВКС, ОСГК, изведено заключение, че уважаването на иска по чл. 109 от ЗС не е обусловено единствено от незаконност на строежа, защото двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, т. е пречки по - големи от обикновените, като в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че с описаните в исковата молба действия са извършени твърдените посегателства, с които се създава опасност за неговия имот и пречки за използването му по - големи от обикновените (чл. 50 от ЗС). Преценката за това кои въздействия са по - големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело, и съответно защитата на собствеността чрез негаторния иск следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху засегнатото вещно право, без да го надхвърля.

Воден от това принципно разбиране за предмета на делото по иск по чл. 109 ЗС и дължимата защита, по повод и направените с въззивната жалба оплаквания на ищцата срещу изводите първоинстанционното решение в частта по първия от предявените искове по чл. 109 ЗС (касаещ ремонта на покрива над източната част на сградата), че извършения от ответниците ремонт не създава на ищцата пречки да ползва собствеността си повече от необходимото, въззивният съд е приел за категорично установено от заключението на вещото лице по СТЕ и от обясненията му в съдебно заседание, че от към север /от към улицата/ скатът на покрива над частта на ищцата е по - висок от новоизградения покрив, поради което дори да има преливане на вода, същото следва да е в посока частта на ответниците, която е на по - ниско ниво, а не обратно към покрива на ищцата респ. нейната стреха. В подкрепа на този извод са и констатациите на вещото лице при огледа на имота, че от към север по фасадата няма стичане, а петната от течове по стрехата на ищцата са стари. Също от заключението на вещото лице е установено, че частта от покрива, която не е ремонтирана, е в лошо състояние, тъй като дървената конструкция на същата е с изгнили, счупени и деформирани носещи конструктивни елементи, на места покривните скатове са провиснали, а покривното покритие от старобългарски керемиди е компрометирано със следи от течове и прогнили дървени обшивки. Изяснено е от вещото лице, че на покриви покрити със старобългарски керемиди, не е удачно да се поставят улуци и че е възможно приливане на вода, както е било в случая, тъй като улука е бил с дължина по цялата северна страна на процесната сграда. При така приетите за установени факти, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че не се доказва извършеният от ответниците ремонт на източната част на покрива да е довел до твърдените от ищцата приливане и течове по стрехата й от към северна страна, че следите от същите са стари и се дължат на лошото състояние на нейната част от покривната конструкция, а извършеният ремонт на покривната конструкция над източната част на сградата не създава опасност от увреждане на покривната конструкция на западната част. Така е формиран решаващ извод, че по делото не са събрани доказателства, които по безспорен и категоричен начин да установят наличие на пречки за ползване на имота на жалбоподателката, произтичащи от навлизане на стрехата, респективно проблем с ремонтирания покрив на сградата в имота й, по - големи от обичайните, че не се установява покрива на сградата да пречи за конкретно ползване застрояване или също ремонтиране на имота, и искът се явява неоснователен, а решението, в частта, с което е отхвърлен, като правилно и законосъобразно, следва и да бъде потвърдено.

Изложен е и самостоятелен мотив, че въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към същите споделени в мотивите на постановеното съдебно решение, и че поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал въпроси, по които твърди въззивното решение да противоречи на практиката на ВКС - основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така:

1/ Длъжен ли е въззивният съд /в случая ВТОС/ да се произнесе по всички доводи и твърдения, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите, които надлежно въведени във въззивната жалба и за петте предявени иска? - твърди се противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 17/08.02.2016 г. по гр. д. № 4121/2015 на IV г. о., решение № 222/30.01.2015 г. по т. д. дело № 3466/2013 г. на ВКС, І т. о., Решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2013 г. на I т. о., Решение № 248/21.10.2019 г. по гр. д. № 4193/2018 г. на IV г. о., и на определение № 1161/21.10.15 г. по гр. д. № 4121/2015 г. , определение № 652/17.07.14 г. по т. д. № 3466/2013 г, на ВКС, I т. о., определение № 471/22.06.15 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, I т. о., определение № 610/18.07.2019 г. по гр. д. № 4193/2018 г. на ВКС, IV Гг. о.,

2/ Трябва ли ищцата да търпи незаконосъобразно въздействие, извършено от ответниците над съсобствената им покривна конструкция, което е незаконен строеж, както и въздействие, чрез изграждане на нова постройка на мястото на паянтовия навес, за което също няма строителни книжа и представлява незаконен строеж върху съсобствена с ищцата част от дворното място, с което въздействие се прегражда изхода от съсобственото дворно място от към ул. П. Б., и създават ли тези въздействия пречки на ищцата по-големи от нормалните, при условие, че липсва дадено от нея съгласие тези въздействия да се извършват? - твърди се противоречие с ТР № 31/06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ВС и т. 3 от ТР по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, решение № 816/07.07.2011 г. по гр. д. № 2028/2009 г. на ВКС, I г. о.,

3/ Доброволното разпределение на ползване на съсобствен имот извършено с нотариални актове за покупко - продажба какви права създава между страните по този договор – облигационни или вещни и тези права обвързват ли техните частни правоприемници?- твърди се противоречие с решение № 816/07.07.2011 г. по гр. д. № 2028/2009 г. на I г. о., определение № 512 от 02.11.2017 г. на ВКС по гр. д.№ 917 от 2017 г. на І г. о.,

4/ Длъжен ли е съдът да следи служебно за надлежното и навременно предявяване от страните на искане да присъждане на направените по делото разноски, чрез изявление и предаване на списък по реда на чл. 80 ГПК и то преди даване ход на делото по съществото ?- противоречие с т. 2 , т. 9 и т. 11 от ТР № 6/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 6/2012 г.

При извършената служебна проверка не се установява вероятност за пороци по чл. 280, ал. 2 ГПК.

По въпрос № 1 и въпрос № 2 в частите им, касаещи произнасянето на въззивния съд по първия от исковете по чл. 109 ЗС-относно ремонта на покривната конструкция, макар да са от значение за спора и да са обусловили изводите на въззивния съд, не е налице соченото от касатора основание за допускане касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение. Въпросите не съответстват на фактическата и правна рамка на спора по този иск. Решаваща за изхода на спора по този иск е дали са налице предпоставките за неговото уважаване, за което въззивният съд в случая, противно на доводите на касатора, е изложил свои собствени мотиви, въз основа на преценка на събраните по делото относими доказателства, според които изводи, макар извършеният от ответниците ремонт на източната половина от покривната конструкция на сградата да е незаконен строеж, то не е установено от събраните по делото доказателства с това да се създават пречки по-големи от обикновените, за ищцата да ползва собствения си имот, поради което исканото от нея да се осъдят ответниците да поправят покривната конструкция по описания от нея начин с исковата молба, не може да се постанови от съда. Така изложените мотиви обективират изпълнение на задължението на въззивния съд като такъв по същество на спора, да изложи свои мотиви по спора в пределите по чл. 269 ГПК, както е изяснено с трайната практика на ВКС, вкл. и посочената относима такава от касатора ТР № 1/2001 г. ОСГТК на ВКС и решения по чл. 290 ГПК, като сочените определения по чл. 288 ГПК не попадат сред актовете на ВКС по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предмет на фазата по селектиране на касационните жалби е въпросът дали въззивният съд е процедирал в съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, но не и въпросът дали тези изводи са обосновани и правилни. В случай въззивният съд е процедирал и в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 109 ЗС и чл. 50 ЗС, уеднаквена с ТР № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС. А тя е в смисъл, че за успешното провеждане на негаторния иск по чл. 109 ЗС не е достатъчно изградената постройка да е незаконна, а е необходимо ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното абсолютно вещно право. Фактът, че осъществяваното от ответника въздействие върху имота на ищеца пречи на правото му на собственост, не може да се предполага и приема за доказан с оглед съществуващи в благоустройствени или други закони ограничения, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Същото е приел и въззивният съд. В мотивите към т. 3 от същия тълкувателен акт е отчетено, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като пример за такова действие на ответника е посочено нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Не е било установено по настоящето делото нито частта от сградата /западната/, на която ищцата е съсобственик, нито животът и здравето на ищцата, да са застрашени от направеният от ответниците ремонт над източната част на сградата. Дали направените от съда фактически изводи са обосновани, т. е. дали е подкрепят от събраните по делото доказателства, изисква да се преценят събраните по делото доказателства, което не може да се прави в производството по чл. 288 ГПК.

По въпрос № 1 в частта му, касаеща останалите предявени от ищцата четири обективно съединени иска по чл. 109 ЗС, обаче, е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационното обжалване на въззивното решение в тези части, в които се разкрива противоречие с практиката на ВКС, част от която е посочена от касатора, за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите на решението си, като вземе отношение към доводите и възраженията на страните по въззивната жалба и отговора.

Допускане касационното обжалване по четири от обективно съединените искове обуславя съответно допускане обжалване на въззивното решение и в частта по разноските, присъдени в полза на ответницата за двете инстанции, съответни на съотношението между цената на първия иск (22,73 %) и на останалите четири иска (77,27%) според определението на първоинстанционния съд по чл. 70 ГПК от 17.01.2022 г., така: над 204,57 лв. за първата и над 159,11 лв. за въззивната.

Въпрос № 4 се явява необуславящ, защото с въззивното решение няма изложени мотиви, относими към въпроса, с касационната жалба на ищцата също няма оплаквания, касаещи произнасянето на въззивния съд относно разноските, поради което този въпрос самостоятелно не обуславя допускане на касационното обжалване.

Касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба по четири от исковете по чл. 109 ЗС в размер на 2% от цената на тези четири иска, определения от първоинстанционния съд по тези искове с определението по чл. 70 ГПК, а именно 135 лв.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 346 от 10.07.2023 г. по в. гр. д. № 51/2023 г. на ОС-В. Т. В ЧАСТТА, в която, в резултат на първоинстанционно решение № 1279/25.11.2022 г. по в. гр. д. № 3650/2021 г. на РС – В. Т. е отхвърлен предявеният от А. Х. Б. против Д. Д. Г. и И. Д. Б., субективно съединен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждането на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост в съответните идеални части върху самостоятелните обекти с идентификатор *** и с идентификатор ***, разположени в западна част от сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] и върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като същите бъдат задължени да поправят за своя сметка покривната конструкция на сградата, като съединят в общата система – улук за оттичане на водата от покрива, да изравнят билото на цялата конструкция и да премахнат ламарината, поставена между ремонтираната и неремонтираната част от конструкцията; и е осъдена А. Х. Б. да заплати на И. Д. Б., разноски за първата инстанция над 204,57 лв. и за въззивната инстанция над 159,11 лв.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 346 от 10.07.2023 г. по в. гр. д. № 51/2023 г. на ОС - В. Т. в останалите части.

УКАЗВА на касатора А. Х. Б. в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 135 лв., КАТО при неизпълнение касационната жалба в частите, в които е допускато обжалването, ще бъде оставена без разглеждане и производството по нея прекратено.

При внасяне на дължимата държавна такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Второ г. о. на Върховния касационен съд, за насрочване на открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: